Истерия!...

26 декември, 2011

Днес пак е празник. Нищо не работи. А слънцето пече ли пече! За закуска няма какво да мисля. Даже за обяд не мисля да се замислям, само ми се иска да изляза и да се порадвам на слънчевия ден. Вчера си говорихме с наште и ми разказаха, че има сняг до колене, че през деня температурата стига до нулата, че е бяло и чисто, като в приказка. Така ми се прииска да съм там! Сняг! Зима! Огън в печката! Чайник отгоре! А аз вместо това се разхождам по слънчевите улици на града, гледам гларусите, зяпам вълните и си мисля: Да, хубаво е, но как ми липсва да съм в къщи... Ама, кое е това "в къщи", къде е?

Разхождахме се със свеки и не мислехме за нищо.

А морето сякаш някой го беше изпил. Отиваме да се разхождаме край него, а него го няма! Отливът беше толкова голям, че си ходехме по дъното на морето. Защо си е отишло толкова! Чак имах усещането, че няма да се върне повече! Обидено е сякаш! Май че има и за какво...

Погледахме, почудихме се.... Морето започна да се връща. Успокоихме се, че всичко е в ред и айде, в къщи на обяд.

Както нямахме никакви планове, така се наложи пак да се готви. Уж това останало, онова останало, ама за един обяд не стига! Айде, отваряй фризера. А! Едни тънки шницели се мъдрят в единия край. Бяхa заделени от плешката, когато приготвях кебапчетата. Много ми хареса това парче и си заделих няколко фини пържолки за недай боже. И сега им се усмихнах!

Размразиха се за нула време в микровълновата. Свеки се мота наоколо и ме пита:

-Какво? Пак ще се готви, а?

-Ами какво да правя? За един обяд не стига! А и все постно, а пък то, Коледа.

-Да, да, да. Кaкво ще ги правиш?

-Ще ги панирам. Нали е празник, да се освиним с пържено.

-Ама класично ли?

-Класично.

-Добре, ти гi приготви, аз ще ги панирам.

Тези парченца бяха доста фини, идеални за "сръбски шницли". Сръбските шницли са различни от нашите по две основни неща. Първо, че се правят от месо, а не от кайма. И второ, че се панират с "брашно-яйце-Галета", а не "брашно-яйце-брашно". Аз много ги харесвам, особено е подходящо за някое по-сухо месо, каквото е например филето. Панировката го затваря и пречи на соковете да се изпарят. Остава си сочничко. А ако не ти се яде мазното, само отделяш панировката и си хапваш месенцето. Чиста работа!

Свеки панира, аз пържа кротко на тигана, приказваме си тихичко за манджи... И тогава се случи чудото!!!

Пръв дойде сина. Надникна какво ще има за обяд и се възпламени.

-Аз, аз, аз, може ли...това кога ще е готово?

-Опаааа, май сме гладниииии.

-Не, не, не, аз защото, това е вкусно когато се яде веднага, а пък докато изям супата, то...

-Добре, добре, сядай и яж! Ясно е!

-Не само да изчисля, това след колко време ще е готово?

-Готово е! Сядай!

-Добре.

Седна, набързо ошмули супата и светкавично си сервира в чинията един шницел. Нямах време ни салатата да объркам. Грабна набързо един домат и айдеееее.

-Мммммм, колко е вкусно! Аз открих, че когато се яде когато е току-що направено е много по-вкусно, отколкото когато изстине малко.

Брех, откритие! Значи обръща внимание какво яде, как и кога. Браво!

След това беше ред на мъжа. Заосуква се около тигана. Веднага си сипа супата и последва сина си.

Боже господи! Гледаме се със свеки.

-Абе, като че ли сме ги държали гладни тия дни! Ще изядат шницлите от тигана!

-Чакай да изстине малко!

-Няма време!

Едвам успях да объркам салатата и да седнем със свеки и ние като хората, т.е. като мъжете ни.

Истерия!

Това е то, като рядко пържим... А като е вкусно... А като ни харесва...

Е, Коледа е, може!

Коледа на патешки бутчета

25 декември, 2011

Голямо чудене падна какво точно да сготвим за Коледа. Агнешко не ни се яде, някак си не му е времето; свинско, имаме си го всеки ден; пуйка - иска много заебанция, а накрая бялото месо все става сухо; заек, охххх...

Изведнъж се намеси мъжа!

Патешки бутчета!

Тук ги продават сурови и конфитирани. Разликата в цената е само 60 цента, но във труда няколко часа. Конфитирани, означава, че са приготвени в собсвената си мас дълго време, на ниска температура - между 90 и 135С. Мазнината трябва изцяло да покрива продукта, а дълго време означава от 90 минути до 5-6 часа. В домашни условия тази техника е трудно осъществима, но пък се продават готови конфитирани бутчета.

Изваждат се от опаковката, маха им се мазнината, нареждат се в тавата и айде в сауната!

Аз си добавих една моя измишльотина, която ги прави още по-интересни. Преди да ги мушна във фурната ги мажа със смес от соев сос и горски мед. Мажа на всеки 5-6 минути , така стават карамелизирани и с един наситен тъмен червено-кафеникав цвят. Най-добре им върви комбинацията от сладко и солено, например крема сирене и сладко от ягоди, както беше днешния случай.

За гарнитура направих един карамелизиран ананас, фламбиран с ликьор и зелена салата със орехи и сусам.

Делириум!!!

Само се наложи да направя още хляб, че коледния свърши. Реших да са питки, ей тъй, да е по-различно.

 Вечерта ни чакаше една фантастична торта Цезар. 

Свеки я майстори няколко дни. Днес я покри с бити белтъци за коледната коронация и й се насладихме както подобава.

Постните ястия бяха паркирани в хладилника, за да чакат по-добри моменти.

Утре пак е празник, пак ще се яде...

Ох... И така чак до догодина!

Бъдни Вечер по нашему

24 декември, 2011

Днес е Бъдни Вечер. Една от любимите ми вечери. Цялото семейство сядаме около масата, гасим телевизора, пускаме си наша музика и си спомняме за хубавото, което ни се е случило през годината. Стана си наша традиция.

Още сутринта исках да зарадвам детето с едни банички на тиган. Също като другите банички, само дето ги пека на чугунената плоча, бавничко. От четири банички едвам успях да хвана последната, за да й направя снимката.

После сложих набързо една постна манджа с картофи, че да има нещо за обяд.

Следващата задача беше да прегледам туршията дали е станала. Свеки се зае с нея още преи 10 дни:

- Аз ще я направя!

Еми, добре. Сега беше ред да видим резултата. Оххххх.........! Чушките меки!!!

Ами сега? Айде в манджата! Мъчно ми стана да ги хвърлям. И там ще омекнат. Карфиола и морковите са супер, значи все нещо ще има да сложим на масата за Бъдни Вечер. Малко оцет и олио и стана като истинска туршия.

