13 януари, 2012
Пак е празник! Аман вече! Днес по стария календар е последния ден на годината, все едно 31 декември. Добре, ще празнуваме! Щом се налага...
Свеки още от вчера се точи да правим козунаци. Далеч е още Великден, но тя няма да е с нас тогава, така че защо да й счупвам кахъра?... Козунаци за Новата година!
На обяд забърках един много бърз обяд от бутчетата на вчерашното пиленце, много чушки и малко лук. За себе си направих ориз. Само че, този път се сетих за бебешките отвари. Когато детето имаше колики му правех чайче от юзум. Направих си една запарка и после в това чайче сварих ориза. Даде резултат. Успокоиха се вътрешните работи. Друг път ще внимавам с плодовите салати. Умерено, а не като невидяла!
Вечерта се захванах с козунаците.
Рецептата я свалих от интернет, но я донагласих по моя вкус. За трети път правя козунаци, и за трети път станаха чудесни. Има една приказка: дор три пъти, така че след четвъртия ще мога да се самопровъзсглася за майсторка на козунаци.
Рецептата:
За 1 кг брашно
250 мл прясно мляко
1 чаша захар на пясък
200 г масло
6 яйца и 1 белтък (жълтъка остава за мазане)
1 прясна мая (25 г)
Кората на един лимон и 1 ванилия.
Стафиди и орехи.
Извадих всички продукти, претеглих, измерих и ги мушнах във фурната на топличко (30 С). Част от млякото използвах да разтворя в него маята заедно с щипка захар.
Когато се стоплиха, отворих фурната и що да видя?! Маята шупнала и избягала по цялата фурна!бърсах, бърсах и като избърсах, започнах!
Първо яйцата със захарта. Разбих ги като за кекс, до бяло, докато миксера започна да си оставя следите в тях.
Маята замина в млякото, трябваше да добавя още малко, за да компенсирам загубите по стените на фурната. И започна бъркането.
Брашното беше топличко и беше много приятно да се работи. Първо яйцата, така пенести и след това млякото с маята. Бъркам с лъжицата и си мисля дали да не взема една по-голяма, че количеството е голямо. И докато си го помисля, свеки ми подава една много по-голяма. А, така!
Забърках силно, да стане лепкаво и добавих още малко брашно. По едно време го пробвам и нещо ми липсва. Кората от лимона!!! Свеки светкавично го настърга и го мушнахме на топличко при тестото. И ванилията! Ех, без малко да останем без миризми. Срамота!
Сега беше момента да сложа и част от маслото, разтопено в микровълновата. Една част остана за после за премесване и мазане.
Остана само да добавя останалото брашно. Сложих целия килограм, малко по малко, но ми се стори прекалено лепкаво. Сложих още малко. Много страхливо. Тестото за козунаците трябва да е много леко. Ако за хляб отношението течност:брашно е 1:2 (например, 200 мл вода:400 грама брашно), то за козунаците е 1:1,5 (долу-горе), а може и по-малко. Цаката му е прибавянето на брашното малко по малко, после в месенето, биенето в масата и добавяне на част от маслото само чрез намазване на ръцете.
Този път ми беше много трудно да преценя кога да спра с брашното, но мисля, че добавих поне още 100-тина грама. Страх ме беше да слагам повече.
В много от рецептите, които намирам пише "брашно, колкото поеме". Не може да е колкото поеме, защото то си поема, и поема, и поема... И винаги лепне!
През всичките тези години на месене на хляб, питки и погачи си установих моя система на уточняване на пропорциите. Ориентирам се по количеството течност. И като стигна донякъде с поемането на брашното, претеглям тестото на кантара. И според резултата след печенето, отбелязвам дали е добра тая пропорция, дали трябва още брашно или е било в повече.
Така се учи човек, пробва осира се, после пак пробва, пак се осира и един ден спира да се осира и става майстор!
Така и с тестото. И с козунаците.
Синът ми помогна с биенето, както винаги два пъти по 30 пъти. Мислех да са три пъти по 30, но той така го млатеше по плота, че тестото буквално се разтичаше. Само мажех с масло отдолу, за да може да се отлепя по-лесно.
Оставих го на топличко във фурната за повече от час. Нарастна поне три пъти на обем. Запълни целия леген. Намазних плота и го люпнах леко и внимателно, да не се къса.
Имаше като за три козунака. Резнах го на три.
Всяка част разтеглях много нежно и деликатно, на не много тънка кора. Мазнах пак с маслото. Сложих срафиди и разрязах на три, като в горната част оствих съединено. Завих всяка една на руло, така че стафидите да останат вътре. Така завити ги засуках около себеси като за мартеница и ги оплетох на плитка.
Намазах с жълтъка, поръсих с кафява захар и наредих повечко орехи и стафиди за украса.
Така накипрени козунаците се кротнаха на топличко във фурната и ги оставих на спокойствие.
Ама не за дълго, защото формите започнаха да се пълнят много скоростно. Знаех си, че трябва да втасват поне още час, но така като вървяха нещата, май трябваше да забравя за асовника и да реагирам както преценя и когато преценя.
Бързо прецених и включих фурната на 250! Айдееееееееее!
То растеж, то чудо! Единия просто изтече от формата и част от тестото капна на дъното и започна да гори. А не мога да отворя фурната, защото ще спадне температурата и с нея и козунаците. Ами сега?! Да гори! Ще замирише на пушено! Изчаках да си хванат коричката, и чак тогава отворих да изстържа беглеца. Отдолу на въглен, но отгоре полуопечено. Синът, който много любопитно наблюдаваше тази битка, хвана изгорялото нещастниче и каза:
-Това за мене!
-Не е доопечено!
-Готово е! Супер!
И парченцето изчезна. Това му беше бягството.
От утк нататък вече нещата протекоха къде-къде по-спокойно. Като хванаха цвят намалих на 160 и така оставих още 20-тина минути.
Казвам на свеки:
-Ами, докато ги омеся, докато втасат, докато се опекат, докато починат...Към 12 може и да ядем козунаци, да посрещнем Новата година.
-А може и да не почиват! - категорично заяви свеки.
-...парят...
-Е, кой ще ги чака да изстинат?! Така са най-хубави!!!
Още щом ги извадих и нарязах единия да го пробваме. Нежен, лек, крехък, на конци, цепи се и вдига пара. Нещо май лимон липсва? Да. И още малко захар? Може би. Я пак? Да. Но конците са налице, тънки и дълги, кат' мустаци! Браво, сине! Айде още малко!...
И така, пробвайки, презполовихме първия. Мъжете нещо се запиляха, но ние нямахме време да чакаме. НАПРЕД! Към Новата Година!
Дано тези козунаци със мустаци ни донесат късмет!
