Днес
изфирясах!!! Пуснах си радиото на хард-рок станцията, сложих престилката на
голо (топло бе!), отворих си бира и бясно започнах да готвя. Лудница!!!
Но да
обясня защо и откъде тръгна тази истерия.
Преди
няколко дни мъжът заяви: "Недей да готвиш! Няма смисъл. Като готвиш е хубаво и
всичко изяждам, и така... По-добре не готви."
Добре. Не
готвих. Известно време. По цял ден съм в ателието, отида до магазина, взема си
някоя глупост, запълня дупката. Но така си развалих чревния тракт, че червата
ми затракаха, а за стомаха да не говорим! Добре. Започнах да си приготвям нещо
набързо и на място, в ателието. Имам микровълнова, имам си малко, много мъничко
котлонче... За малки и прости неща става. За чай. И за горене на очички (специалистите по кожа ще ме разберат). Но не става за готвене. Нямам ни сол, ни
подправки... Скучна работа.
Изкарах така
"известно време"... А мъжът? Той не яде. Или яде бисквити, или хляб и
салами. Аз обаче не издържах! Накрая ми писна и започнах да си готвя от вечерта
или рано сутринта. Планувам си времето и си нося храната в кутийка към
ателието.
Вчера,
например си направих един чудесен ориз. Стомахът ми така ми се отблагодари!!!
Вкусен, ароматен, ориз с чушки и малко орехи.
Днес беше
ред на следващата екзалтация. Казах си "ще готвя!!!" А мъжът като чу,
каза: "Донеси и на мен..." Без "моля"
Минах през
магазина и взех две бутчета, една червена чушка, малко шампиньони и се прибрах.
Тогава дойде ред на престилката, бирата и радиото.
Беше
наистина лудница!!!! Сама в къщи! С музика до дупка! Ножът като че ли сам
заработи, не ми трябваше ни да мисля! Пилето бе обескостено за секунди! Е,
оставих си самите кокали за огризване :) Поръсено с любимите ми подправки:
кимьон, черен пипер, чесън на прах, сол и зехтин. Пльос в тигана на мама! После
идва ше ред на капака да ги задуши малко. Докато изчистя печурките. Тогава се
сетих за гъбите от гората на село, оххх!!! Как ми се прииска една булка-гъба да
имаше вместо тези разводнени печурки! Веднага си представих как би изглеждало с
нея, но тутакси махнах образа, за да не се разплача от мъка! Сложих и
половината чушка и веднага захлупих. Малко чесън на ситно и струйка течна
сметана сложиха венеца на това динамично ядене.
Радиото
дънеше яко, беснеех като луда из къщи!!! Беше ми кеф, ама много кеф!!! Ха! Не
искал да му готвя. А какво да правя?! Да ям болклуци?! Моят стомах не е свикнал
на това. А аз си обичам стомаха, и червата, и "дупето". И рокендрола!
А защо като
сготвя, идва и ми го изяжда?! Не няма да се разберем така, трябва да има нови
правила. Ще ги измисля!!! НО няма да спра да правя това, което обожавам. То е
все едно да се отречеш от част от себе си. Не ме интересува нищо друго! Обичам
да готвя, обичам рока и обичам да ям вкусно.
Приготвих му
и кутийката, сигурно ще си я оближе и ще пита за още "не искащият да му
готвя".
Отивам да
бачкам, доволна от себе си, от музиката, от манджата и от бирата.
Айде!
