17
юни, 2012
Днес
най-после замириса на лято.
В България
да замирише на лято, означаваше да замирише на море. Но тук си мирише на море
целогодишно и то не е точно онзи мирис, на Черно море, а различно. Мирише на
голямо море, на океан!
Тук да
замирише на лято означава да се стопли, да запече слънце поне три дни един след
друг и да се вдигне температурката поне над 22 градуса.
Още преди
няколко седмици, когато ходехме на една от онези селски разходки, много
вдъхновена си набрах цвят от бъз.
Преди много
години тази рецепта ми я даде моя професор. Бяхме му отишли на гости и той ни
почерпи със сок от бъз. За първи път пробвах тогава нещо подобно и много ми
хареса. Свежо, леко, ароматно! Идеалната лятна напитка!
От тогава
само веднъж успях да набера бъз от подходящо място, т.е. далеч от пътя, на
хубаво място и когато е добре разцъфтял.
И така, ето
я и рецептата:
30 цвята от бъз. Поливат се с вода, до покриване и се оставят да
постоят 24 часа. След това се прибавя същото количество захар, лимонтозу и се
вари на бавен огън докато се стопи захарта.
Предния път
го направих така. Но сега реших да сменя нещата. Рецептата за сироп от ягоди по
студен начин ме вдъхнови да изпробвам същото и с бъзовия цвят.
Така че, всички цветове бъз (даже не ги броих, около 25-30, бяха големи) бяха поляти с
вода и ги оставих 48 часа да се киснат. После прецедих и измерих количеството
сок. На всеки литър прибавих 1,5 килограма захар, т. е. много захар. Застанах
пред телевизора и се приготвих за дългото бъркане, докато се стопи захарта.
Когато не остана ни следа от захарта, изсипах всички видове лимонов сок, защото
нямах лимонтозу (тук не се продава). Нещо ми се стори недостатъчно, но
продължих упорито нататък.
Сложих
бутилката във фризера. Трябваше да е за 24 часа, но аз я оставих повече.
Всъщност просто я забравих. Когато се сетих за нея, беше се превърнала на
сорбет! Нищо! Само я прехвърлих в хладилника и я оставих на мира.
Днес много
плашливо се реших да го пробвам. Сок от бъз! Лятна напитка! А и времето почти
го докарваше на лято!
Направих си
една чашка и странно, съвсем замириса на лято! Само сложих допълнително много
лимонов сок, че много му отива. И клонка свеж юзум щеше да му върви, като на
мохито, но нямах време, бързах.
Отидох да се
похваля на сина и да му дам да опита. Той отпи и каза с онази лека досада,
която се долавя в един попораснал син към майка му:
-Мамо, знам
го, аз си правих вече няколко пъти!
-Така ли?
Ммм, аз пък си мислех, че съм първата.
Не, не бях
първата. Сладко си попийвах сока и се сетих за професора и онези далечни
години. И тогава, както и сега миришеше на лято. Някои неща не се сменят, за разлика от хората...