Със свеки си разпределихме задачите. Тя - боба, тиквеника и макароните с мак (сръбски специалитет), а аз - чушките, хляба и украсата на масата.

Свеки готвеше сутринта, аз следобед. Така всяка имаше време да си почине и да е свежа за вечерта.

Преди обяда излязох да свърша някоя и друга работа и не можах да намеря нищо, което да ми напомня , че е Коледа. Слънце пече, чайките крякат, лодките се люшкат...

Свеки се зае с боба - да го свари и да го опечена фурната.

И с тиквеника. На сръбски се казва "бундевар". От бундева, тиква. Та, бундевар, тиквеник. Различен е от нашия, тиквата се слага по средата, като при рулото, не се слагат орехи, но пък се слага канела. Абе, много прилича на нашия, ама не е същото. Обещах й, че догодина или някой друг път, ще направя тиквеник, както го правеше баба ми, точен и с орехи.

Обядвахме овреме по една лека постна манджичка и след кратка почивка се заех с чушките. 

Тази година реших да ги напълня с ориз, а не със боб. И, освен това да не са сухи чушки, а печени от бурканче. По-малки са и много симпатични. Запържих лука с много наситно настърганите моркови, прибавих ориза, виното подправките (шарена сол и юзум), половин пресен домат (незнам защо) и наситно нарязан спанак. Не много, колкото да го освежи. А и както беше нарязан наситно, почти се изгуби. Прибавих половината вода. Изчаках да си попие и изгасих. Оставих да изстине и да си попие всичкия сок. Оризът беше полухрупкав. Няма страшно, след това влиза във фурната с останалата вода за 20-30 минути. Само че преди да го сложа да се пече, натроших хляб на миксера, малко червен пипер и олио, обърках го хубавичко да се разпредели олиото и покрих с тази хрупкава смес чушките. Като се запече, замириса чудесно и захрупа още повече!

Звездата на вечерта безспорно е хляба. Имах чудесно бяло брашно от хлебарницата. Сложих му само 6 грама прясна мая, на 800 г брашно. 400 мл топличка вода и малко сол.

Обаче го бих яко! Бих го 3 пъти по 30 яко в плота и този бой си каза думата. Избих всичките лоши спомени и емоции, с които беше натоварена тази година, утерпах го от бой!!! После го оставих да втасва 1 час и повече. Разстелих го внимателно по плота, без да го меся, сложих му семенца ( да посеем, та да поникне нещо тая година), паричка и го завих на топка. Обърнах го обратно. И айде във формата.

Стана чудесен! Чудесен! Свеки каза, че е като козунак, само дето няма захар и яйца!

И боба беше станал чудесен, все едно имаше шунка. Тукашния боб си е деликатес. А запечен на фурната е концентрат.

Всичко беше много вкусно! Но Бъдни вечер н е есамо ядене и пиене...

За Бъдни Вечер съм пробвала какви ли не варианти, и сложни, и прости, и испански, и сръбски. НО няма нищо по-хубаво от простите постни български яденета. Патладжан, чушки с боб или с ориз, боб със зеле или без зеле, туршия, кисело зеле, мед и орехи, сухи плодове, жито, царевица, леща... Имаме безброй постни манджи, които са достойни за всяка коледна маса. А на такъв празник, простотата е на пиедестал, блести в цялото си величие.

Една година пробвах, в желанието си за нещо различно, да празнуваме Бъдни вечер като испанците. С морски дарове! Единствения недостатък беше, че морските дарове се ядат топли, което означаваше, че аз бях непрескъснато на печката, а другите на масата. Освен това влезе в противоречие с българската традиция, че всичко се слага на масата и няма ставане, че иначе ще се събудят лошите духове. Е, онази Бъдна вечер, бая ги разтресохме тия духове! Аз просто не седнах! За финал, само си казахме, че никакви испански истории повече. Освен това много се радвам, когато подминавам щандовете с морски продукти, пред които винаги има опашки и цените са тройни от обикновеното.  Казвам си: На! Блъскайте се, плащайте!  Ние пък ще ядем боб.

И още нещо. Слава богу, че бългаската и сръбската Коледа са по различно време, та можем да ги празнуваме по двата начина. Сърбите например, приготвят задължително риба. Другото е постно - супа, салата... И няма определен брой ястия, като при нас, а както обикновено - първо, второ, десерт. А,да, купува се нещо ново за къщата, някой тиган, тенджера, съдинка някоя.

Интересно е да видиш как един същ празник се празнува по толкова различни начини при различните народи. Шарения! Какво по-хубаво!?

Ние си създадохме нашата собсвена традиция. Всички яденета на масата, никакво ставане, няма ред в това кой, кога, какво да яде, и никакъв телевизор. Говорим си.  Как е минала годината. И само положително! Забранено е повишаването на глас! Интересно е. Прилича на игра, в която правилата са много ясни и точни.

Тази година ми беше трудно с броя на ястията, броя, какво броя и все нещо пропускам. Наложи се на си направя списък, да не се изгубя в бройката. Най-много ме бърка винаги чесъна. Ядене ли е или не е?

Че задължително трябва да присъства на масата, няма спор, но брои ли се за ядене? Ох, а плодовете и сухите плодове? Заедно или поотделно? Както и да е, наредихме един определен брой чиний на масата и захапахме вилиците.

И си спомнихме тази година с най-хубавото, което ни е донесла. Най-веселите моменти! Най-важните, в които си се чувствал горд и голям! Ядовете сами си отиват, особено ако не им обръщаш внимание. Ако ги правиш важни могат да ти покварят красивите моменти. Затова по-добре да не си спомняме за тях, да си отиват и да не се връщат! В забравата! Затова пък хубавите спомени са като храна за човека, помагат му да расте, да го има и да гради още хубави неща. Коледата, и особено Бъдни Вечер, е от онази магични вечери, в които манджата трябва да е проста, за да сме възможно най-искренни и истински със себе си и другите. Манджата на Бъдни Вечер не е център, а основа, върху която разчистваме старите бурени и започваме наново, начисто и на просто.

Честито Рождество, мое мило семейство! Айде отначало!

Оризова супа за стопляне

23 декември, 2011

Програмата е ясна от сутринта. Администрация, обяд и представление до късно вечрта. Обядът лек и постен, за да можем да се сгъваме, че иначе...лошо. 

Една чашка ориз чакаше вече доста време затапена с прозрачно фолио. Какво да правя с толкова малко ориз? Днес го измислих: СУПА. Баба ми правеше понякога супа от ориз и картофи.

Свеки вика:

'-То като се слага картофи, няма нужда от ориз.

-Да, ама баба слагаше когато нямаше фидета или да смени малко, така за разнообразие. 

- То ми е чудно.

- Ама е вкусно. Става богата супа, яка. От тези дето няма нужда от второ ядене и се ядат с хляб.

