10
август, 2012
Да. Чудех се
дали да ходя на плаж... После се погледнах отстрани и се напсувах на глас. Как
може изобщо да си задавам този въпрос!? Времето най-после заприлича на лятно,
морето тихо и прекрасно, нямам репетиции след обед и още си задавам въпроса
"дали да ходя?". Отивам.
Само сложих
хавлията в чантата и хукнах, сякаш някой ме гонеше да ме върне назад и аз исках
да му избягам. Глупава, всъщност бягах от самата себе си. Този работохолизъм ще
ме умори!
Стихнах,
като по пътя непрекъснато си мислех, че май ше завали. Верно е, че имаше
облаци, но не бяха нищо сериозно. Пак си търсех извинение да побегна назад. В
момента, в който го осъзнах, закрачих още по-решително и така... стигнах.
Венага се
изпречи нов довод да направя кръгом. Плажът беше претъпкан!!! С народ!!! Майки
с пискащи деца, баби, говорещи на висок глас, девойки с преднамерено крещящ
смях... Как да избягам от всичко това? Ако имах кола, със сигурност бих
запалила и побегнала към един от многото спокойни плажове извън града. Но
нямам!
Решението
беше: далеч от пясъка, на камъните на кея.
Пу, че
спокойно. Послетих си хавлийката на няколко ката под дупето, да не ми убива
случайно и се заблях във водата.
Спокойствие
и почти тишина...
И както се
бях загледала надалече, бях пропуснала да видя какво става около мен.
Изпод
камъните бяха изпопъплили тихичко и кротичко рачета от най-различни размери и
шарки!
Каква
красота!
Обикновенно,
като усетят човешкото присъствие, се крият и не се показват повече. Но тези май
бяха много млади и още глупавички. Попълзяха по камъните и се заеха със своите
си работи. И аз се наслаждавах на
привилегията да ги наблюдавам съсвсем от близо. "Discovery Chanel" на живо!!!
И открих, че
това дето казват, че раците били ходели назад НЕ Е ИСТИНА! Раците ходят във
всички посоки. Всъщност най-малко ходят назад! Трябваше да минат толкова
години, за да го разбера. Добър ден!
По едно
време цъфнаха две момченца на около 8 - 9 години, които "ловуваха".
Първо се подразних, защото едва ли не ми се качиха на главата, толкова близо
дойдоха. Но после се сетих, че реагирам като дърта баба и ми мина. Заслушах се
в раговора им. Беше чудесно да ги слушаш!
Как в една
толкова проста игра на "лов" си проличаваха двата характера, вече
почти оформили се. Ловяха раци. Не им
казах, че на камъка до мен има около 20-тина, защото щяха да ми изплашат
компанията. Но това, което правеха ме
заинтригува. Измисляха тактики и стратегии как да стигнат и как да хванат рака!
А до мен раците си пасяха водорасли най-спокйно, само да протегнех ръка и можех
да хвана най-близкия. Можех ли? И протегнах ръка, с възможно най-бързото
движение. Ракът се оказа по-бърз от мен. Но като че ли разбра, че намеренията
ми не са много сериозни и скоро се върна на своето си водорасло. Започнах да
проучвам на какви движения реагират. Докато накрая се запитах, защо всъщност го
правя? Никога не мога да бъда по-бърза от рака. Тогава си отговорих, че просто
искам да ги докосна и оставих ръката си колкото можех по-близо до едно малко
раче. И след няма и минута, мъничкото глупаче вече лазеше нагоре по нея.
Хлъзгаше се, но упорито продължаваше нагоре. Гледах и не вярвах на очите си!!!
И докато се чудех на това чудо, по крака ми залази друг рак, малко по-голям.
Даже започна да пощипва и да си хапва нещо, което намираше по кожата ми. Един
приятен гъдел се разнесе по цялото ми тяло. Контакта с тези малки и наивни
животни ме развесели и сякаш промени. А децата до мен продължаваха да се чудят
как да хванат този или онзи рак, скрит под някой камък. Каква ирония!
По-късно
вечерта, когато влязох в магазина, за да помисля нещо за вечря, видях
замразените морски раци във фризера и се сетих за разговора ми с моите рачета
на плажа. Не са глупави раците, ние сме глупавите всъщност! Глупави и
ограничени същества.
На всичко
гледаме като нещо, което се яде! Всяко живо същество е обект на лов и манджа. А
въображението ни се оказва плитко, когато искаме да осъществим истински контакт
с природата. Не знаем как. А се оказа
толква просто! Единствено трябва да останеш кротко в един ъгъл, да отвориш очи
и да гледаш. Тогава чудото само идва при теб!
