събота, 16 юни 2012 г.

Сръбска гибаница (спаначен вариант)


16 юни, 2012

Имах в хладилника кори и реших най-после да ги направя, докато не са мухлясали или  превърнали на юфка.
Мислех си какво да ги правя и си спомних, че детето изрази мнение, че комбинацията спанак със сирене изглеждала интересна за баница. Никога не съм правила баница със спанак, защото не я обичам, но сега, детето щом се интересува, ще покажем.  Нали не е расъл в България, незнае що е то баница със спанак и сирене! И понеже са готови кори, по-добре е да е гибаница.
Това е сръбският вариант на баница с яйца. Свеки я прави много често и винаги импровизира. Когато я направи за първи път преди много години в нашата къща, я попитах за рецептата, защото много ми хареса. Оговорът беше кратък и ясен:
-То... за то нема рецепат. Само треба да е течно, та да е сочно.
Аха! Течно значи. И аз така, започнах да пробвам - само течно да е.
С годините "пробване"се оформи долу-горе следното:
3-4 яйца, долу-горе 250 г кисело мляко, а може и 50-100 мл прясно (но на мен ми сладни от него), малко сода (или бакплувер), сирене (може смес от сирене и извара, за да е по-леко на вкус), малко сол, 3-4 супени лъжици олио и, по желание, 2-3 супени лъжици брашно (ако се прекали с течното). Отдолу се маже с олио и се нареждат няколко кори, които също се мажат с олио, абе да е мазничко, че да стане хрупкаво. И сега най-забавната част! Кората се потапя, намачква се в сместа и се слага на купче в тавата, до нея следващата и следващата... Така, докато почти се свърши сместа. После се завива със стърчащите краища на долните кори и отгоре пак се слагат няколко кори, намазани с олио. Последната кора се намазва обилно с олио или се обира, по-точно обърсва останалата част от сместа. И се набръчква, за да е по-интересно. Изобщо гибаницата е импровизация и страст!
И сега, за да демонстрирам на детето как изглежда комбинацията сирене-спанак ( досега познава спанка само с ориз и кисело мляко, горкото), прибавих върху натопените в сместа мачкани кори и спанак, замразен на бучки, за по-лесно.

Изпече се гибаницата за около 45-50 минути на 180 С. Защо толкоз много? Ами заради замразения спанак. Иначе трябваше да е за 40 минути, ама му дадох повече време.
Стана сочна, не толкова, колкото я прави свеки, но добре.
Знам, че детето не обича гибаница толкова, колкото дърпаната баница, защото не обича яйца и прясно мляко, но имаше друга важна причина да я направя - имаше една кутия за връщане. Беше дошла с една испанска тортиля и все не намирах с какво да я напълня и да я върна на стопаните й. Нали което е дошло пълно, пълно трябва да се върне. Ако не се хареса гибаницата, заминава с кутията заедно към испанската къща от където е дошла. Знам, че на тях ще се хареса. А пък и да не се хареса, аз няма как да го разбера, нали не ги познавам, хе-хе!

А и трябваше да разчистя най-после хладилника от тези пакетчета полу-отворени, полу-забравени.  
Докато моите мляскаха гибаницата, седнах най-после да разуча каква е разликата между гибаница и бюрек на сръбски и какво е точно бюрек на български. И след четене и чудене стигнах до следния извод:
Бюрека на сръбски, а и на турски, е долу-горе това, което ние, българите знаем като баница - без яйца, само сирене или друга плънка и много олио, мазничък е. А сръбската гибаницата е това, което ние, българите обикновено правим с купешките кори - смес от яйца, сирене, прясно мляко, олио, сода, но се топят корите в сместа, а не се нареждат и после заливат. А това, което ние знаем като бюрек (например чушки-бюрек или патладжан-бюрек), няма нищо общо с турския или сръбския бюрек. Това е нещото, пълнено с яйце и сирене и после панирано (може да се пържи или пече).
Оказа се просто. Май... Само, дето на сръбски, на български и на турски бюрек не е баница. А гибаницата е баница, а бюрек не е баница. Лелеееее, каква бъркотия! Отказвам се...