- А с какво да я направя?

- Ами, бяла или червена. Бяла с кисело мляко и яйце, а червена - с домати. Да речем.

А за второ имаше вчерашните броколи с гъби, които стояха самотно в хладилника, наченати и изоставени. Леко, постно, като за фотомодели. И добре, че беше тази супичка да  ни стопли, че денят беше ужасен, цял ден вали от онези дъждове, които не знаеш от къде точно вали. чадърът не ти върши никаква работа, пак си мокър. Чак гащите ти са мокри.  

Прибрахме се късно вечерта, уморени, доволни и малко нервни. Утре е се стягаме за Бъдни Вечер.

Бързо в леглото!

Хич не мие до ядене

22 декември, 2011

Чуден ден!

Започна с проблемите от вчера. Куклата се развали по време на представлението и ми идеше да я захвърля така като си беше! Ама как???!!! Публиката отсреща, представлението върви, как да обясня, че това чудо в ръцете ми се разкапва лека полека и не слуша! Прави си каквото си иска!

Избутах го криво-ляво. Днес ме чака поправка. Как? С какво? От къде да започна?

Слава богу новите материлаи и лепила са чудо на науката и техниката, та бързо и лесно се справих. Утре ще слуша! М...ка й!

Ама докато това стане, то си беше мъка и притеснение. Хич не ми беше до ядене и готвене. Добре, че си имам свеки, иначе моите щаха да ядат полуготови пици. Или каквото хванат!

Свеки беше купила едни броколи и гъби и, понеже бяхме решили тия последни дни да се включим в постите, менюто беше ясно - супа и броколи за нас, а кебапчетата за детето.

Само хапнах набързо и хукнах да търся решение на проблема ми с куклата.

Слава богу, всичко е наред! Утре ще има представление, по-добро от вчерашното, сигурно.

Но едно писмо от възторжен зрител ме накара да литна в небесата.

Ех, мама му стара! Какво нещо е живота, вчера бях като попикано мушкато, днес ходя на педя от земята! Как става така? Защо? Един господ знае!

Важното е, че съм жива и спокойна...

А и дойде записа на  видеото. Ами...хич не е зле! Може, значи.

Айде, наздраве за припиканите мушката!

Кифлички с бира вместо успокоително

21 декември, 2011

Днес беше ужасен ден. От тези, за които не искаш и да си спомняш.

Сутринта още започна накриво и така си вървеше докрая. Точно когато си мислиш, че се е разминало, то зазлява още повече. Предтсавлението мина отвратително. Хората го харесаха, ама аз не. Неща, които никога не бяха се случвали, днес се случиха всичките накуп. И като за капак, снимахме на видео. Така че, този ужасен ден ще остане в историята, колкото и да не ми се иска да си спомням за него. Мърфи си каза тежката дума! Когато нещата са зле, могат да станат и по-зле.

Като се прибрахме, само си мислех за една ракийка, да ми дойде сърце на място.

ОБАЧЕ (винаги има едно обаче)!

Питам аз дали синът е вечерял, а свеки ми показва с глава:

Иди да видиш.

Отивам в стаята му и що да видя?! Момчето прегърнало един поднос с едни сладурански кифлички със сусам и сирене и нагъва възторжено. Казахме си по някоя приказка, оплаках му се и както се вайках, така придърпах една кифличка. Бре, нещата веднага придобиха друг отенък. Но ядът ми беше толкоз голям, че една не стигна, за да бъде потушен. Айде още една, да затвърдим!

Сипах си биричка за компания на тези чудесни кулинарии и светът вече изглеждаше друг. Наложи се да направя още няколко тигела до стаята на детето, за да погледна весело на нещата.

Като дръпнах чертата, общо четири кифлички и една бира. Стига, добре съм вече.

Легнах на дивана, уж само за малко, колкото да починат краката и така мъжът ме събуди в 11.30 за да си послетелим и да си лягаме.

Незнаех къде се намирам, колко е часът, какво е станало. 

Какво е станало?! Каквото трябваше най-после да стане!

Успокоих се и заспах.

Свеки да си ми жива и здрава! И все такива успокоителни да правиш! По-ефективни от всякакви хапчета!

"Риби"

20 декември, 2011

Цяла сутрин бачках административна работа и нямах време, а и желание за сложни манджи. Понякога простите неща са най-вкусни.

Днес е вторник и по всички магазини има прясна риба. Нарамих чантата и отидох на риболов.

За 15 минути налових две риби, лубина, само за фурна. Положих ги внимателно на плота и незнайно защо се бяха наредили точно като знака на "Риби". 

Сетих се за брат ми! Той е "риби". Казах си, че тази манджа ще е в негова чест. Не е тук, но ще си представя, че е. Веднага снимка! И ще я получи!

Нямах намерения да изнасилвам горките същества, затова само ги нацепих от двете страни, посолих ги и ги поръсих с черен пипер. Малко лимонов сок за... Де да знам за какво!? Щото ми е кисело, че братчето е далеч...

Една единствена бърза импровизация. Глава лук на лентички за подложка на рибите. Да не им е студено на тавата. И малко зехтин отгоре, да лъснат. Като за сватба!

За половин час на силна фурна, на горната част. Нямах сили за сложни техники, а и май по-добре. Стана наистина чудесна!

"Риби"-те ни се отблагодариха за деликантостта с която ги бях третирала. Едно бяло винце направи удоволствието пълно.

Ех, да беше братчето тука!... Да споделим тези "риби"...

Ама нейсе........... Наздраве, братче! Мъно ми е за теб понякога... 

Китайски спагети в бойни условия

19 декември, 2011

Паелята от вчера явно още действаше, защото мъжът още със ставането и се зае да довърши вчерашната работа. Ново легло е това, не друго!!! Имаме доста проблеми с гръбнаците и двамата, а леглото е меко и хич не помага да се оправим. Затова отдавна сме планирали да изхвърлим всякакви дюшеци и да спим на твърдо. Сложно беше да се измисли как точно да се прекрои леглото, за да стане. Вчера най-после, след години мислене, моят мъж се захвана с тази работа. Днес трябваше да се довърши. Кухнята беше превърната в бойно поле! Дъски се мерятт, дупчат се конструкции, бормашината крещи! Като на бойно поле!

При нас всичко е заедно, кухня, хол, спалня, коридор, офис - едно голямо помещение, в което спим, работим, ядем, пием и се веселим. 

И тъй като се очертаваше да споделяме бойното поле, готвенето трябваше да бъде от бързите.

Чудехме се със свеки какво, какво! И тъкмо да кажа, че ще мина нещо да купя, и тя ме прекъсва:

- А защо? Нали имаме?

- Какво имаме?

- Месо! Филе. Остана.

- Ахааа! Ама, то е мъничко, само 3 парченца... Ама за китайско става! Решено!

