Ребърца и невъзможни картофи

21 февруари, 2012

Ребърцата не са важни. Днес картофите бяха по-хубави от ребърцата!

Първо ме вдъхнови една приятелка, у която бяхме на гости и много ми хареса този начин на приготвяне. После, днес по телевизията видях същия начин на приготвяне на картофите, само, че опечени наопаки.

Много ме провокира видяното. За днес бях размразила едни ребърца. Първо, защото е празник (Карнавал)и всики сме в къщи и, второ, не ми се готви нищо сложно, даже супа няма да правя.

Само салата.

Ребърцата са прости. Не ги разделям, оставям парчето цяло, както си е. Само го намазвам със сол, ервен пипер и шарена сол. Нещо напоследък много ми се яде шарена сол и я слагам на какво ли не! Май ме гони вече носталгията по родното...

Картофите обаче им се постарах. За себе си бях решила, че ще ям само салата и картофи, затова трябваше да направя  повечко.

Първо, не се белят. Второ, се режат наполовина по дължина. Дотук е просто и нищо особено. Е, сега вече става интересно.

Правят се откъм вътрешната страна едни разрези. Някои го правят на кръст, други го правят на райета. Аз ги направих на квадтратчета. Целта на тези разрези са да навлезе вкуса навътре в картофа. А какъв е вкуса? Вкусен!

Днес се вдъхнових от видяното по телевизията и го направих с шарена сол, червен пипер, риган, сол, мащерка, малко масло и зехтин. Разбърках го бясно и намазах всеки картоф с тази ароманта смес. ПО птелевизията го видях, че ги слагаха наопаки, с дупето нагоре. Моята приятелка ги беше опекла с рязаната страна нагоре. Аз реших да пробвам едно така и друго иначе. Да, обаче нямаше достатъчно място в тавата. Е, добре, айде всички с лице към слънцето.

Станаха невъзможни! Имам пред вид израза:"Е, няма такива картофи!"

Не само, че ще се повтори, но и е записва в златната книга. Една биричка допълни празничното настроение.

Черните облаци от вчера се разсеяха почти нацяло. Нека им! Че ми писна от толкова мрачни мисли! Айде малкo настроение.

Браво на тия картофи! 

Салата от ряпа и моркови

20 февруари, 2012

Няма време за нищо. 

Днес не ми се ни ядеше. Исках само да избягам в локала да бачкам, за да мога да се откъсна от черните мисли и настроение. За моите размразих една кутия боб, щото не ми се готвеше, а и нямах време от толкова домашни задължения.

Аз боб не мога да ям и за да не изпадам в гладна истерия, реших да си забъркам набързо една риба с яйце и малко гъбки на тигана.

Салатката беше интересна.

В магазина намерих една комплект зеленчуци, който включваше ряпа. Ах как ми се прияде изведнъж салатка от ряпа.

Дядо ми я правеше много хубава. Черна ряпа, люта.

Обелваше я, настъргваше я и я посоляваше. Така я оставяше да постои известно време, за да си пусне лютото. Изцеждаше я и после добявяше оцет, много оцет и олио.

Тази салатка върви много с ракия, но не е за хора с болни стомаси. Много време не можех да я ям, защото ми провокираше киселинно излъчване. Имам й страх на тая салата. Но днес страхът отстъпи пред желанието да усетя този забравен вече вкус на ряпа.

Срязах я наполовина, за да видя как е отвътре и ми се стори малко нещо флохава. Затова реших вместо да я стържа, да я нарежа с картофобелачката, на фино. Посолих я и я оставих. Не лютеше толкова, колкото онази от село, но на вкус го докарваше. Ех, и репите вече не са каквито бяха едно време... За да омекотя малко нещата и за да се увеличи количеството, добавих и един морков, пак така, на лентички. Стана доста нежна салатка, насладих й се самичка с кеф.  И като че ли настроението се подобри... Ще видим докога...

Шарени манджи с царевица

19 февруари, 2012

Не остана ни за снимка. Пилешки бутчета на фурна. Уж класика. Ама, то ме налегна скуката да е пак същото, а и като се оказа, че има само два картофа, айде мисли и импровизирай нещо. Само една мисъл ми стоеше като светеща лампичка в главата. Не искам да стане сухо, а добре опечено и сочно.

Много зеленчуци им сложих, всички които имах, малко водичка и завих тавата с фолио. 10 минути преди края чак сложих и останалите от преди няколко дни броколи и един кочан царевица.

Купих ги тези царевици и им се чудех защо ги купих. Продават се готови сварени и само да се стоплят са готови за ядене. Едно време ги препичах за три минути на плочата, за да хванат загарче. Но сега нещо не ми се занимаваше. Само минах с ножа по зрънцата и ги изсипах в тавата.

Аз ядох само зеленчуци, нещо не ми се яде месо напоследък. Само от миризмата и ми се повдига. Явно съм се претоварила с тия протеини и тялото ми ми дава знаци, иска почивка. Може би ще е добре да мина малко на пости.

Вечерта се върнахме от репетиции гладни и изморени, само си мислех за една салатка с ракийка, която да намести нещата по местата им.

Дойде ми вдъхновението. Печени чушки, лук, маслини, пушена рибка, царевица, сирене ииииии....печени филийки. Тези печени филийки ги надробих на хапки и ги мушнах в салатата. Така обърках всичко с малко сол, оцет и зехтин. Филийките хем попиха сокче, хем останаха хрупкави. Стана супер салатка. Мъжът се присламчи тихичко. Обаче се оплака, че нямало месо.

