Сок от бъз най-после

17 юни, 2012

Днес най-после замириса на лято.

В България да замирише на лято, означаваше да замирише на море. Но тук си мирише на море целогодишно и то не е точно онзи мирис, на Черно море, а различно. Мирише на голямо море, на океан!

Тук да замирише на лято означава да се стопли, да запече слънце поне три дни един след друг и да се вдигне температурката поне над 22 градуса.

Още преди няколко седмици, когато ходехме на една от онези селски разходки, много вдъхновена си набрах цвят от бъз.

Преди много години тази рецепта ми я даде моя професор. Бяхме му отишли на гости и той ни почерпи със сок от бъз. За първи път пробвах тогава нещо подобно и много ми хареса. Свежо, леко, ароматно! Идеалната лятна напитка!

От тогава само веднъж успях да набера бъз от подходящо място, т.е. далеч от пътя, на хубаво място и когато е добре разцъфтял.

И така, ето я и рецептата:

30 цвята от бъз. Поливат се с вода, до покриване и се оставят да постоят 24 часа. След това се прибавя същото количество захар, лимонтозу и се вари на бавен огън докато се стопи захарта.

Предния път го направих така. Но сега реших да сменя нещата. Рецептата за сироп от ягоди по студен начин ме вдъхнови да изпробвам същото и с бъзовия цвят.

Така че, всички цветове бъз (даже не ги броих, около 25-30, бяха големи) бяха поляти с вода и ги оставих 48 часа да се киснат. После прецедих и измерих количеството сок. На всеки литър прибавих 1,5 килограма захар, т. е. много захар. Застанах пред телевизора и се приготвих за дългото бъркане, докато се стопи захарта. Когато не остана ни следа от захарта, изсипах всички видове лимонов сок, защото нямах лимонтозу (тук не се продава). Нещо ми се стори недостатъчно, но продължих упорито нататък.

Сложих бутилката във фризера. Трябваше да е за 24 часа, но аз я оставих повече. Всъщност просто я забравих. Когато се сетих за нея, беше се превърнала на сорбет! Нищо! Само я прехвърлих в хладилника и я оставих на мира.

Днес много плашливо се реших да го пробвам. Сок от бъз! Лятна напитка! А и времето почти го докарваше на лято!

Направих си една чашка и странно, съвсем замириса на лято! Само сложих допълнително много лимонов сок, че много му отива. И клонка свеж юзум щеше да му върви, като на мохито, но нямах време, бързах.

Отидох да се похваля на сина и да му дам да опита. Той отпи и каза с онази лека досада, която се долавя в един попораснал син към майка му:

-Мамо, знам го, аз си правих вече няколко пъти!

-Така ли? Ммм, аз пък си мислех, че съм първата.

Не, не бях първата. Сладко си попийвах сока и се сетих за професора и онези далечни години. И тогава, както и сега миришеше на лято. Някои неща не се сменят, за разлика от хората...

Сръбска гибаница (спаначен вариант)

16 юни, 2012

Имах в хладилника кори и реших най-после да ги направя, докато не са мухлясали или  превърнали на юфка.

Мислех си какво да ги правя и си спомних, че детето изрази мнение, че комбинацията спанак със сирене изглеждала интересна за баница. Никога не съм правила баница със спанак, защото не я обичам, но сега, детето щом се интересува, ще покажем.  Нали не е расъл в България, незнае що е то баница със спанак и сирене! И понеже са готови кори, по-добре е да е гибаница.

Това е сръбският вариант на баница с яйца. Свеки я прави много често и винаги импровизира. Когато я направи за първи път преди много години в нашата къща, я попитах за рецептата, защото много ми хареса. Оговорът беше кратък и ясен:

-То... за то нема рецепат. Само треба да е течно, та да е сочно.

Аха! Течно значи. И аз така, започнах да пробвам - само течно да е.