Обожавам китайските манджи. Бързи, лесни, евтини, вкусни и здравословни. Само си мислех как да ги направя тия филенца по-хранителни и сочни. Измислих! Панирани в "Йоланда".

"Йоланда" е един вид брашно за паниране без яйце. Подува се като бухти. Незнам какво има вътре, сигурно някакъв вид сода. Само дето е леко жълтеникаво на цвят, нямам представа защо. На етикета има някакви цифрички, които не съм изучавала подробно какво са, сигурно индустриални оцветители и набухватели. Рядко го ползвам, точно защото ме плашат малко тези цифри, но пък веднъж на три месеца и по малко не е страшно. Освен това е лесно и бързо за употреба. За бойна обстановка, каквато е днешната, идеално! А и така месото става по-хранително и с малко материал се постигат много добри резултати.

Филенцата ги нарязах на лентички и ги мушнах в кашичката. Опържих ги в дълбоко олио. Ай!!!!! Пържено!!! Карай, бе! Отцедих ги на кухненската хартия та да си спестим малко отрови.

Свеки зае позиция на "тигана на мама", докато аз правех тестото за спагетите. Нямах готови, а и предпочитам да си правя моите, стават бързо и са по-вкусни.

Китайски спагети - едно яйце, вода колкото да станат, сол и подправки по душа. Замесих едно твърдо тесто, което много бързо мина през машинката да се разточи. Заех толкова малко място, че сама се изненадах от себе си. Винаги като меся се разпростирам по цялата кухня, ама днес... бойни условия!...

Свеки обяви:

- Това загря.

Сега беше време да се действа бързо и на двата фланга. Този с тигана и този с тестото. Само давах заповедите едносрично, свеки изпълняваше светкавично и точно!

Първо морковите. Чушките. Да се изпотят. Гъбите от консервата. Изцеди ги, че марината няма вкус. Виното. Джинджифила и китайската смес. Малко "Вегета". Да пуснат. Портокаловия сок. Захар. Три лъжици. Няма захар? В кутията, ето. Соевия сос. Този с червената капачка. Нишестето, разбито във вода. Е, сега панираното месо да смукне сосчето! Пауза. Тих огън. 2 минути. Зеления лук, пържените фъстъци и резенчетата портокал. Финал!

Бързо тенджерата с водата на 10, да се варят спагетите. 2 минути! Готово! Масата!

Като войници бяхме!

И мъжът беше свършил и даже огладнял, съвсем заслужено!

Ново легло! Край на мъките!

"Супер паеля" с морски дарове

18 декември, 2011

Неделя, ден за нещо специално. Паеля. Продуктите ги бях купила още вчера и планът беше скроен.

Паелята по принцип е просто ядене, но ако тръгнеш да го правиш както трябва, си иска време и внимание. Особено тази от морски дарове.

Материала:

• Кости от Рапе или някоя друга бяла риба
• Скариди
• Калмари (от гигантските, "pota")
• Миди (черни)
• Риба

1. Първото, което направих беше да си приготвя бульончето. Вчера видях, че продават нещо, което е чудесно за тази цел - глава на рапе. "El Rape" е една от най-грозните и най-вкусни риби. Латинското му име е Lophius и има най-различни имена, като например риба-жаба, лунна риба и т.н.  

Частта, която става за ядене е опашката, но от главата, която почти не съдържа месо и е само кокали и хрущяли, става чудесен бульон с наситен вкус на морска риба. Много по-евтини са от опашката, което ги прави доста привлекателни.

Тези кокали заеха място в тенджерата и ги включих на слаб огън. Когато се прави бульон от каквато и да е риба, по принцип не трябвало да завира.  На 80 градуса 10-15 минути."Специалистите" казват, че така се постига най-наситен морски вкус, еми добре! Така да е!

2. Следващата операция беше да почистя скаридите. Скъсах им главите без никаква милост и ги бутнах в едно малко тиганче на силен огън с малко олио да се запекат. Сипах малко бяло винце да ги ошашавя съвсем. След това ги намачках хубавичко да им излезе "мозъка". Звучи жестоко! Ама сосчето излезе жестоко. Цялата тази субстанция я прецедих и оставих настрани докато й дойде момента.  Останалата част от скаридите, заделих 8 за отгоре, а другите ги обелих, почистих им лайняния канал и ги нарязах на половинки.
3. Мидите ги излъсках като за изложба, отделих 8 за отгоре и другите влязоха на топло при костите да помогнат да стане по-вкусен бульона. 2 минути и ги махнах! Само да се отворят. Извадих ги от черупките и ги нарязах на поливинки.
4. Калмарите също бяха нарязани на парченца. Днес нещо ми се иска всичко да е на малки парченца, та и детето да хапне нещо, ако ще и да е без да иска. Да видим дали ще мине номера.
5. Рибата беше една от най-миризливите - конгрио (congrio). Махнах й кожата и я бутнах в бульона, да помага там. Имах идея да мина и самото месо през температура та да мога да й махна костите, но идеята не проработи... Костите си останаха и трябваше после да ги плюем! Сбърках с тази риба, трябваше да взема нещо по-безкостно.
6. Когато бульонът беше готов го прецедих и заделих настрана.
7. Сега тиганът на мама влезе в действие. Зехтин! Не малко, добре! Паеля без зехтин не става. На паеляат най-вкусната част е коричката, която се образува на дъното на тигана, а то без мазнинка не се получава. Има си неща, които си искат определени неща, не можеш да ги заместиш с каквито и да е други неща!

Лук наситно, червена чушка наситно (днес всичко е наситно!), калмарите да се стегнат и рибата, че иска повече време. Айде и граха (той поне си е ситен). Всичко това пусна доста вода. Не можех да го чакам да отпари, защото щеше да се втвърди.

8. Виното, с шафрана накиснат в него, блееше отдавна на масата и беше станало оренжево. Сега му дойде време! Само да поизпари малко!
9. Оризът. По кафена чашка на човек. Измит и оставен да почине поне половин час. Така си поема влагата и не пръска, а и по този начин се намаля времето на варене. Някои не го мият, аз да. Така не се слепва и не става на каша.
10. Едно пакетче подправка за паеля, че шафранът не пусна достаъчно боя.
11. И бульона! Колкото ориза.
12. Захлупи! И не пипай! На тихичко да ври! 10 минути.
13. Сега е време за скаридите и мидите.
14. Почти веднага наредих и заделените за украса миди и скариди.
15. Пак захлупи! Сега се вторачих в стъклания капак да видя дали ще се отворят мидите, че ако някоя не се отвори, ох! Отвориха се, бавно, но всичките! Скаридите порозовяха приятно и ... ГОТОВО!

Най-важната част от процеса е да се остави да почине. А за да не се връща влагата вътре, сложих една кърпа под капака на тигана, да поема изпарената вода. Така бля докато не седнахме да ядем.