Ох, този мой хищник!!! Ще ме умори!!! Рибата изобщо не я смята за месо, а пилето не го уважава много-много.

Дори в най-тежките години, когато бяхме студенти, не можеше да мине без месо. Може да е мъничко, може да е кренвирш, но да мирише на месо. Веднъж направих боб с кисело зеле и бях толкова горда със себе си, че стана почти толкова вкусно, като на баба и майка, а той ме попита какво има за второ. Боба беше постен, ама как така без месо!?!?! 

Тази вечер придърпа едно останало от обяда пилешко бутче. Щом го свърши и вечерята свърши.  Салатата нямаше веченикакво значение. МЕСО нямаше!

Старнно как обаче се сменят вкусовете, днес той самият предпочита боба и лещата постни. Явно възрастта си казва думата. Само че, не го държи за дълго.

На сигурно!

18 февруари, 2012

Сутринта исках да зарадвам детето и незнам защо, но реших да импровизирам.

Едно яйце, вода и прясно мляко по равни количества, един бакплувер,сол и брашно за меко тесто. Нещо средно между мекици и бухти. Не ми се чакаше да втаса маята, затова сложих бакплувер. НО то така или иначе трябваше да почине малко. После ги рязах с една чашка да са кръглички и ги опържих на много умерен огън. Станаха. Не бяха лоши. Питам ги моите:

-Как е? Нещо средно между мекици и бухти...

-Повече бухти, отколкото мекици - отбеляза сина.

-Ами исках да е нещо по-различно, аман с тия мекици!

-Ние нямаше да се разсърдим на мекици.

Мъжът само дълбокомислено добави:

-Няма нужда да мислиш много, мекици си е добре.

Дааааааа, беше повече от ясно, че мекици могат да ядат безкрай!

Наистина, ако някой обича нещо много, може да го яде толкова често колкото си иска и няма да му омръзне.

Спомням си, че преди много години, мъжът ми ми сподели, че му се яде бекон с яйца на очи за закуска, ей тъй на, да видел какво е. Толкова му хареса, че се научи сам да си го приготвя. Изработи тая техника до съвършенство! Разбира се, тогава беше млад и беше като кука. Ядеше обаче като за трима. Чак се бях притеснила по едно време, че има някакъв проблем с метаболизма, не усвоява храната. Ядеше и тоя бекон, и две яйца, и кашкавал, и печени филийки, и кафе и какво ли не. Очаквах, че ще надебелее, ще се стресне и ще спре. НО не и това право черво, каквото беше тогава. Не само, че не напълня, ами и не се оплака, че му е омръзнало и така в продължение на цяла година закусва само това. В продължение на година! Без прекъсване!

Така си е, всеки си има любими яденета, които може да яде безкрай. В нашта къща това са мекиците и баницата. Стана ясно, че няма какво да импровизирам, на мъжете изобщо не им пречи да повтарят, даже напротив. Така се чувстват сигурни в резултата. Защо да рискуват, ако няма нужда?!

Още вчера беше запланувано днес да репетираме цял ден и за обяд прибегнах  до резервните варианти. Една осмица замразени кебапчета заеха позиция за отмразяване.

Трябваше уж двамата с мъжа да тръгнем, но се оказа, че трябвало да се ходи със сина до незнам си кой магазин, щото трябвало да се купи еди какво си. И излязоха.

Аз се ядосах. Бясно забрах един забравен ананас от хладилника и тръгнах сама към локала. Бях решена да продължа с диетата, но ми стана жал за тоя нещастен ананас. Само аз ям ананас! И много го обичам. Но с тази диета плодовете остават назад. Майната й на диетата, няма да хвърлям ананаса. Айде с мен на репетиции. Все ще помогне с нещо за подобряване на настроението.

Мъжът се обади по някое време да попита какво ще се прави за обяд. Дадох инструкции на детето какво точно има да прави и го оставих да се оправя. Мъжът се предтстави на работния терен и добре се представи. Беше една хубава репетиция, една на хиляда!

Като се върнахме вечерта, бяхме умрели от глад. И тогава настъпи пълен хаос!

В една ръка грабнах кебапче (детето добре ги беше опекло, много добре), в друга стиснах бира и така си починах, че едва стоях на стола пред компютъра. Опитвах се да бачкам нещо, но мозъкът даваше заето. Айде, в леглото, че утре пак! 

Буза до буза

17 февруари, 2012

Има някои неща в испанската кухня, които ми харесват достатъчно, за да се науча даги приготвям до перфектност. Такъв е случая например с морските плодове и разните видове риби.

Има обаче още нещо, което ме изненада определено. И това са бузите. Няма значение дали са свински или телешки, това е едно от най-вкусните неща, които някога съм яла.

Скоро, в един документален филм, разбрах, че най-силните мускули са дъвкателните. И досега не си бях дала сметка, че това са всъшност бузите. Това са 2 парченца месо, големо колкото една мандаринка, само малко по-плоски. Пълни са с желатин!!!, т.е. Искат много варене, дълга обработка и достатъчно овкусяване.

Днес ги видях на оферта и си казах, че е крайно време да ги направя.

За първи път ги ядох преди едно 10-ина години и се изненадах. Какво е това месо, от какво е? Не знаех много испански, но можах да попитам.  И за да ми обясни, готвачката се плесна по бузите. После добави едно "Муууу", което трябваше да означава, че е телешко.