С годините "пробване"се оформи долу-горе следното:

3-4 яйца, долу-горе 250 г кисело мляко, а може и 50-100 мл прясно (но на мен ми сладни от него), малко сода (или бакплувер), сирене (може смес от сирене и извара, за да е по-леко на вкус), малко сол, 3-4 супени лъжици олио и, по желание, 2-3 супени лъжици брашно (ако се прекали с течното). Отдолу се маже с олио и се нареждат няколко кори, които също се мажат с олио, абе да е мазничко, че да стане хрупкаво. И сега най-забавната част! Кората се потапя, намачква се в сместа и се слага на купче в тавата, до нея следващата и следващата... Така, докато почти се свърши сместа. После се завива със стърчащите краища на долните кори и отгоре пак се слагат няколко кори, намазани с олио. Последната кора се намазва обилно с олио или се обира, по-точно обърсва останалата част от сместа. И се набръчква, за да е по-интересно. Изобщо гибаницата е импровизация и страст!

И сега, за да демонстрирам на детето как изглежда комбинацията сирене-спанак ( досега познава спанка само с ориз и кисело мляко, горкото), прибавих върху натопените в сместа мачкани кори и спанак, замразен на бучки, за по-лесно.

Изпече се гибаницата за около 45-50 минути на 180 С. Защо толкоз много? Ами заради замразения спанак. Иначе трябваше да е за 40 минути, ама му дадох повече време.

Стана сочна, не толкова, колкото я прави свеки, но добре.

Знам, че детето не обича гибаница толкова, колкото дърпаната баница, защото не обича яйца и прясно мляко, но имаше друга важна причина да я направя - имаше една кутия за връщане. Беше дошла с една испанска тортиля и все не намирах с какво да я напълня и да я върна на стопаните й. Нали което е дошло пълно, пълно трябва да се върне. Ако не се хареса гибаницата, заминава с кутията заедно към испанската къща от където е дошла. Знам, че на тях ще се хареса. А пък и да не се хареса, аз няма как да го разбера, нали не ги познавам, хе-хе!

А и трябваше да разчистя най-после хладилника от тези пакетчета полу-отворени, полу-забравени.  

Докато моите мляскаха гибаницата, седнах най-после да разуча каква е разликата между гибаница и бюрек на сръбски и какво е точно бюрек на български. И след четене и чудене стигнах до следния извод:

Бюрека на сръбски, а и на турски, е долу-горе това, което ние, българите знаем като баница - без яйца, само сирене или друга плънка и много олио, мазничък е. А сръбската гибаницата е това, което ние, българите обикновено правим с купешките кори - смес от яйца, сирене, прясно мляко, олио, сода, но се топят корите в сместа, а не се нареждат и после заливат. А това, което ние знаем като бюрек (например чушки-бюрек или патладжан-бюрек), няма нищо общо с турския или сръбския бюрек. Това е нещото, пълнено с яйце и сирене и после панирано (може да се пържи или пече).

Оказа се просто. Май... Само, дето на сръбски, на български и на турски бюрек не е баница. А гибаницата е баница, а бюрек не е баница. Лелеееее, каква бъркотия! Отказвам се... 

Горчив хляб

Голям провал! Защо все така се случва, точно когато си помислиш, че няма как да не стане и то не става!

Просто замесих хляб от интегрално брашно. Стана си тестото, много хубаво даже си стана, меко еластично, образцово! И това ме вдъхнови. Веднъж бях направила по влияние на блога на Йоли един ароматизиран с шарена сол хляб. Стана чудесен. И сега реших да повторя. Но пък се сетих, че имам в хладилника много пресен риган, който набрах при последната ни селска разходка. Започваше вече да губи свежестта си и трябваше бързо да намирам смисъл на живота му. Обаче намерих и една друга трева, за която бях почти убедена, че е маточина. Имаше разлика в миризмата, но ми се строи нормално, тъй като билките в техния испански и български вариант доста се различават в аромата. Но смело реших, че е маточина и още по-смело я накълцах наситно, зеадно с ригана и я сложих върху разтегленото на плота тесто. Намазах с малко зехтин и навих на руло. Отгоре украсих с цели клонки копър, пак под вдъхновението на Йоли. Обаче!!!!!

Ох, защо се появява това "обаче" така изневиделица, точно когато най-малко го очакваш?!!!

Билката не само, че се оказа НЕматочина, ами и беше горчива на вкус! УЖАССССССС!!!

Синът каза стоически, че не му пречи и "Няма да го хвърляш!"  Охххх, язък за красотата му! Няма да го хвърлям... За сега!