Добре се беше получила, само леко бях преварила ориза, но пък беше много вкусна. Когато е от морски дарове е много трудно да се улучи момета на варене на всичко, а и количеството бульон е под въпрос, защото всички морски дарове пускат доста вода. НО стана! И детето ЯДЕ! Ох...само дето дълго време плюхме рибени кости. Никога повече от тая риба! Само за бульон! И вън!

Изядохме паелята (е, малко остана, то...) и мъжът се юрна да работи!

А въх!

Зае се да прави неща, които с години е отлагал. Да оправи леглото! И то с мерак и хъс!

Какво сложих в тая паеля незнам, обаче му включи турбото и нямаше спиране чак до късно вечерта.

Да бях знаела къде е ключето, та да я бях направила по-рано тая паеля!

- Мъжо, ща ти е, бре? Тая паеля...

- Не е от паелята!

Да, бе, да! 100! (тайничко се зарадвах) спогледахме се със свеки и блестяхме от щастие, най-после признаци на живот! Дано да задържи така. Само се чудя какво да направя утре, за да поддържа огъня?!

Зимна скара със странна салата

17 декември, 2011

Днес пак въпросът беше КАКВО?

Свеки отиде и напазарува зеленчуци за цялата седмица. Богатсво! 

Вчера ядохме рибка, значи днес може нещо по-празнично, нали е събота! Отивам в магазина, гледам и се чудя. И изведнъж гледам, че на рибения щанд има всички необходими продукти за една разкошна паеля. Не се случва често, трябва да се използва. Обаче трябва и още нещо за утре, че е неделя. Отивам и на месото. Уффффф..... КАКВО? Пилето добре, телешкото добре, ама иска работа, а нема време. Малко късно излязох и трябва да е нещо, което да стане веднага. Едно красиво парче свински врат ми намигна и аз му се усмихнах. Пържоли! На скара! И край! Решено!

Само се прибрах и, за всеки случай, се посъветвах със свеки кое днес и кое утре? Айде, паелятя за утре, че вчера ядохме риба. Значи както си го мислех, днес ще се освинваме с пържолите.

Пости са, ама нещо тая година хич не ми се пости. Много ми е сложно с всичките тези пътувания. Да си вегетарианец в Испания си е сериозен проблем. Всички, които са минали от тук го потвърждават! Просто няма култура на това да се ядат само зеленчукови ястия. В края на краищата е страната на хамона (jamón), свинския осолен и сушен бут. Слагат го на всичко със същия ентусиасъм, с който ние слагаме сиренето и киселото мляко. Когато сме на път е много трудно да постиш, еле па по коледно време, когато джобовете се отварят и се пазаруват най-екзотичните меса. Ама то бон филе, то телешко филе, то патешко филе, то кралски скариди... Не можеш да постиш!

Та, повлияна и аз от испанския хищен дух, плеснах пържолите на дъската и ги започнах. Първо подправките! Имам най-различни готови смеси, но днес някак си (може би защото съм си в къщи) ми се прииска да си направя моята смес.

Отворх си магичното чекмедже и (също като свеки) се зачетох. Кимьон задължително; черен пипер, също; после малко индийско орехче, прясно настъргано; кардамомово семе, едно само, за дух; зелен анасон, само няколко зрънца; и задължително кориандър. Кориандърът и кимьона са като дупе и гащи, много си отиват. За да се освежи малко работата турнах и риган, да замирише на поле. 

Счуках всичко в чукалника на прах и му се зарадвах. Мирише!!! Мъжът мина наоколо и само отбеляза:

- Ммммммм, кебапчета!

- Кебапчета?! Кимьон, бе!

Не можа да се научи, че кебапчета =кимьон!

Нарезнах пържолките с ножа на каренца, та да влезе аромата и температурата навътре.

Свеки се доближи да види как върви.

- Врата е чудно месо! За всичко става! 

- Да. Мазничко, значи супер за скара. Със жилки и богато на желатин, значи на фурна не може да стане сухо, а за къри и манджа е перфектно. Или се приготвя на висока температура бързо или бавно за много дълго време, за да стане мозък, може като си искаш!

- Да ама при нас е малко скъпо.

- И при нас. А тук е най-евтиното месо. Не мога да си обясня защо. Може би не знаят как да го приготвят, защото е жилаво. Може би защото е мазничко...

- Да! А като готвят, заливат със зехтин! Всичко им е мазно! По 300 мл на манджа! А на скарата то си пуска всичко.

Не можахме да дадем обяснение защо врата не е ценено месо в Испания, а и нямаше нужда, по-добре за нас.

Днес аз исках пържоли, традиционални, съботни. Начуках ги яко с чука, та станаха плоски и фини като за руло (между другото става страхотно руло от това месо и начукано по този начин, с някаква сочна зеленчукова плънка и във фурната). Наръсих ги с подправките и ги оставих да си починат от боя, докато загрее чугунената скара.

Пека пържолите, а мъжът като котарак обикаля наоколо. През потеклите му лиги едва различих изречението:

- Ох, madre mía, и днес ще се яде

- Няма как, отговорих. Спокойно си пушех цигарата и често-често обръщах пържолките. Съботно спокойствие! Цялата къща се омириса на барбекю. Няма страшно! Апартамента така е проектиран, че се проветрява светкавично, а и понеже не сложих никаква мазнина на скарата не димеше чак толкоз. А и аспираторът ни е пушка! Изобщо всичко е изчислено така, че да може да се прави любимата скара по всяко време. Само тая печка на индукция ме ебава. Не мога да и хвана цаката! Все й е горещо! Ами така трябва да е, ма душа! Ама тя си има някакви температурни защити, уж за сигурност, а всъщност, ти е..ва майката по научному! Кой ли ден ще си купя една класическа скара?! Писнала ми е!

Както и да е, с индукцията пищейки, че е висока температурата, лека полека станаха пържолките. Време беше да забъркам една салатка. Тоз път, като никой път започнах от заливката ("дресинга" по модерному). Малко крема сирене, малко кисело мляко, да го разреди, малко риган, да го освежи, лимонче, сол и зехтин. Стана едно гъстичко сосче за чудо и приказ. Да, обаче, марулата се оказа по-малко отколкото мислех! Соса прекалено силен за това количество, става солено и кисело, да ти се сбръчка джуката. Офффф, ами сега? Айде един домат, странно изглежда, ама имам нужда от материал, който да тушира вкуса. Мисли още нещо! А, има един буркан гъби, що да не пробвам? Пробвах! Странно!... Но поне не е толкова солено. Краставиците си пуснаха водата, та помогнаха малко. Майната му, нали е салата! Изяде се!

Супер съботен обяд! Едно спокойно червено винце помогна да дойде дремката. Да не мислиш за нищо, само че е събота, а утре неделя. И да има работа, ще се свърши по съботно!

