4 ноември,
2012
Няма да
забравя този ден. Сблъсък с автентичната месопотамска кухня. Попаднахме на подходящото място и в
подходящия момент!
Момчето,
което ни придружава за фестивала ни заведе в ресторанта на сестра си, за да
пийнем чай гратис и за да изчакаме негов прятел и колата, която щяла да ни води
на някакво много интересно място.
Влизаме и
гледаме, сестра му приготвя едни интересни неща, движи си ръцете по необикновен
начин и, и, и, абе, не прилича на нищо, което съм виждала.
Присламчих
се до нея да гледам как става. Има и видео, но аз ще го разкажа:
Замесено беше гъсто лепкаво тесто от булгур, вода и сол. Булгурът беше добре набъбнал, което
означа ва, че е бил накиснат
предварително. После е бил мачкан, за да си пусне нишестето и да стане това
гъсто лепкаво тесто.
Та, от това
тесто правеше масурчета, които късаше на топчици с размер около 3 см диаметър.
Оформяше ги хубавичко, мокрейки си ръцете. След това забиваше пръста в средата
на топчицата и започваше да върти около пръста тестото докато се оформи
фунийка.
Следващата операция беше да намокри два пръста и да започне да
изтънява стената на фунийката, докато стане еднакво тънка и гладка навсякъде.
След това напълваше леко фунийката с някаква смес от месо, зеленчуци и
подправки (мисля че тук плънката може да варира).
С малко водичка залепваше
краищата на фунийката и ги нареждаше в тава на разстояние едно от друго.
Неможах да
се сдържа и я помолих да опитам. Засмя се и май й стана приятно, защото веднага
ми отстъпи мястото си и взе да ми показва как се прави. Толкова беше ловко
движението, с което го правеше. Опитах се да го имитирам, и тук там се
получаваше. Първото ми нещастно кюфте го мачках няколко пъти, докато най-после
стигна до формата.
Тя, обаче, накрая ме спря и каза, че вече съм сложила много
вода и затова не може да стане формата, късаше се много лесно. Второто сякаш
беше по-добре, третото малко по-добре.
Само ми послужи да разбера, че за да се
направят такива кюфтета, се иска мноооого, ама много практика.
После ми
обясни, че се варят във вода. Не съм ги яла, така че не мога все още да кажа
като как изглеждат когато са готови. Виждала съм само снимки. Обеща си твърдо
тия дни да ги опитам тия кюфтета. За сега се задоволих само с опита, а то хич
не е малко. Че то на ресторанта лесно, поръчваш, ядеш и плащаш!
Докато
търсех из интернет някоя снимка, намерих и рецептата. Ето и линка:
