13 май, 2012
Неделя.
Мързелив ден. Лошо време. За нищо не става. И студено. Вчерашната кавга още ми
държеше влага. Още бях сърдита и с това чувство се събудих. Не ми е приятно
така, не обичам! Животът е прекалено кратък, за да си го запълваме с
отрицателни емоции, заради нищо и никакви глупости!!! Бях готова, да забравя,
но си исках извинението!
И го
получих! Малко с полових уста, но беше изказано. Познавайки мъжа си, сигурна
съм, че много му е коствало, за да стигне до изричането на тази простичка дума:
"извинявай".
Добре, че го
направи все пак и го направи сутринта, за да не ми е горчив целия ден.
Имах едно
парче свински врат и се чудех какво да го правя. Да го режа на пържоли ли, на
парченца ли?... Китайско ли, къри ли, скара ли?... Седя, гледам го, чудя му се
и накря ми писна. Нацепих му повърхността на каренца и реших да го опека цяло.
Най-малко работа! В печката и край! Подправки, реших да пробвам една
комбинация, която видях в едно предаване, не съм сигурна обаче кое. Само си
спомням, че ми направи впечатление и после няколко пъти си го повторих, за да
не го забравя: и днес се опитах да си го спомня и това е което успях да изчопля
от паметта си:
Кимьон,
сусам, черен пипер и семена от кориандър. Счукани в чукалника.
Май имаше и
някаква трева, мисля че риган, или мащерка, но не помня чак толкова добре. За сега реших да се спра на това, което
помня. Само реших да добавя малко лют червен пипер за характер.
След 2 часа
печене под фолио, над фолио, с картофи, вино и т.н. Беше готово!
Резултата
беше впечатляващ!!! Тази комбинация се запомня и се записва със златни букви!
Отгоре
посъсих със сусам, за красота и аромат.
Супата също
беше добра уцелка. Червена.
Исках я червена и толкоз. Запекох на дъното на
тенджерката лук, морков и червена чушка. Поръсих с червен пипер. Залях с
вода, добавих останалата от онзи ден половин консерва белени домати и след 15
минути, като се свари, я смлях на ножа на миксера. Опитах, за да видя какво да й
слагам още и само дето не се закашлях! Бях забравила солта!!!! Вкусът на
чушките се натрапваше, та чак очи вадеше. Сложих сол и нещата коренно се
промениха. Лелееееееее! Колко малко си даваме сметка за ролята на солта в
яденето. Егати разликата!!! Чак благодарих на света, че е позволил такова нещо
като солта да съществува, пък нека била вредна! Като не се прекалява, какво
толкова? И пак ми липсваше нещо, някоя тревичка. Отварям хладилника и гледам
едно зелено бурканче, дреме в един ъгъл забравено. Ооооо, песто! Слагаме! И в
момента, в който изсипах съдържанието на лъжичката, се вцепених! Не беше песто!
Хладилникът
ми е пълен с бурканчета и шишенца със стрнни вкусове на чуждестранни кухни, като песто, табаско,
концентрати от домати, с люто. Носила съм ги някои чак от Тайван! Идват ми
добре като реша да експериментирам с някой различен вкус. Но понякога им губя
следите.
Даааа, не
беше песто... Беше концентрат за зелено къри! Мнооооооого лютооооо! А въй! И
стана тя каквато стана... Сложих малко доматен сос и малко сметана, за да
омекотя вкуса, но къде ти!? Няма спасение. Мъжът беше повече от доволен, но аз
и детето сърбахме и пъшкахме!....
И сега,
време за хвалба. Мъжът, за да компенсира вчерашното си държание, се зае със
салатата, без да му казвам нищо! И даже импровизира, сложи един босилеков
зехтин, който имах приготвен в шкафа. Босилека привнесе много свеж вид и сякаш
допълни липсващото парченце в пъзела и в отношенията ни :) Чудесен неделен обяд!