Сбъркан петък

16 декември, 2011

Днес лека полека денят се изнизваше бавно и без никакви емоции. Една пастърва се зае да ни повдигне малко настроението на обяд. Уж е петък, а като неделя. Мисля, че си е объркал името този ден. Трябва де се казва неделя, а не петък.

От вчера бяха останали едни картофи на фурна и супа. Днес само пльоснах пъстървата отворена върху картофите и 20 минути на силен огън. От подправки сложих само копър, черен пипер,  морска сол и лимонов сок. Пусна си целия сок върху картофките и стана леко и спокойно ядене.

И много бързо! Нямаше и 10 минути работа.

Е, да де, свеки беше подготвила почвата още от вчера, така че беше лесно.

Утре пак. А то пък събота! Ще трябва нещо по-спeциално. Оставям се по течението. 

Тежък четвъртък

15 декември, 2011

Напразнувахме се, наработихме се и айде, в къщи! Газ!

Мъжът запраши като подгонен и за по-малко от 4 часа си бяхме в къщи. Влизаме в къщи, а нашите хора тъкмо обядват. Добре дошли! Добре заварили!

Ех, че хубаво да се върнеш в къщи!!! Жив и здрав!!! И доволен!

Но нямаше никакво време да се задържаме, трябваше да бегаме! По задачи.

Чак до вечерта!

Купих си разни неща за кухнята, неща които отдавна отлагам да си купя. Сега използвах коледната треска и най-после си ги взех.  Чувствах се все едно съм преминала най-после от другата страна на реката.

Прибрах се скапана! Краката ми само правиха туп-туп, туп-туп, туп-туп...

Една ракийка за "сърце на място" със салатка от пуешка шунка, мариновани краставички и крема сирене. Класика! Все пак е четвъртък.

Само се тръшнах пред телевизора и усетих как сънят идва самичък. Само се домъкнах до леглото и...до утре...

Хапки спокойствие

14 декември, 2011

Играем в един град на 4 часа път. Тръгнахме рано сутринта и още от вечерта бях приготвила сандвичите. За себе си направих палачинки от яйце и трици, хем фибра, хем сандвич. Напълних ги с кашкавал и пуешка шунка, за да излекувам снощните киселини.

Денят започна с една малка семейна разправия, която ми държа влага чак до след обяд.

Тъжно ми стана за мене си. Влагам толкова старание във всичко, което правя и да се окаже, че понякога съм досадна с моите майчински притеснения, ме хвърли в криза. Може би обръщам прекалено внимание на подробности, които не са важни за никой друг освен за мен. Знам, че прекалявам понякога, но въпреки всичко ми стана тежко.

Вероятно това е съдбата на всички майки, да са досадни.

Споням си, че имаше период в моята пубертетска възраст, когато майка ми беше най-досадното същество в моето обкръжение. Сега ми се връща тъпкано! Това ли е съдбата на всяка жена? Да заприлича в един или друг момент на майка си? Същите думи, същите притеснения, които на нашите деца им се струват глупави и неуместни. Има една фраза на испански, а и не само на испански:"Всички майки са еднакви!" И май е така. Аз се запознах с майка си като човек с човек, чак когато станах майка. Откривах с изненада, че е забавна, че има чувство за хумор, че е весел човек. Но когато я познавах като майка ми, беше всичко толкова различно, чувах само онези досадни изречения, които винаги бяха едни и същи: "Много гола ходиш, бе мамо...", "Не стой гладна!", "Научи ли си?", "Как беше днес в училище?"... 

Сега аз изричам същите изречения, без изобщо да си давам сметка,че не това иска да чуе синът ми, нито мъжът ми. Защо става така? и когато в един момент като този се сблъскаш с истината, ти става мъчно...

Сутринта в колата бях толкова афектирана, ТАКА МЕ СТЯГАШЕ ГЪРЛОТО, че имах нужда от нещо в устата.

Когато сме нервни винаги тялото иска да хапне нещо. Има нужда всъщност от допамин. От нещо, което да го извади от депресията, да го накара да се чувства по-добре. Веднага извадих една мандаринка от торбата. Да, наистина се почувствах по-добре. Сладостно усещане се разля по небцето ми и от там по цялото тяло. Ефектът обаче трая много кратко, а нямаше повече мандаринки. Извадих си една палачинка с трици и я заръфах бавно, бавно. Дойде спокойствието. Бурята отмина.

Почти през целия път спах, но усещането за болка в душата си остана до след обед.

Отидохме да починем в хотела. И тогава една глътка ракия направи света да изглежда по-различен. Трябва по-леко да гледам на нещата, по-спокоймо, иначе ще се пръсна! И да обръщам повече внимание на себе си.

Представлението мина много добре, хората много го харесаха и аз се почувствах вече наистина спокойна.

Странно е наистина, изградени сме от фибри, които се движат от такива неща като емоциите. Всяка дума има енергия, на всяка дума реагираме по различен начин. Понякога си мисля, че това че сме изградени от повече от 80 % вода има някакъв пръст в цялата работа. Водата реагира на всякакви вибрации, а какво са думите, ако не изречени чувства, намерения, емоции. Вибрациите се предават и приемат по въздух и вода. Вибрираме и чувстваме, чувстваме и вибрираме.

Всяка дума си тежи като камък на мястото. Като камък, хвърлен в спокойна вода. Не можеш да го върнеш обратно...

Вечерта решихме да отпразнуваме представлението и помирението.

Отидохме на някакъв ресторант, който имаше ястия за дегустация.

Представляват малки порции, доста евтини, нещо като аламинути.

Менюто изглеждаше много любопитно и веднага поръчахме.

За начало:

Опашка на бик в сос от зеленчуци.

Патешка рибица със портокалов мармелад.

Патешка рибица ще рече онова малко парченце от вътрешната страна на филето, което винаги се цепи. По-крехко е и приготвено на плоча става изключително вкусно, а комбинацията с портокала беше доста сполучлива. По мое мнение обаче, мармелад от шипки или сливи, би било ощо по-добре.

После продължихме.

Свински секрети на плоча с четири вида сосчета.

Свинско бон филе със сос от червени чушлета.

Свинските секрети са част от месото, близо до врата. Едни малки триъгълни парченца, които имат жилки мазнинка и точно това ги прави перфектни за плоча и за скара. Четирите сосчета бяха чиста класика, магданоз, зехтин, от червени чушлета и мармелад. Звучи странно, но като се смесят се получаваше истинска симфония.

Двете вина, които пробвахме баха от хубави по-хубави!

Достоен завършек на един сложен ден! 

Мазничко пиленце

13 декември, 2011

Колко е хубаво понякога да си имаш свекърва в къщи.