Не можех да си представя, че е възможно да има такова нещо. При нас месото от главата, особено от свинското, се използва я за пача, я за създърма. Но да се ядат отделно бузите, това за първи път го чувах.

Разбрах им името на испански - carrillera (карилера) и от тогава от време на време ги приготвям.

Искат алкохол (вино, шери или бира), защото са много фиброзни, а алкохола помага да омекнат по-добре.

Та днес се захванах да го приготвя. От сутринта само се чудех кога да ги зарежа моите, та да избягам да бачкам, но все не можех да намеря времето. Айде сега супата, после бузите и тооооо.....за мен пак не остана време. Чак след обед.

Но пък бузкте станаха превъзходни.

Сложих им подправчици, български вкус, и ги запекох леко от двете страни. Размириса се на шарена сол из цялата къща. И сега беше ред да ги залея със виното. Опааа, няма вино. НИ бяло, ни червено. Как се зарязахме така?! А БИРА? Въх, и бира няма! Ами сега?!

Има сидра. Става. Какво е сидрата? Охххх, кисело ябълково вино. Звучи странно и е странно, но тук хората си се гордеят с него. Сидрериите са винаги пълни. Не се харесва на всекиго, защото е кисело и стърже на стомаха. Лекичко е и не се усеща, но ако не мезиш докато го пиеш, може да не може да станеш от стола по някое време. Много коварно питие!!! Яли сме му попарата, особено в началото. Но по малко, може. Даже е полезно за храносмилането, защото тзи киселина разгражда мазнините. А за готвене е доста интересно, защото дава един особен аромат на ферментирали ябълки.

Та, бузите, поради липса на друг алкохол, бяха заляти със сидра. Размириса се на таверна. Сега си помислих, че само сидра не е достатъчно. Я да видим с мед! Сложих една много сериозна лъжица мед, от тукашния, домашен. Много добър мед, гъст и миризлив като гора. Цялата тази комбинация от български подправки (чубрицата и сминдуха почти не се използват, а и не се познават в Испания) и астуриянски мед и сидра, можеше спокойно да заприлича на "орел, рак и щука", но не беше така. Явно Астурияс и България си приличат по много повече неща, отколкото ми се струва. Експeриментът беше успешен. Час и половина се киснаха на много бавен огън и станаха за чудо и приказ! Само ги извадих да ги нарежа на парченца и пак ги върнах в сосчето.

За гарнитура им сварих един ориз.

Аз и от това не ядох, само го опитах. Набързо хапнах едно пилешко филе с туршия и запраших да бачкам. Че няма време!

Стари снимки и диета за наказание

16 февруари, 2012

Днес вече реших, че е крайно време да се позапра малко с яденето.

Тази тортена еуфория ми излезе през носа. През носа, не, защото четирите прчета торта се залепиха по две на всяка кълка и едва си нахлузих дънките тази сутрин.

Лошоооооо .....

Днес е четвъртък, свеки я няма, обаче започвам протеиновата история. Само тя ми действа.

На момчетата взех едни пилешки бутчета и се сетих за една "рецепта" която направих преди години. Тогава много ми хареса, но от тогава не съм я правила. Сетих се, защото я имам и на снимка!

Снимана с първия ни дигитален фотоапарат. Една въшка, която купихме на детето за Коледа 2002 година. Десет години минаха от тогава и фотоапаратът ни се промени няколко пъти от тогава.

Не е рецепта, защото не е нищо особено. Просто печено пиле с чушки (една зелена и една червена). Има само две разлики: пилето не се обезкостява, само се отваря и се оставя кокала. Става нещо като пържола с кокал. По този начин се намаля времето за печене на половина  и почти се изравнява с това на чушките. Те пък от своя страна (и това е втората разлика) са нарязани на много едро.

Първо се запича пилето с подправките в загрятата тава и после се полива (по желание) с бира. А, бира! Отварям хладилника - няма! Ами сега? И точно в този момент, ама точно в този момент, влиза мъжът и носи две пълни торби... С бира.

-Няма да повярваш, че точно за бира си мислех. Трябва ми за манджата.

-Аз знам кога да дойда.

-Отваряй бързо! (полях)

-А, само толкова ли?

-Другото в чашата за наздраве!

Е това е семейния живот! Понякога те залива с изненади. Такива малки изненадващи моменти, в които сякаш сте едно. Намираме се на най-странното място. Е, бирата не е много странно място за намиране в нашето семейство, но... така се казва.

Аз от това нещо не ядох. Бях наказана заради тортата вчера.

Купих си едно парче акула. Тук е много евтина, не знам защо, но не я ценят нещо тази риба. Аз пък я обичам. Само се чудех как да я направя, така че да е диетична. И ми дойде една идея.

Мушнах я в една йена и я минах я през микровълновата за 2 минути. Така по-лесно се обезкости и се надроби на парченца. Не че имаше кой знае какво за обезкостяване! Акулата има само един хрущял в средата, който съдържа много желатин. Облизах си го, мислейки за кекавите ми стави и продължих.

Едно яйце, бъркам. Трите супени лъжици овесени трици, дозата за деня.  Пак бъркам. Малко черен пипер, сол и една смес от кимьон и други неща. Бъркам, бъркам и, айде пак в микрото за още три минути. Получи се нещо като кекс от риба. Ми... Вкусно беше. Не е нещо особено, но няма грам мазнина, диетично демек. Ще слабеем.