Иначе бузи с гювеч и ориз. Това беше. А, да и салатата, пролетна, със зелен лук, репички и варени яйца!

Ама хляба.... охххх

По селски, по нашенски

Излязохме на разходка с приятелите. И слава богу!

Малко въздух ни дойде добре! И времето помогна.

Още снощи извадих каквото имаше във фризера и днес само го наредих на плочата, после в кутията и запрашихме по пътищата на Астурия. Хубава е! Много е хубава! Спокойна, селска, по нашенски.

Седнахме си на една масичка сред една полянка, извадихме кутиите, напълнихме чашите и "Здравей, живот!" А времето се лъснало едно слънчево! Колко му трябва на човек. Онзиденшните тревоги сякаш се изпариха. Но оставиха една следа, невидима, но осезаема. За това колко е тънка границата между мъката и сладостта, между омразата и обичта и между живота и смъртта. И колко не си даваме сметка за това!

Аз го мразя, а то ми спаси живота

Днес беше ден, който си мисля, че ще помня дълго, дълго!
И пак е свързан със стомашните работи!

Чакаха ни три представления. Женските ми проблеми ме бяха застъпили и, познавайки тялото си хапнах на закуска една филийка, колкото да не ми стане гладно, но и да не ми е тежко. Още след започване на представлението разбрах, че работат върви на зле. Причерня ми при първото навеждане и изправяне. А такива има много в този спектакъл. Работата ставаше все по-зле и по-зле. Само гледах да не падна, да не се свлека като парцал на сцената. И тогава се случи нещо много странно. Сякаш някой друг, а не аз участваше в цялата тази история, а аз наблюдавах всичко отстрани. Беше ми любопитно, интересно и сякаш го виждах за първи път. Виждах нещата с такава яснота, че чак ми ставаше смешно. Виждах какво прави всеки един от нас, но някак отдалече. Когато идваше моят ред да кажа нещо, сякаш излизах за малко от някакъв транс, казвах си репликата и пак сядах отстрани да погледам.

Когато всичко свърши, едва намерих сили да се изнеса от сцената и да се тръшна на пода по гръб. Беше ми лошо! Беше ми много лошо... Мъжът ми се беше ядосал, защото долавяше неадекватността ми, но не знаеше причината за това. А когато ме видя да се проскам да пода, яда му мина. Отиде и и ми донесе от една машина една кока кола( заради кафеина), едно кафе (без кафеин) с мляко и едно десертче "Туикс". Ще ги запомня за цял живот тези три неща, които ми възвърнаха за кратко енергията и вярата в живота. Аз не пия кафе, става ми лошо от него, но когато е малко, ми помага. И кока колата е от най-омразните ми питиета, не я купувам, не я консумирам, мразя я! Но сега ме спаси. Незнам от какво се получи този спад, дали от ниска захар или ниско кръвно, но мисля че бях на ръба да загубя съзнание. Само спектакълът ме държеше, това че трябва да се издържи и никакво падане!

След като свърши денят си говорихме с мъжа и на яве излязоха истини, които досега не си бяхме казвали. Боли, но в същото време е част от лекарството. Горчи, но пък оцеляхме...и физически, и психически. И семейно...

Бързо мезе с яйца

7 юни, четвъртък

Наистина, добре че съм снимала, та да си спомня какво е било. Напоследък фотоапарата се е превърнал във втория ми мозък. Веднъж детето каза нещо много точно, гледайки някаква снимка. "Ето един отпечатан момент от живота". Много точно. Преди, когато снимките бяха нещо сложно и коплицирано да се направи, като че ли не се снимахме толкова. И ние, от поколението от аналогвите фотоапарати, нямаме наласата, че това са просто снимки, че могат да се првят безброй и ако не стане, триеш! Не! Ние пазим всичко! Свиди ни се да трием! Защото сме свикнали, че всяка снимка е ценен момент от живота ти и е все едно да триеш част от жовота ти. Затова и ми струваше много усилия да се науча да трия снимки, които не са излезли добре. Все имаше нещо, което ми харесваше! Нищо, че не е фокусирано или че си мигнал точно в момета на снимката и си излязъл със затворени очи, като полу-идиот! Даже ми харесва! Айде, опитай се нарочно да хванеш момента на мигането! Таратанци!

