21 юли, 2012
Сама.
Събуждамсе и инстинктивно тръгвам да правя чай, и да мисля нещо за закуска. Още
преди да съм станала, се спирам. За кого? Сама съм. Няма смисъл. Изведнъж
времето доби невероятни размери. Стана необятно, не толкова от обема си,
колкото поради липсата на старите мотиви за организиране. Сега имах всичкото
време само за мене! И не знаех какво да правя с него. Как да го организирам, от
къде да започна, кое ми е важно, кое е от навик и кое е за мен, нищо не
разбирах. Върнах импулса да стана назад. Спрях се и се замислих. Нямаше нужда
да се бърза, да се прави каквото и да е за когото и да е!
А как живеят
самотните хора?!
Всичко това
ми се струваше толкова ново и непознато, че не знаех какво да правя.
Само едно
беше сигурно. Чая! Три чаши! Една след друга. Да, това ми даде време да се
осеферя и да си помисля кое ще е следващото, и следващото...
Можех да ям
когато си искам и каквото...има. А имаше една изоставена половин скумрия,
мариновани краставички и разни бурканчета с недостатъчни количества в тях. По
едно време огладнях, не знам в колко часа, не погледнах, нямаше значение.
Забърках набързо една рибна салата с маслини, сухи домати в зехтин от бурканче,
и всичкия останал лук от сандъчето (собственото производство). И я ядох с клечки!!! И на дивана!!!
И цял ден
правих неща, които години съм отлагала да направя, дали защото съм чакала на
друг, или защото съм си мислела, че са прекалено сложни за мен.
Запретнах
ръкави и започнах. Без да го мисля. И нещата станаха ! За първи път от толкова
години!!! Не можех да повярвам!!! Можех!!!
Защо не бях
го направила досега?!
Само е
трябвало да започна...