За утре съм си купила още риба. Да видим какво ще измисля.

Торта, торта, торта и торта

15 февруари, 2012

4 (ЧЕТИРИ!!!) парчета торта опапах днес.

ПЪРВОТО отиде още на закуска.

Едва чаках да стана и още с първия чай изведнъж огладнях. Чудно защо ли? Защото знаех много добре какво ме чака в хладилника. Снощи се спрях, че трябваше да се спи, но днесссссс........!!!

Обядвахме вече не помня какво (не си записах! А, да! Пастървата от вчера за нас, наденичка за момчето, че рибата не стигна за трима), но за десерт си отрязах ВТОРОТО парче! (аз дето не ям никога десерт и никой от нас не яде десерт. Днес бях единствената! Ура!)

Не ми стигна! За следобедна закуска (следобедна закуска!? Вече не си спомням откога не съм чувала това словосъчетание! Но днес си го спомних с нежност) отиде и ТРЕТОТО!

За вечеря не мислех за друго освен за тортатататататата!!!

Мъжът се прибра късно от спорт и ме свари пред телевизора с чаша вино и празна "тортена" чинийка. Облизана, естествено. Току-що бях опрахосмучила ЧЕТВЪРТОТО. Само попита за всеки случай:

-Торта ли ядеш?

-Чи кък?! - толкоз можах да скалъпя в отговор.

Бях като дрогирана. Аз, дето не обичам сладко, дето ми става лошо от мазното и дето немога да изям повече oт едно квадратче шоколад???  И още: дето не ям хляб, дето почти не ям картофи и ориз, дето спагети и пица опитвам с крайчето на езика, дето се пазя от боба!!!

Сега си изядох въглехидратите за три месеца напред! Нека! Хубаво ми беше!

Но, странно. Друг път, като ям толкова много въглехидрати накуп и толкова безразборно, ми се отразява веднага на колита и се подувам като плондер. Този път обаче нищо такова не се получи. Дали защото беше точно тази торта, а не друга? Не знам. Но днес бях като в делириум.

Охххх, че сладко!

Тортата от детството ми

14 февруари, 2012

Немога да си отида спокойна от този свят, ако не се науча да правя любимата ми торта.

Едно време я правеше майка ми много често.  Беше много модерна и сред приятелките й, така че, ако я нямаше в къщи, беше твърде вероятно да ни я сервира някоя жена от комшиите.

Наслаждавах се на тази торта с всичките си сетива. Проста и с ясен вкус. И от няколко години насам все не мога да намеря случай да я направя.

Не ми върви и това е!

Първо ми беше трудно да се сетя да поискам рецептата от майка. После, докато намеря адекватните продукти в Испания, което хич не беше лесно. Намерих ги. И сега дойде ред на мен самата. Да се наглася, да намеря момента, да се осмеля (сладкарството не е моя сила, нито сладкото ми е любимо).

И когато за рожденния си ден миналата година най-после се наместих да направя таи торта, те взеха, че оттеглиха подходящата сметана от пазара.

Айде иди, че се оправяй! За рожденния си ден я направих криво ляво, беше, както и очаквах, жива мъка!!!

От тогава започнах да търся заместител на тази заквасената сметана. И най-после се сетих какво би могло да даде долу-горе същия резултат. Маскарпоне!!!

Това италианско "сирене" е повече сметана, отколкото сирене. Няма вкус, само плътност, и то голяма. Масленноста му е висока и носи както сладко, така и солено. Използва се за правене на тирамису, но там се смесва със захар, бити жълтъци и после бити белтъци. Никога не съм го правила, но може да си го запланувам за някой специален случай.

Днес е празник. Едно време празнувахме Свети Трифон Зарезан. Сега се празнува Свети Валентин. Преди се ходеше на лозята, да се зарязва и да се полее с вино да даде лозето много плод и стане хубаво вино. Днес кпуваме бонбоми, ходим на ресторант и си казваме, че се обичаме. Незнам, може би съм остаряла вече, но предпочитам да пийна чаша вино на някое лозе, заедно с любимия ми мъж, отколкото да ям бонбони. 

Но днес е ден, специален, както и да го погледнеш. Реших да направя тази торта и ми е все едно как ще нарека празника, важното е да стане и да й се радваме.

Отворих папката с изрезките и веднага я намерих. Сметанова торта.

Как се сменят нещата с времето. Едно време (никога не съм си мислела, че ще стигна до този момент да започвам с тази фраза спомените си, боже!), рецептите се пише простичко, без никакви обяснения. И като си помисля, за какво са ти? Рецептите се пишеха когато си пробвал нещо, когато си видял резултата, предаваха се от домакиня на домакиня от приятелка на друга. Обичай си беше жената да приготви нещо и да почрпи. Сега вече повечето си го купуват в магазина или просто отиват на ресторант. Би било жалко да се изгубят всички тези простики и естествени неща от миналото.

Направих тортата, заместването с Маскарпоне беше повече от успешно. Само се наложи малко да го олекотя със сирене кварк (Light), защото беше доста гъсто и мазничко. На сладост също го докарах. Изобщо, получи се, за малкото опит който имам в сладкарството, даже много добре.

Само една идея не ми излизаше от главата - ЯГОДИ!!!

-Мъже, иди набери малко ягоди. Мисля, че ще стане добре за тортата.

Съгла си се, без бой. Завърна се след близо час, но с ягоди.

Това е то. Просто и ясно, като любовта.

