7 юни,
четвъртък
Наистина,
добре че съм снимала, та да си спомня какво е било. Напоследък фотоапарата се е
превърнал във втория ми мозък. Веднъж детето каза нещо много точно, гледайки
някаква снимка. "Ето един отпечатан момент от живота". Много точно.
Преди, когато снимките бяха нещо сложно и коплицирано да се направи, като че ли
не се снимахме толкова. И ние, от поколението от аналогвите фотоапарати, нямаме
наласата, че това са просто снимки, че могат да се првят безброй и ако не
стане, триеш! Не! Ние пазим всичко! Свиди ни се да трием! Защото сме свикнали,
че всяка снимка е ценен момент от живота ти и е все едно да триеш част от
жовота ти. Затова и ми струваше много усилия да се науча да трия снимки, които
не са излезли добре. Все имаше нещо, което ми харесваше! Нищо, че не е
фокусирано или че си мигнал точно в момета на снимката и си излязъл със
затворени очи, като полу-идиот! Даже ми харесва! Айде, опитай се нарочно да
хванеш момента на мигането! Таратанци!
Та снимка с
днешна дата е:
Върнахме се
от представлението гладни. И толкова гладни, че веднага в главата ми дойде
най-бързото мезе на света, след "отваряш, вадиш и ядеш".
Спасявало ме
е в много случаи, когато на вратата се появят гости, а в хладилника няма нищо,
освен яйца.
Ефектно,
бързо, вкусно, и върви с всичко! Освен
това дава възможност за много импровизации, любимото ми!
Описвам:
Нагрява се
тигана на максимум, чуквам 3-4 яйца, в зависимост от гостите и глада и леко ги
разбърквам с малко сол. Капват се няколко капки олио и ги размазвам с четката
по тигана. Когато започне да пуши изсипвам айцата, дотук добре, сега обаче ства
интересно. Върху яйцата, още полу-сурови, слагам малки и тънки филийки стар
хляб и веднага започвам да обръщам филийките, заедно със съответстващото по
територия и залепналото по тях яйце. То се разтича, разпада, но аз не му
обръщам никакво внимание. Оставям ги така да се запекат от другата страна.
Става следния ефект - старият хляб омеква приятно от парата и от влагата на
яйцето. Това от едната страна, а от другата става като печено сухарче. Е този
контраст на текстури е много изненадващ. Има само една забележка - трябва бързо
да се действа при обръщането, защото колкото по-неопечено е яйцето, толкова
по-безформена и интересна се получава хапката при обръщането. Когато се опече
много, вече се налага да се реже със шпаклата по права линия около филийката и това
не е забавно. А и е сладко, когато яйцето е недопечено, крехко и сочно. Отгоре
може да се добави по парче чорисо (наденица) или печен колбас (кренвирш, варена
шунка), бекона също върви добре (той може дасе опече на ситничко преди да се
врътнат яйцата), маринованата или кисела краставичка са идеална компания, както
и доматения сос или кетчупа. Аз ги поръсвам понякога и с шарена сол. Изобщо
вариации милион!!! Обожавам такива манджи - бързи, лесни, вкусни, прости, но с
много възможности!
Не веднъж са
се стряскали гостите ми с това мезе. А са едни нищо и никакви печени филийки с
яйца!
И днес го
завъртях набързо! Бахме гладни и не биваше да се прегладнява.
През това
време се заех с едно пилешко филенце с хамон и треви. Салата и край! Па,
заслужили сме си го!