Връщаме се от работа, а пиленцето ни чака във фурната. Свеки доста го беше препекла, а и не му беше махнала кожата и то пуснало всичката си мазнина. Тези индустриални пилета са истински ужас що се отнася до качество. Пускат мазнина като прасета!

Ама изядохме го...

Но после ми се разката фамилията. Стомахът ми запротестира на висок глас срещу мазничкото пиленце. Удави ме в киселини! Но пък кожичката беше толкова хрупкава и вскусна! Защо в повечето случаи ни харесват храни, от които после плачем?!...

Свеки направи за вечеря погача, да зарадва внука и аз се облизвах тъжно наоколо. Не посмях ни да близна тая красива погача! Стомахът тъкмо ми беше попреминал, но не посмях.

Мъжът си хапна добре, детето си хапна добре, свеки си хапна добре, само аз седях и се облизвах. Не можах да издържа и хапнах една трошичка, ей тъй, колкото да ми мине! Една трошичка!

Е, няма как понякога трябва да се въздържа човек, да изтърпи, особено, ако сам си го е направил. Да си сърба попарата...

Спокойно телешко за спокойни хора

12 декември, 2011

Голямо спокойствие днес... Тишина и работа на компютъра. То се събрало за писане, с килограми! Още снощи свеки ме пита:

- Днес добре, а ща че му сутра?

- Само отворих фризера, нацелих една торбичка, извадих я и казах:

- Ей, т'ва!

- То какво е?

- Незнам. А, да! Говеждо. Сетих се.

Бях го купила в изблик на желание за готвене. Ама артиса и аз го бутнах във фризера. Сега само се натика в ръцете ми. Явно му е било доста студено там!

Оставих го да се размразява през ноща и на сутринта беше готово за горещата баня. Лекичко си вря с едно кубе зеленчуков бульон за вкус, 2 часа.

Това ми даде възможността да си свърша спокойно работата, а свеки да се поразходи по магазините по обичайния маршрут.

Като се свари беше омекнало като след три ракии.

В чугунената тенджера сложих капки олиойце, голяаааама глава лук, чушка, моркови (които бяха решили, че им е писнало да са оранжеви), червен пипер, домат на ситно и яко червено вино. Като се поизпари алкохоления вкус само прибавих картофите, ама начупени, та да пуснат повече скорбяла. Айде, и бульона и накрая месото нарязано на дребни кубчета. Така за 3 евро имах манджа за четирима ни и да остане! А, така! Вкусно и евтинко!

Звездата на манджата беше кервиза дето си го набрах вчера от полето. Толкова бях доволна! Най-после познат мирис, на телешко варено. След половин час беше готова, но нещо все ми липсваше. Виното беше лошо и това се отрази на киселинността, наложи се да турна две лъжици захар, да се омекоти. Малко естрагон, магданоз и черен пипер уравновесиха нещата съвсем!

Така обичам - малко работа, но с добър резултат.

Свеки беше купила пресен хляб, та картинката беше повече от ясна!

И остана за вечеря!

Утре ще мислим за утре. 

Екскурзия с кебапчета и бира

11 декември, 2011

Снощното гости се отрази на здравето... Храната беше превъзходна, лека и изключително вкусна. Но "кафето" що изпихме се отрази на тонуса!

Но не и на плановете ни за екскурзия! Бяхме решили и нямаше мърдане назад!!! Вън!!!

За нула време извадих замразените кепабчета от фризера, размразих ги на микровълновата и ги пльоцнах на тигана, че да се съберат всичките. Веднага в кутията за пикник плюс краставица, домати и чушка. Пътьом купихме един черен хляб и газ да ни няма! А, да, и бирата!

Астурияс е прекрасен район! Един от най-красивите в Испания. Има места, които са магически!

Спряхме до един къмпинг, разходихме се покрай реката и аз, както все блея по тревата изведнъж гледам - кервиз! Не мога да вярвам! Откъсвам, мачкам, душкам, кервиз е! 

Веднага в главата ми изникна спомен как баба ме караше да ходя да накъсам от градината. Ами ще накъсам! Как не!? Тук не се продава никъде. Ползва се само целината във възрастния й вид - стъблата и корена. И жълтите листенца в средата. Зелените листа са много твърди и не стават за ядене. Но когато е млада, си е кервиз и листата са чудесна подправка за какво ли не. Най-вече за телешко.

До реката пристигна едно холандско семейство, което от 11 години води екологичен живот. Гледаха ги всички, включително и ние, като извънземни. Тайничко  им завидяхме. Пътуваха с две каруци, целите изрисувани. Три коня се ангажираха за придвижването им. На покрива имаха соларни панели, които им захранваха електрическите уреди вътре. Имаха си две подвижни къщи! Оборудвани по модерен начин, но изглеждаха като пътуващи артисти.

Заприказвахме се с мъжа на семейството и им подарих едно букетче кервиз "за супата". Много ми беше интересно как и защо го правят, но милите бяха гладни и бързаха към обяда (който сигурно сами си приготвят в изрисуваните каруци). Порадвахме им се и ги оставихме на спокойствие.

И така, ходихме, бляхме и в отреденото време, огладняхме... Торбата в колата. Къде да ядем? Еми, ей тук! Един плаж се ширнал, едно слънце пекнало, една планина засиняла... Какъв ресторант? Какви 5 лева?

Сядай на масата, вади кебапчетата, сипвай бирата и зяпай природа!

 Спокойно, красиво, като на кино! В такива моменти само мога да кажа:

"Животът е прекрасен!"

Луди мекици

10 декември, 2011

В събота и неделя за закуска по традиция приготвям нещо по-различно. Я мекици, я баница, я палачинки. Ние с мъжа не закусваме, ама нали да зарадвам детето.

А той обожава мекици. И баща му също. Че и аз, да си призная.

Свеки беше замесила тестото от вечерта. Това тесто е интересно, казва се "лудо тесто". "Лудо" защото има и сода, и мая, и кисело, и прясно мляко. Оставя се в хладилника и може да стои там 7 дни и все нараства. Абе, луда работа!

Някъде имам точната рецепта от свеки, но никога не съм го правила.

Сутринта само го извадих от хладилника, добре нараснало, и запретнах ръкави.

Доста лепкаво е и не може да се работи без намазнени ръце или през брашно. Дори така ми се наложи да си мия няколко пъти ръцете, за да мога да работя! 

- Свеки, много лепне, бе!

-  Да! Сега се сетих защо отдавна не съм го правила!

- Що?

- Ми зато що лепне!

Аха! Май скоро няма и да се прави. Но пък когато се опече става мекичко и леко киселко на вкус. 

- То заради киселото мляко - обясни мъдро свеки. Да, де.

Мъжът уж беше сънен, уж това онова, но като чу думата "мекици", изведнъж очите му станаха кръгли:

- А кисело мляко?

- Ми, има... Мисля.

Отваря веднага хладилника:

- Има... Две! (две с европейски размери, т.е. мини, не, микро!)