И беше чудесен финал на целия ден.

Другото детосготвих само ще го спомена, колкото да не го забравя.

За обяд

Крем-Супа от зеле с печени филийки с пармезан.

Печеня сьомго-пастърва, със сос от розмарин, чесън, соев сос и сусам.

Това беше интересно. Пастървата само я осолих и чак когато се опече я залях с омиризмения зехтин с чесън и розмарин, плюс сос на рибата и соевия сос. Поръсих я със сусам за по-интересно. 

Салата от червено цвекло със сирене. Чудесна комбинация.

За вечеря

Суши

и тортата от моето детство!

Днес се стрепах да готвя, но ми беше приятно. И весело, и сладко, и спокойно, и обично.

Честит празник, на Трифон и на Валентин!

Уравновесена супа

12 февруари, 2012

Нямаше да сме на обяд в къщи, така че оставих сина сам да си готви второто. Добре се справя детето. Намерих едно пилешко замразено. Като го размразих се оказа че на всичкото отгоре е и подправено. Значи само на плочата и край! Едно бързо картофено пюре и моркови вместо салата. Той обича така да си ги хрупа. От както разбра, че били полезни за очите взе да ги яде в рекордни количества тия зеленчуци. Нека!

Вчера от варенето на езика остана бульона и днес реших набързо да заформя една супичка за детето. Стана толкова вкусна, че сядам да си я опиша подробно да не я забравя.

Първо направих подложка от лука, чесъна, праза и морковите. Нямах червени чушки, иначе щях и от тях да сложа. Като си пуснаха "потта" сложих червен пипер да се оцвети добре. Добавих прецедения бульон и добавих картофите наситно и един два домата от консерва. Оставих така да се вари и накрая прибавих фидето. Като гледам сега, то си е проста супа, но защо стана толкова вкусна? Може би защото бульонът беше доста як, а може би защото си поиграх с баланса на вкуса. Този бульон беше доста силничък на вкус и докарваше прекалено на телешко. Домата помогна донякъде, но не беше достатъчно. Сложих и доматено пюре. Пак не беше достаъчно. Сложих вода и коригирах на сол. Поолекоти се работата. Добре. Сега подправките. Целина и естрагон. Страхотна комбинация, но не бива нито един от двата мириса да доминира. Продължаваше да ми липсва нещо! Много ми натъртваше киселината на домата. Сложих захар. Рисковано беше, но резултатът беше удивителен. И тогава се сетих за философията, която имат китайците за готвенето. Добър готвач е този, който умее да балансира четирите вкуса - солено, кисело, сладко и горчиво. Точно това се получи днес. Опитвам, не ми харесва. Слагам, нещо. Пак опитвам, анализирам, пак нещо ми е в повече. Опитвам се да уравновеся вкусовете. И така няколко пъти. Стигна се до сметана, до захар, до черен пипер, до пресен магданоз, до лимонов сок... Накрая се получи една супа за чудо и приказ. Направо се вдъхнових от резултата. Да му е сладко на детето.

Ще има и за утре! Дано да стигне до утре...

Къри с накиснат ориз

10 февруари, 2012

Днес мъжът ми ме накара да се замисля сериозно за разликите във фунционирането на мозъка на мъжете и жените.

Нещо се заплеснах на компютъра и не се усетих кога станало време за готвене. Поглеждам хладилника, ВЪЙ, няма нищо, ни зеленчуци, ни месо. Бързо към магазина. Завайках се, че няма време!

-Казвай нещо да помагам!- предложи се мъжът.

-Измий ориза, нали знаеш как...

-Знам! Докато стане прозрачно.

-Да. Водата е измерена и е на котлона. Има сол.

(И това беше момента където комуникацията е прекъснала. Аз обаче, без да си давам сметка, продължих) Когато заври, сложи ориза и му навий 20 минути.

Спокойно отидох на магазина купих едни парчета пуешко месо от горната част на бутчетата. Не ми вдъхваше много доверие, но нямаше време да се мисли. Купих зеленчуци - броколи, моркови, чушки, гъби и малко плодове. Бързо обратно в къщи. Оризът трябва вече да се е сварил и само остава да забъркам кърито. Реших го докато бях в магазина, най-бързо става, а и пуешкото не иска много подготовка, особено ако е на парченца колкото една хапка, само да хване коричка отгоре и край. После се довършва със зеленчуците.

Пристигам в къщи и ЩО ДА ВИДЯ!?!?

Оризът се кисне във водата, а на котлона си ври измерената вода и извира бавно.

-Защо не си сварил ориза?

-Ти не каза нищо!

-Как да не казах?

-Каза само да го измия.

-И да го свариш.

-Че то няма толкоз време! Аз докато го измия 7 (седем) пъти...

-Да го миеш, не да го киснеш!

-Е как ще се измие, ако не се накисне?

-Сменя се водата. Сипваш, бъркаш и търкаш да си пусне скорбялата, прецеждаш, пак сипваш и така 3-4 пъти. Няма нужда от седем! И няма нужда да се кисне. Само след последното миене се оставя прецеден за 15 минути да си поеме влагата, но не е задължително. Днес няма време да го чакаме.

-Аз го мих 7 пъти все пускаше бяло.

-Оффффф, мъже, аз си мислех, че ориза е вече готов и няма да се занимавам с него.

-Ми ти нищо не каза!

-Как да не казах?! Казах, като заври, сложи ориза и навий 20 минути.