Та снимка с днешна дата е:

Върнахме се от представлението гладни. И толкова гладни, че веднага в главата ми дойде най-бързото мезе на света, след "отваряш, вадиш и ядеш".

Спасявало ме е в много случаи, когато на вратата се появят гости, а в хладилника няма нищо, освен яйца.

Ефектно, бързо,  вкусно, и върви с всичко! Освен това дава възможност за много импровизации, любимото ми!

Описвам:

Нагрява се тигана на максимум, чуквам 3-4 яйца, в зависимост от гостите и глада и леко ги разбърквам с малко сол. Капват се няколко капки олио и ги размазвам с четката по тигана. Когато започне да пуши изсипвам айцата, дотук добре, сега обаче ства интересно. Върху яйцата, още полу-сурови, слагам малки и тънки филийки стар хляб и веднага започвам да обръщам филийките, заедно със съответстващото по територия и залепналото по тях яйце. То се разтича, разпада, но аз не му обръщам никакво внимание. Оставям ги така да се запекат от другата страна. Става следния ефект - старият хляб омеква приятно от парата и от влагата на яйцето. Това от едната страна, а от другата става като печено сухарче. Е този контраст на текстури е много изненадващ. Има само една забележка - трябва бързо да се действа при обръщането, защото колкото по-неопечено е яйцето, толкова по-безформена и интересна се получава хапката при обръщането. Когато се опече много, вече се налага да се реже със шпаклата по права линия около филийката и това не е забавно. А и е сладко, когато яйцето е недопечено, крехко и сочно. Отгоре може да се добави по парче чорисо (наденица) или печен колбас (кренвирш, варена шунка), бекона също върви добре (той може дасе опече на ситничко преди да се врътнат яйцата), маринованата или кисела краставичка са идеална компания, както и доматения сос или кетчупа. Аз ги поръсвам понякога и с шарена сол. Изобщо вариации милион!!! Обожавам такива манджи - бързи, лесни, вкусни, прости, но с много възможности!

Не веднъж са се стряскали гостите ми с това мезе. А са едни нищо и никакви печени филийки с яйца! 

И днес го завъртях набързо! Бахме гладни и не биваше да се прегладнява.

През това време се заех с едно пилешко филенце с хамон и треви. Салата и край! Па, заслужили сме си го!

Щприцован заю и Грешна торта

2 юни, 2012

Днес мъжът има рожден ден. И въпреки вчерашните промблеми, знаех, че го обичам достатъчно, за да превъртя на бързи обороти процеса на сдобряване и да отпразнуваме празника, както правят хора, които обичат.

Стоях в леглото и се чудех с какво да го изненадам, с нещо, което да ми помогне да преглътна горчилката от вчера и да ме разсея.

Сетих се, че имаме буквички. Помня ги от както бях малка, много ги обичах и с часове си редях думички и цели изречения с тях.

Извадих пакетчето от шкафа и запощих дребните фигурки. На какъв език да му го напиша? Даааа, за български липсваха много букви, за сръбски можеше да се преглътне някоа липса, за испански беше тъпо, остана английския. Добро решение се оказа, пощенето ме затвори в най-малкия ми кръг на внимаине и ме расзея  от вчерашните главоболия.

Честит рожден ден, мъже! Каквото и да е станало, каквото и да става, заедно сме и се обичаме. Това е най-важното!

Тази мисъл като че ли внесе лъч светлина в тъмното и сиво утро, със съвсем друго настроение извадих зайчето, което купих вчера от немей къде.

Загледах го и му се зачудих.

Не ми се ровеше в интернет или по книгите за рецепти. Едно от мързел и друго от ... пак от мързел.

Заека, както и пилето, основно имат един проблем - бялото месо става сухо. Зайчето, за разлика от пилето, има четири бутчета, така че се компенсира с количеството. Замислих се сериозно. Исках да стане сочно, но пък добре препечено. Дали да го напълня с ориз се чудех само или да го пека направо цяло. Сметнах колко време ще ми трябва за едно и другото и взех решението  веднага. Не исках да прекарвам целия празник на печката, както обикновено става. Значи печено и край!

