Ущипани кебапчета и пролетни мисли...

Започнах с мислъта: Всичко е просто. Раждаш се, живееш и умираш. И край.

Но днес, както си седях на прозореца и примижвах сладко към слънцето, ближейки блаженствено полагащата ми се след гадното почистване бира, видях на прозореца отсреща бабата. Не пиеше бира, беше сама. Но гледаше не към слънцето, а към друга една баба, която едва-едва се тътреше с двете си патерици и подкрепяна от друга една жена, явно дъщеря или снаха и като че ли, чух мислите й:

"Аз поне още мога да се движа сама..."

И ми се приплака, не за тях, за мене си. И тогава разбрах как нищо не е просто! Нито раждането, нито живота, нито даже да се срещнеш със смъртта. И сигуно най-щастливи са онези, които даже и не се замислят за смисъла, за реда, за нещата. Те просто се раждат, живеят и умират. И понякога и раждането, и животът им и дори смъртта им, протичат в един същ дух: прост.

Що Господ не ми го е дал това? Защо ми е дал глава, която се пръска от въпроси, на които не намира отговори?! МИ, щото така трябва... 

И сега стоях пред тези две жени, облъскани от живота, стрепани от проблемите си в миналото и сегашното, но с много ясна перпектива за бъдещето. Смъртта е част от живота, но както не сме били готови за живота, така и не сме готови за смъртта.

Какво направих аз? Какви ги сърших? Готова ли съм да се видя на мястото на тези две жени? Избирам си тази от прозореца! Ами, не съм готова... Рано ми е... Рано? Ами че животът си лети с такава бясна скорост, нещата се сменят толкова бързо, че вече не помня какво ядох вчера, а не... Сякаш вчера беше когато се карахме с майка ми и бягах от къщи с яростната решимост да създам нещо ново и невиждано!

Сякаш беше вчера когато се влюбвах във всяко срещнато същество, което ми казваше една красива дума, глупачето...

Да, вчера беше когато заобичах като жена и станах жена и майка! Най-красивите ми мигове! И от там нататък корабът включи със скоростта на светлината!!!!!! Приземи ме пред една витрина с кисело мляко и гледах с празен поглед. Автопилотът ме беше докаръл до щанда, за да купя кисело мляко "за детето". Ами, че то детето не е тук!!! И скоро няма ни да си дойде! За какво да купувам кисело мляко? На мен ми дразни стомаха! Я да се махам от тук!

От тогава минаха дни, седмици, месеци... Няколко сезона се смениха! Сякаш нямат друга работа! И пак е пролет... Пак идва Великден... А само преди час беше Коледа!

Изблизах къщата от зимния мухъл и тъга...  Прегърнах слънцето и му благодарих, че се е върнало!

Включих тигана и си опекох едно бързо мезенце за бирата. Но образът на двете жени не изчезна... Даааа, мяй ще трябва да си сипя и едно винце!

С малко "ущипани кебапчета"! Но сипано в глинената чашка дето си изпразних тази сутрин. Брех, замириса на... Мелник! И ми замириса на България!

"Ущипаните кбапчета" са една смесица между сръбските ущипци и наште кебапчета, ама с кайма от немски хипермаркет. Глобализация!

Не ми се описва целия процес. Купих си някакви кебапчета на оферта, немски ли, испански ли, ама те нямат кимьон! Та трябваше да им развалям формата, да ги меся, да ги мачкам и накая вече толкова бързах да си опека мезето, че не ми се правеха пак на кебапчета и ги напльосках нащипани и безформени по тигана. То пък стана чудесно!

И с винцето от глинената чашка!...

Образът на двете жени изчезна, но се появиха образите на майка ми и свекърва ми...

И като напук зазвуча песен, която повтаряше безнадеждно, че "съм само човек, малък човек"...

Ох, нищо не е просто! Ни да умреш!!!