-Е, това не си ми казала!

В това време се връща детето от училище и ни заварва да се джафкаме. Споделям му ситуацията и той, много по мъжки каза:

-Ми, мамо, ти така като кажеш много неща наведнъж и то... И аз така, изключвам.

Стреснах се! Значи, има един максимум на потока от количество информация за единица време. В момента, в който този лимит бъде превишен, мозъкът изключва. Боже! Що не ми отвори очите по-рано?! Толкоз мъки можех да си спестя! Знам, че в училище и аз изключвах когато започнеха да ми пълнят главата с глупости, но това е съвсем друго! Дааааа. Значи, визуалният контакт е най-сигурният начин да има комуницация. Очите не лъжат. Ако те гледа, докато му говориш, може да уловиш момента, в който се претоварва и изключва. Погледът се разсейва и няма начин да не го забележиш, само трябва да си нащрек! За друг път ще знам, инструкциите се дават бавно, подробно и непременно подържайки визуалния контакт! В момента, в който се разсее, се прави проверка на приемане на точната информация. Ако има фуга, "restrart". Ще ме уморят тия мъже! Не спират да ме изненадват!!!

Е, справих се, как няма да се справя. Добре, че имам резервен котлон. Оризът беше сварен постфактум, но успешно.

Бързо забърках успоредно и кърито. Първо подправките (карадамомово семе, анасон, канела, смес от къри, куркума) в загрятото малко олио, да се запекат и така замирисват по друг начин. После веднага месото на парченца. Да се запече и то. И се започна бърканицата (по ред на съдържанието на вода):

Моркови, сърцевината на броколите, чушките, лука, броколите, гъбите. Джинджифил, скилидка чесън наситно, вино, соев сос, оцет. Кокосово мляко(което може да се замести, и обикновено го правя, със сметана) и малко нишесте, размито във вода. Става леко гъстичко и млечно охраво жълто на цвят, като къри!

Стана буйно ядене! С характер! Щото и аз се бях разбунила (сбунио - сръбска дума, която означава долу-горе същото!) Чудя се само защо ли? 

Треска с картофи на фурна

7 февруари, 2012

Кой каза, че готвенето отнема много време???

Днес сготвих за, цифром и словом, 35 минути.

От вчера беше останала супа, значи по-малко работа днес.

На рибения щанд се замислих дълго. Загледах се по една риба, която никога не бях приготвяла. Онзи ден случайно по телевизията видях, че фанеката (Faneca) е от фамилията на бакалаото (Bacalao) - Gadidae. 

Faneca

Bacalao

Bacalao e треска, а Faneca пак е треска, само дето не е Атлантическа и е три пъти по-евтина!

Как не съм го знаела до сега???!!!

А пък и от къде да го знам?!

И днес се разрових по интернет и намерих една чудесна рибна енциклопедия със снимки и имаената на рибите на български, латински и английски:

http://atomium-bg.com/images/fish_encyclopedia.pdf

Сега вече съм ориентирана!

Но щом го разбрах, веднага се осмелих да я купя. 

A как да я приготвя?

Най-добрия начин да се усети вкуса на рибата, особено когато не я познаваш и искаш да знаеш натуралния й вкус, е на фурна и колкото може на по-големи парчета. Почти без никакви подправки. Само сол, черен пипер и малко лимон преди печенето. При пърженето, се изпарява голяма част от сковете и общо взето рибата, когато е пържена, има почти еднакъв вкус.

Другата подходяща техника е във фолио, но....незнам, аз като че ли повече обичам запеченкото.

Така и направих. Само сварих леко едни картофи на шайби, за 10 минути, И ги подложих като легло за рибката. Сложих я отгоре поръсих я с морска сол, черен пипер, лимон и малко зехтин.

Стана за 15 минути. Наистина не разбирам защо е толкова евтина тази риба, като е толкова вкусна.

Бакалаото струва майка си и баща си! Освен това почти винаги се продава осолено и обезсоляването трае от 24 до 36, че 72 часа. Дълго, сложно и ти омирисва хладилника. Защо? Като с тази малка и нежна рибка имам същия, ама съвсем същия резултат. Заплювам си я!

За предястие, за мезе де, направих пак от онези вълшебни хапки със сьомга. Нека ми е зле!

Дааааа... И днес хапнахме добре и даже научихме нещо ново - че малката треска е също толкова вкусна, колкото и голямата. Добрееееееее. Ще се знае занапред.

Човек се учи, докато опитва! И без страх, че ще се осере :) И какво пък? Да не сме на изпит? Важен е процеса, а не резултата. Като имаш процеса, резултата лесно се постига, защото вече познаваш и можеш да контролираш процеса.

Пушена сьомга с черен хайвер

6 февруари, 2012

Наглезих се като за Оскар! Нищо, че няма да видя ни "О!"

Пушената сьомга е едно от лбимите ми неща. Още оня ден купих една доста изгодно, половината я направихме на плоча, а другата половина я опуших.

Тази техника я научих като дойдохме в Испания. При нас не се пуши, а в Сърбия си имат пушилни, ама истински, на село! Тук метода е значително по-прост.

Има си специална сол, която е пушена и има малко захар. Има повече отколкото на мен ми харесва, затова винаги я смесвам с обикновена морска сол или със сол за печене на фурна (която пак е морска сол, само дето е по-влажна).

Почистих още онзи ден сьомгата, без да й махам кожата и я покрих отгоре и отдолу с тази смес от двете соли. 