Веднага се мобилизира, обу се светкавично и изхвърча до магазина за кисело мляко. Толкова бързо отиде и се върна, че момента на излизане почти се сля с момента на разкламбичкване на мини млекцата. (сещам се за едно любимо изречение на Удхаус: "Толкова бързо отидох до аптеката, че без малко да се сблъскам на вратата със себе си на излизане!" )

Аз пържа мекици, той прави айряна. Влагаше в това такъв ентусиазъм, че свеки зяпна изненадано, никога невиждала сина си толкоз ангажиран с "готвене". Колко може да промени човека любимото му ядене! Очите му светват, тялото се изправя, всички сетива се наострят в очакване на нещо познато и любимо! А мозъкът очаква с нетърпение обичайната доза допамин!!!

Седим със свеки и леко се бъзикаме с ентусиазма му, а той, сериозен и съсредоточен в пропорциите на водата и киселото мляко, изобщо не ни удостои с внимание.

Седна концентриран пред чинийката си и съвсем ни забрави!

Стъписани от този изблик на енергия и внезапно спокойствие, гледахме и чакахме нещо да каже. Ама не! Устата заета! По едно време, много срамежливо попитах:

- Мъже, как са мекиците?

- М-м. (превод: "Добре.")

След много кратка пауза избоботи:

- Нищо не питаш за айрана.

- Как е айрана?

- Супер.

Хапнаха. И ние опитахме по малко, ама малко, че...Опасно!

Уговорката беше закусваме и излизаме по работа. Разчистих каквото имаше около печката и се обръщам да кажа, че съм готова и що да видя???!!!

Мъжът заел позицията с дистанционнто на дивана и аха-аха да пусне телевизора!

НЕ!!!!

Не отговори с думи, само с поглед. Нямаше ни помен от онези ококорени очи, от онзи ентусиазъм.   От дивана ме гледаше съвсем друг човек!!! Очите половинки, тялото отпуснато в дивана дрогирано с екстра доза допамин и пръста на дистанционното в бойна готовност!

Не можех да повярвам на очите си!

- Ама нали ще излизаме?

- Как да работя след мекици? Само малко...

Отидох да се стегна за излизане и като се върнах, ЕВАЛА! Както обеща - беше готов за излизане.

Но шофираше леко и плавно. Почти дремейки! Цял ден се движеше като лодка по Дунава. Смеехме се на тая ситуация, така позната и непозната!

Изобщо целия ден всички бяхме нещо побъркани.

Вечерта, отивайки на гости у едни приятели, гледам луната:

- Луната е на 100 % - казах.

- Ееее, йебаче нам майку! - отбеляза свеки, и веднага допълни - 300 по сто!

- Е, сега всичко ми е ясно!

- Лудо тесто, луди мекици, луда работа! Луната е виновна за всичко!

Традиции? Защо? (патладжанена мусака)

9 декември, 2011

Днес имаме пресдтавление. Манджата трябва да е лека, с много зеленчуци.

Едни патладжани бях купила за мусака преди три дни и сега им дойде времето.

Свеки ме погледна с мъка:

- То трябва да се панира.

- Що?

- Ами как? На плочата?

- Не. На микровълновата.

- Как то?

- Ей, тако. Обелени, изцедени, нарязани, слагам ги в йената и на микровълновата. За 10-тина минути са готови. Какво ще си играеш да ги панираш, да ги пържиш. Хем става мазно, хем е заебанция.

- Ами...добре - бързо се съгласи свеки и така и стана.

Пълнежа го направи тя по нейния си начин. Сложи първо зеленчуците (аз й казах, че слагам зеленчуци, да е по-лекичка, оказа се че тя не слага), после включи котлона. Лекичко. Така, лека полека зеленчуците почват да се потят от горещината и си пускат всичкия сок. Не слага олио! Всичко се задушава в собствения си сок.

И чак накрая сложи каймата.

Аз извадих доматеното пюре, а тя ме гледа:

- Това за какво ти е?

- За мусаката.

- Аз не слагам, нали има зеленчуци?

- Аз пък слагам. Не му пречи.

- Добре - пак се съгласи.

Заливката стана предмет на задълбочени разговори.

Заливката на мусаката ми беше любимото нещо едно време по столовете. На майка ми никога не излизаше същата. Мисля, че е нещо, което всеки прави по свой начин. А като погленеш, по-прости продукти няма - яйца, мляко, брашно (евентуално). Обаче разликите са все в продуктите, в начина на приготвяне и в момента на заливане.

Гледам я свеки, бърка яйцата.

- Чакай, викам, има време. Нека първо се запече.

- А! А аз то слагам пре.

- Как пре?

- Ами когато я слагам във фурната.

- Ама така слиза надолу.

- Е, да! И после режеш като гибаница (сръбската баница).

-Аааа, аз искам да не слиза надолу, а да си остане като капак отгоре.

- А!

- Ей, сега ще видиш.

- Знаш ща? То пак ще стане хубаво.

- Лошо не може да стане! Нали ние я правим! Както и да го направиш, пак става. Какво толкова! Готвенето е проста работа. Който каже, че не може да готви, значи не иска.

- Готвенето иска емоция - рече мъдро свеки - И тогава винаги става.

Абсолютно съм съгласна с нея.

А що се отнася до традициите и до рецептите, ами незнам. Аз много рядко готвя по рецепта. Но пък познавам добре техниките и кое е най-добре за този или онзи продукт. Една рецепта още докато я чета и знам дали е лайно или нещо добро. Ако е нещо добро, ползвам идеята.

Традициите са нещо по-различно. Говорим си със свеки за подправките.

Мен например баба ми е казвала, че ако има домати или картофи, най-добре чубрица, а ако има гъби, юзум.

Да, но после видях, че италианците слагат на доматите босилек, а на гъбите мащерка.

Испанците пък слагат магданоз и чесън на всичко! Те са малко по-консерви по отношение на миризмите. Което не разбирам, защото са били под арабско влияние и там подправките са нещо много цветущо. Но както и да е, важното е да излезеш от рутината, от това, което си си свикнал, че е така или онака, защото може и иначе! А после винаги можеш да се върнеш към бабините рецепти, но поне знаеш, че си изминал пътя сам, ако ще и да се върнеш откъдето си тръгнал. Изходната и крайната точка нямат никакво значение! Пътят е важен, особено изминатият! А ако има и завои, значи има и качване и слизане, тогава е интересно. На всички шофьори им е скучна автопистата.

Мусаката стана. Въпреки всичко. Бяхме си решили, че ще стане и тя стана! А най-важното е, че остана и за утре. Утре нема да се готви.

Айде на бачкане, да радваме испански деца!

Връщаме се вечерта и гледам, в хладилника торта и тесто за мекици.

Значи, за утре нещата са ясни. Пак ще се яде! Нема как!