2 септември,
2012
Най-после
някой нещо да си пожелае!!!
Детето още
вчера твърдо заяви и наяви:
-Утре -
китайско!!!
-Ама...
-Китайско!
Явно му беше
домъчняло... Добре! Мама е насреща! И само дето мислех да ходя да работя в
ателието, Ъ-ъ. ТЦ!
Вчера бях
закупила едно парче врат без изобщо да имам идея какво ще го правя. Та днес го
паркирах на дъската и го обезформих на малки парченца, колкото за хапка. И
извадих старите рецепти. От времето когато се учех да готвя.
Олио +
супена лъжица захар (по-добре кафява), да се карамелизира. Прибавя се месото,
докато добие достоен за уважение цвят. Залива се с малко вино, после
джинджифил, анасон и канела, после соев сос и се полива с бульон (аз използавах супата от вчера, какво пък!),
докато почти се покрие. Оставя се час и половина, докато уври с всичките тези
миризми. Накрая се сгъстява с малко нишесте и добива лъскав цвят. Туй то!
Просто кат фасул. Един бял ориз за подложка и един куп леко омотани в олиоце
зеленчуци на тиган.
И детето
щастливо! Че и майка му! И всички около тях!
Свеки я
няма, избяга на плаж; мъжът бачка на компутъра... Седнах да правя компания на
детето. И усетих чудото. Главата ми се замая! Не бях готвила от близо месец и
затова с такъв мерак се бях въртяла около тиганите и тенджерите. И резулатът
беше невероятен!!!!!!! Рецепторите ми дадоха заето по едно време, само
въздъхнах..."Уффф.... (и чух в хор от детето отсреща абсолютно същата
фраза) МНОГО ВКУСНО!"
Трябва да
спомена ребърцата, защото дъхът спираше от вкуса им. Разделих ги на ребърца,
всяко със своето си месенце. Сварих ги за един час. Извадих ги и още горещи ги
оставих да се отцедят. После им изсипах
отгоре две-три супени лъжици соев сос и една голяааама супена лъжица сладко от
кайсии. Защо ли? Ми щото нямах мед!
И така
омесено го мушнах във фурната да се поопече и карамелизира. Стана
страхотно!
РАЗПАДНАХ СЕ
ОТ КЕФ! Добре дошла в кухнята отново, жено! Друго си е като готви човек не
просто с мерак, а с мноооого мерак!