Така остана 24 часа. Като я изрових от солта беше станала на подметка. На две подметки.

 Измих я нежно, подсуших я и я завих в прозрачно фолио. 

Така престоя в хладилника още 24 часа. През това време се разпределя солта по цялата дебелина на сьомгата. 

Така след два дни облизване, най-после имах моята собствено пушена сьомга. Различава се значително от тази, която продават по магазините. Онази е много по-мазна и като че докарва на сурово. А моята става  стегната. Като филенце!

Днес се вдъхнових от резултата и направих едни хапки като за коктейл!

Описвам ги подробно, за да мога да си гиповторя някой ден, а това сигурно ще стане!

Малко парче марулка завих на фунийка, в нея сложих парченце сьомга, намазано с мъничко уасаби. В образувалата се фунийка слагам сос от крема сирене (крема сирене, сол, черен пипер, лимонов сок, копър и зехтин). И на финала, като тичинки на цвете, сложих черен хайвер. Всико това го защипах с клечка за зъби и наредих в чинията за сервиране. Поръсих от горе с много малко сол, лимонов сок, копър, черен пипер и го полях с тънка нишка зехтин.

Резултата беше като за кино! Първа лига! Както би казала свеки.

И не ми стигна една чиния, ами направих ще няколко за десерт. Невероятно!!!! Наистина!!!

Утре пак ще направя!!! И за обяд и за вечеря!!!!! 

Пиле с мандарини (щото нямах портокал)

4 февруари, 2012

Това ястие е страхотно!!! Ама страхотно, наистина! От тези, които можеш да ядеш всеки ден в продължение на месеци, че и години!

Ядохме го за първи път в Хонг Конг. Бяхме на турне почти месец и там, където бяхме настанени, си беше чисто и просто търговски център. Но не като нашите молове, а цял квартал, голям колкото град,  един огромен търговски комплекс. На всяка улица, на всеки ъгъл, всяка сграда е магазин на няколко етажа, в който някой нещо продава и има кой да го купи.

Освен магазини имаше и безброй ресторанти, където храната беше от хубава по-хубава. Дори в най-грозничките. За дните в които бяхме там, само два пъти повторихме заведение и то беше защото много ни хареса яденето. Едно от местата беше един виетнамски ресторант, където ядохме това кулинарно чудо, което беше обявено като "пържено пиле с портокал".

Цялата философия е да се пържи в дълбоко олио на висока температура. Аз, обаче като нямам фритюрник, ми се наложи да го пържа в една малка тенджерка. Малка, за да загрее много и бързо и, тенджерка, за да е дълбоко. Със сигурност във фритюрник резултата би бил къде къде по-добър, но нейсе... и, понеже нямах портокал и не ми се ходеше до магазина, реших да оползотворя три забравени мандаринки.

Месото е от бутчетата на пилето, обескостено. Там беше пържена цялата пържола с кожата и после нарязана на парчета от по около 5-6 сантиметра. Аз обаче, заради малките размери на тенджерката, се наложи да го нарежа предварително. И махнах кожата, за по-диетично. 

Осолява се, слага се черен пипер, малко вино и соев сос. Трябва да стане сочничко. Тогава се засипва с царевично нишесте. Овалва се хубаво така че да има тук там сухи места, тук там гъста кашичка. Това позволява да има различни текстури - едната хрупкава (от кашичката), а другата хрускава  (от сухата част).

Предварително се приготвят резенчетата и сиропа от мандарини.

Обелват се мандаринки (или портокали, но аз нямах) с нож, махайки и бялата част на кората. После с много остър нож се отделаят резенчета, като се заобикалят ципите. Отделно се изстискват още две мандаринки (или един портокал). В тенджерката сложих равно количество захар и сок. Като се сгъсти го махнах от котлона.

Като изпържих пилешките хапки, ги изцедих на кухненска хартия, за да се махне излишната мазнина и след това ги наредих в чинията за сервиране. Отргоре наредих резенчетата мандаринки, поръсих със сусамово семе и соев сос (Heinz) и чак тогава залях със сиропа.

Задължително се яде топло!!! Като изстине, губи целия си чар.

За гарнитура направих свежа салата леко подправена с уасаби, джинджифил, зехтин и соев сос. Бял ориз направи чудесна компания на цялата тази симфония от вкусове.

Изядохме всичко!!! До край!!!

 И с умиление си спомнихме дните прекарани в Хонг Конг по неговите пъстри улици!

Сьомга на плоча

3 февруари, 2012

Още вчера си харесах една сьомга на много добра цена и я купих. Сьомгата е много полезна риба.

Хубаво е поне в седмицата веднъж да има някакво плато отсьомга, я пушена, я печена.

Полвината я приготвих за пушене, я другата половина, за плочата.

Само се чудех дали да махам кожата, но се отказах, не ми се занимаваше. Имам вече една кожа във фризера и я бях забравила, днес я открих случайно, докато преглеждах торбичките във фризера. Не ми трябват повече кожи. Значи с кожата.

От централната кост ще направя пастет, но не днес, че нещо ме мързи.

Нарязах я на парчета от по 140 -150 грама всяко, бяха общо 5 филета. И се зачудих с какво да я овкуся.

Взех си приятелчето чукалника и започнах да слагам вътре:  2 скелидки чесън, морска сол, настъргана кора от лимон, лимонов сок,черен пипер, копър, настърган пресен джинджифил, соев сос.  Не бях сигурна дали копъра и джинджифила ще вървят доре ръка за ръка, но получи се добре, просто копъра толкова добре върви със сьомгата, че нищо друго не му пречи, само помага.

