21
oктомври, 2012
Събота.
Спокойствие в къщи. Тревогите около премиерата завършиха и изведнъж животът
придоби обичайния си "нормален вид".
Събудих се с
усещането за огромно задоволство от свършената работа. Една топлина се раливаше
по стомаха ми. Бях изморена, след 7 месеца труд, но удивително щастлива.
Чувствах се запълнена, завършена, ДОВОЛНА! И дали беше от топлината в стомаха или
от това задоволство, но изпитах глад! Сякаш ме бяха държали на вода и въздух тези
последни дни. И ми се ядеше не какво да
е!!! Неееееее! След толкова труд, напрежение и удовлетворение, заслужавах награда!
Неистово ми
се ядяха палачинки! От онези с дупките, дебелички, дето като им сложиш мед, той
влиза навътре по дупчиците и се изпълва цялата палачинка със сокче и аромат!
Помня много
добре първия път, когато за първи път ядох такива палачинки.
Тогава още
хората около мен бяха много по-големи и ги гледах като гиганти отдолу.
Една съседка
дойде и донесе тези палачинки. Майка ми не ги правеше такива, нейните бяха
тънички, фини и повече приличаха на катмите на баба. А тези, като ги видях даже
не знех, че също се казват палачинки, толкова бяха различни! Впечатлиха ме дупките!!! Започнах да
изследвам всяка хапка. Комшийката ги беше заляла с някакво сладко, домашно естествено (по онова време всичко беше домашно), и сега това
сладко изпълваше всяка дупка на палачинката. С детското си въображение, не
можех да си представя коя магия беше направила това??? Как всяка дупка си имаше
сокче!!! И бяха дебели. Полюбопитствах дали тези дупки стигат до долу и
откъснах една част от палачинката. Лелееееее! Красота! Вида на дупките, които
пронизваха цялата палачинка ме замая! Как става така?
-Тя ги прави
с мая - компетентно обясни майка ми - и им слага много мазнина, направо ги
пържи! Аз не ги обичам такива, стават мазни. И ги залива със сладко! Да не ги
залива, да си ги прави всеки както иска (може да не са били в много добри
отношения с тази съседка).
Мазни ли?
Нямаше мазно! Само дупки, пълни със сладко! Вълшебно!
Жалко, че
беше само една... В онзи момент съжалих, че майка ми не харесваше палачинките
на съседката. Аз бих се пренесла у тях само, за да ям тези палачинки.
Този
спомен от моите детски години стои толкова ярък, чак все още си спомням вкуса и
миризмата на тези палачинки.
И тази
сутрин реших да се наградя! И се нагласих да изям не само една, а колкото ми се
иска и то топли, още от тигана! Заслужавах си го пък!
Има един
простичък начин да станат на дупки, без да им се слага мая (че стават по-бързо
и по-леки).
Разбивам
отделно млякото на пяна и яйцата на пяна. Ама на много пяна, като за торта! После се събират и леко се добавя
брашното, по-добре пресято, за да не се образуват топици. Порпорциите:
На половин
литър прясно мляко - 3 големи яйца (4 малки), 300 г брашно. Сол на вкус. Може
да се сложи и олио, но аз не слагам. Ако са сладки се прибавят и 150 г захар и
малко ром или друг ликьор. Аз пропускам тази точка, защото ги обичам солени.
Пък после си слагам каквото си искам отгоре. МЕД или масло!
Важен момент
е когато се изсипва кашата върху плочата - само леко се разстилат с опакото на
черпака, за да останат дебелички.
Температурата не трябва да е висока, за да се
образуват дупките и се опекат добре отвътре.
Станаха! С
дупките от моето детство! Опатках 5!!! И хич не ме беше срам! Заслужила си
бях!!!