Как обаче да го направим сочно? Скоро си бях купила една спринцовка за кухненска употреба. Прилича на най-обикновена спринцовка за медицинска употреба, само че има две отвъстия в две ралични посоки, вместо едно отпред. Така течността, която излиза се разпръсква настрани, а не само напред. Еми, да пробваме!

Разрових се из "бункера" за забравени шишета алкохол. И попаднах на една сръбска ракия с мед и орехи. Беше прекалено сладка за всекидневна употреба затова и беше оцеляла на задния ред. По мириса ми изглеждаше подходяща.  Нашприцовах зайчето от всички страни с 50 грама от тази течност. Докато й свикна на спинцовката малко имаше разпиляване на материала, но бързо му хванах цаката. И така нашприцовано, зайчето постоя в хладилника поне 5 часа. Рано станах, а късно обядваме, това е то.

Преди да го мушна във фурната измислих следното нещо.

В една купичка сложих всички миризми, които исках да се усещат - червен пипер, джоджен, малко от една готова смес от кимьон, куркума и кориандър, сол, черен пипер (много малко), масло (20 грама само) и зехтин (едно малко цръкване). И стоплих всичко на микровълновата за 30 секунди, колкото да се стопи маслото. Червения пипер си беше пуснал боята и от топлината подправките си разливаха миризмите, всяка своята, че и на комшийката. Прибавих прясно наразян магданоз и джоджен и намазах с тази кашотина заю.

Завих го с фолио, за да не бягат сосчетата и го оставих на спокойствие и на топличко (180 С).

На финала само отворих фолиото и го вдигнах нагоре да си хване коричка. Резултата беше по-добър от колкото си го представях. Дължеше се на странния вкус и мирис на домашната сръбска ракия с мед и черупки от орехи. Е па, като за сърбин! Като го сервирах не спирах да ръся с пресен джоджен, магданоз и зелен лук от градинката. Получи се лек и пролетно свеж обяд. Толкова вкусен, че с малко се нахранихме.

Историята около тортата обаче си беше истинска одисея!!!

Чак не ми се описва!

Рецептата е от проста по-проста. Отдавна съм й се заканила, но все не намирам сили и мотивация.

Е, за рожденния ден на мъжа се нагласих да го изненадам.

По рецепта трябва да се използват бишкоти, натопени в прясно мляко с карамелизирана захар. Нареждат се по стените на кръгла купа, после се пълни със сладолед и пос редата се слагат или натрошени бисквити, или карамелизирани орехи или, или счукани бонбонки. Всичко това се покрива с един ред бисквити. Това последното не си спомням дали беше така, но все пак трябва да има някакво дъно, тъй като после цялата торта се обръща наобратно и затова ги сложих. 

До тук рецептата изглеждаше лесна и проста. Само, че аз като добра домакиня, реших да си усложня живота и се получи, каквото се получи.

Първо, не обичам бишкоти. Нито намокрени, нито сухи. И формата им не ми харесва. Затова реших да направя един бишкотен блат и докато е топъл да го пльосна в купата, за да поеме формата й. Направих го шарен с какао, макар че нямаше нужда, защото после го покрих с шоколад и шарките се скриха. Но така е, като не се мисли навреме...

Другата ми грешка беше, че прекалено дълго оставих сладоледа да се размръзне, уж за да се манипулира по-лесно. Но той така се разкашна, че после дълго, много дълго време не можа да се стегне. След обяд, след една дъждовна разходка се прибрахме енрусиазирани да хапнем торта. НО само духнахме свещите, и още щом забих ножа и разбрах, че няма да се яде торта тази вечер. Не беше се стегнала. Бързо я прибрах, за да не се разпадне. Облизахме се и й казахме "довиждане" до утре. Нямаше как! Рожденника поне имаше на какво да закачи свещичката и да си чуе песничката. И толкоз!

Ето това е пример как малките камъчета могат да обърнат колата и рожденника да остане без торта.

Вечерта видях, че някой си беше играл с буквичкте от "Happy birthday" и беше зарязал на масата този надпис. Нямал е търпение явно да бърка в пакетчето за още буквички, затова зайчето е написано с едно "b", но беше от ясно по-ясно, че зайчето му е харесало :) Е, добре, че беше тоя "хепи" заю, та да си останем с добрър привкус от рождения ден!!!