Намазах с полученото редичко пюренце парчетата риба и ги оставих да си починат. Нямах намерение да правя нищо друго освен супата и салатата. Достатъчно ядене е.

Сьомгата е мазничка риба и засища, но понеже мазнините й са полезни, айде ще премълчим.

Първо се пече откъм кожата, за да си хване коричка и да си пусне мазнината. Аз я слагам на сухо, без допълнителна мазнина. Не трябва да се пече много, отвътре трябва да остане сочна и крехка, а не суха и на конци. От страната на кожата не бях сложила подправки и ефекта беше нинакъв, но пък когато обърнах парчето откъм месото, лелеееее! Каква миризма се разнесе, начесън, на лимон, на копър. Страхотно!Това, че прчетата бяха дебелички ми помогна да не се прецакам с прекалено печене. Плочата направо запечата всички сокове вътре. Нека им! Захлупих с капак, да не излизат и оставих така 2 минути. Стана супер!

Интресно ми е как всеки път се получава различно! Въпреки рецептите, дори само едно нещо да промениш и резултата е друг. Пак става, но разликите са тези, които дават нюансите. А те зависят понякога от толковамалки неща, като например, дали си станал сдупето на горе или не, дали са ти казали, че те обичат или само дежурно са те целунали, дали слънцето свети с пълна сила или срамежливо се крие зад облаците.

Малки неща, които ни свързват със здрави нишки за всичко около нас - хора, цветя, море...

Супатa с хляб или без хляб

1 февруари, 2012

Днес е спокоен ден, поне така се очертава.

Снощи свърши хляба и тази сутрин въпроса беше ще правя ли или ще ходя да купя.

А времето гадно! Не ми се излиза... Брашно имам, мая имам, ще правя.

А за обяд нищо не съм размразила, ще трябва да отскоча май до магазина за...нещо...

Ма не ми се излиза!!!

Отварям хладилника. Много бях добра тия дни в преценката на това колко да готвя, нищо останало няма. Всичко се обра и се изяде! И точно днес да вали и да не ми се излиза.

А що не направя една супичка. Всъщност почти всеки ден правя супа, освен ако има манджа, но все я правя лекичка, като чорбичка.

Днес обаче се сетих за зимните български супи.

В нашта къща като се готвеше супа, нямаше второ, ядеше се само супа, с хляб!

По принцип се приготвяше едно ядене и вечер салата и същото ядене.

Първо, второ и десерт се сервираше само по столовете. За първо винаги супа или таратор през лятото.

Когато се ожених естествено беше да пренеса това , което съм виждала в къщи и в новото ми семейство.

Веднъж сготвих една хубава супа, от онези с многото материал. И сложих хляба на масата.

Мъжът ми опапа две чинии без хляб и после попита какво има за второ (той преди ядеше много, а беше като клечка).

-Какво второ?

-Ами при нас се прави за първо супа, а за второ нещо конкретно.

-Ама това е много ядене!!! При нас така се готви само по столовете.

-Ама супата не е такава гъста! Лекичка е.

-Как лекичка, какво има в нея?

-Само бульон и фидета, може картофи...

-Е че каква е тази супа само от фидета? Бульона от какво е?

-Е незнам. (незнеше тогава как да ми обясни сръбското чудо "Вегета"). И сега любимата му супа си е от картофи, Вегета и фидета. Става за 15 минути.

-Ами нашта супа пък е гъста супа, и се яде с хляб. Винаги така са я правили и баба, и майка.

-Аааааа, аз не мога да ям супа с хляб.

-Защо да не можеш да ядеш супа с хляб?

-При нас там на юг ядат супата с хляб. При нас не. Много ми е някак... селянско.

-Селянско не селянско, друго няма! - обидих се аз. Защо пък да е селянско?!!! БРЕ!

Цяла България ли е селянска, след като си е обичай да се яде супата с хляб?

-Ама при нас това не се казва супа - опита се да се извини мъжът - а ЧОРБА. Чорбата е гъста и се яде с хляб, а супата е рядка и се яде без хляб.  

-А тези на юг какво?

-Те всичко ядат с хляб!

-При нас пък чорбата е рядка. И се сърба!

Е сега вече всичко беше ясно. Чорбата е супа, а супата е чорба. Добре е, че изяснихме този въпрос преди да сме стигнали до балкански конфликт.

Но това, че трябва да има две яденета на масата ми стана повече от ясно. От тогава почти винаги приготвям някаква лека супичка, защото истина е, че течната храна е много важна. За второ някакво месо със салата. От време на време, вместо салата или вместо гарнитура направя някое зеленчуково ястие. Обожавам зеленчуковите ястия, българската кухня изобилства от тях и това е чудесно. Испанската не може да се похвали с подобно нещо. Тук варената шунка не я смятат за месо, нито пилето. Тежко им на вегетарианците в Испания!

Хлябът е почти готов, ще се яде по селски!

......

Не, и днес не яде супата с хляб!!! Аз пък да!

Е, това доказва колко са силни навиците, които изграждаме като деца в семейството си. Всяко нещо има значение, даже това, дето няма значение!

Имало било фидета и не му идело да яде супата с хляб. Сръбска му работа! Но затова пък после яде само хляб. Нали се наяде? Еми...какво значение има кое кога?!