Рибена супа за детето

28 юли, 2012

Страннен животински вид сме майките. Грижата ни за прехраната на децата ни понякога минава всякакви граници.  Те растат, стават големи мъже и жени, но ние като че ли напук не искаме да си дадем сметка и продължаваме да "се грижим" за тях, да кръжим като орлици над главите им, за да им направим сянка, да ги предпазим от трудности и болести, да им спестим главоболия.

Слува се и ще се случва в хиляди и милиони семейства.

Детето вече отдавна не е дете. Ходи на работа, живее само, има свой собствен живот. Но току виж цъфне някоя събота или неделя да хапне пак от мамините манджи и да се наслади на домашния уют. А защо не и за да чуе добре познатите стари разговори.

И майката придобива друг вид. Каквото остане от масата се прибира в кутийки, надписва се старателно и се опкаова в багажа на "детето", та да има какво да яде като се върне с самотната си квартира в големия град.

Спомням си, някога и аз така живеех и учех в големия град. Наслаждавах се на свободата си с широко отворени ноздри. Но върнех ли се у дома за събота и неделя, всичко това изчезваше. Детето си е дошло! Майка ми, дето преди това обикновено все се карахме, ставаше мила и обичлива! И ми пълнеше багажа с буркани с манджи, за да имам какво да ям "там". Е, как човек да се научи да готви?!!

Но няма да отричам, че ми беше приятно да чувствам обградена с внимание.

Беше различно...

И сега с умиление гледах приятелката ми как стяга кутийките от китайска храна, пълни с нарочния остатък от рибената супа, за да поемат път към големия град в багажа на сина й. Прилежно надписани, да не се чуди "детето" какво е. Даже написа "1", та да знае, че е "първо" ястие. Да не се обърка случай но да го яде "за второ".

Ох....... Забравила е май когато е била студентка, че ти е все тая какво е, важното е да го ИМА и да става за ядене! Или можеби точно, защото добре си спомняше тези години, искаше да спести на "детето" този хаотичен и недостаъчно здравословен начин на ядене.
Но, къде ти?! Няма спасение!!! Всеки трябва да мине през този етап по реда си. Сега беше негов ред, как иначе после ще има спомени?