Пиле на трон и фалшива баклава

31 октомври, 2011

"Danas nam je divan dan, divan dan, divan dan!

Nada ima rodjen dan, rodjen dan, rodjen dan!"

Днес свеки има рожден ден! Посрещаме го както подобава. С пиле на трон!

Това пиле още когато пазарувах за рожденния си ден го видях и веднага го познах! За специален случай! А какъв по-специален от един рожден ден? Казах вече преди, че обожавам рождените дни, на който и да е! И, ако е рожден ден на близък човек, опитвам да го превърна в истински празник!

"Пиле на трон" си заслужава вниманието само ако пилето е страхоно.

Моето пиле тежеше повече от 2 кила, без много мазнина, яко пиле. Много често срещам в интернет рецептата за "пиле на шише" или "седнало пиле", аз го нарекох "пиле натрон", щото си заслужава име за рожденик.

Проста рецепта. Шише бира, отворено, и нахлузваш на него пилето откъм дупето. Да седне в тавата. Намазано е предварително със сол, червен пипер и няколко капки олио. А може и без него, защото голямото пиле има достаъчно мазнина в кожата, но с олиото коричката става по-хрупкава. Червения пипер му дава лек аромат и цвят. Може да се сложат и други миризми, но ако пилето е хубаво, не му трябва нищо друго. Всъщност зависи колко човек е ядосан или влюбен в света. Аз бях спокойна. Оставих пилето само да се изяви. И то го направи достойно!

Бялото месо стана сочно (изненада!), месото от бутчетата също. За гарнитура турнахме едни огромни картофи, които минаха цели през микровълновата, за да се ускори процеса. Резнах ги на по 8 парченца и ги пуснах при пиленцето да му правят компания. Смукнаха си сокчето и станаха нежни като девици. От време на време само го вадех, за да го намажа със собствените му течности. За две кила пиле, час и половина беше предостатъчно. И още малко.

Един класически таратор и една зелева салата с моркови допълниха тая класическа картина.

Простите неща са хубави, и са класика, точно защото са прости!

Свеки, като добра домакиня, се амбицира още сутринта да ни направи нещо сладичко и ето една рецепта, която спечели сърцата на всички в къщата. Веднага пожелахме дълги години живот и на свеки на баклавата!

На баклавата не й се очертава дълъг живот, но на рецептата, ДА! Ето я и нея:

Фол баклава ( от "fall", фалшива баклава)

Сиротинска баклава

Заливка:

0,5 вода

400 г захар

2 пакетчета ванилия

Сок от един лимон

Вари се 15 минути и се оставя да изстине.

Да се разбият:

4 яйца на пяна

1 ч.чаша захар

1 ч. чаша олио

1 ч.чаша кисело мляко

1 бакплувер

1 ванилия

кора от един лимон

Още:

0, 5 кг кори и 250 г стафиди

Тавата се маже с олио и се слагат 2 кори, замазват се със сместа и се поръсват със стафиди.

И така до края на света! Завършва се с кора или две.

Притиска се леко и реже на парчета по желание.

В склада нямаше достаъчно стафиди, та свеки прибави малко мляно маково семе, да сме добрички...

Пече се в загрята фурна докато се изпече.

Докато е топло се залива със хладния сироп. Да постои и, айде, наздраве!

Хапнахмe, пийнахме, и кафенце, и десертче, и наздраве, и кафе, и наздраве, и баклава, и винце, и чайче,и винце, и бира..... И мноооого сладки приказки!

Божеееееееееее!"Йюууууу!" (така казват старите хора в Нови сад) Още: Аяаоооууу!

Да ми е жива и здрава свекървата, че има още да ме учи на каквото знае, и каквото майка й е знаела, и каквото баба й е знаела, и.... Да са ни живи и здрави родителите!

Ха, честит рожден ден, свеки!

Вечеря за свекърва

30 октомври, 2011

Днес е ден първи! Пристига свекървата!

Знам, че тази дума у много хора предизвиква предимно отрицателни емоции, но мога да кажа, че в нашето семейство "такива филми няма". Майката на моя мъж е чудесна жена, въпреки, че ми е свекърва. На галено си викаме "Свеки" и "Снайки". Щото "снайка на сръбски означава снаха. Ебаваме се тия неща, не за друго, ами да ни е весело и да не влизаме в глупости.

Та, днес си бях решила да й приготвя нещо специално, нещо, което обича. И понеже се знаем от годииини, знам много добре слабостите й. Морските дарове!

А в Испания дал господ!

Менюто е готово. Домашно приготвен, току-що опечен хляб. Ангилас и скариди на плоча.

Ангилинас (anguilinas) са едни съвременни произведения, които имитират лас ангулас (las angulas), които от своя страна са малките рибки на Ангила, една риба дъла като змия, която МАЙ е живородна.

Тези малки рибки са дълги около 5-6 сантиметра и струват от 600 до 900 евро килото. Да, обаче, съвременната индустрия е много хитра. Защо да взимаме само парите на богатите, като можем да вземем и на бедните, които искат да ядат това дето го ядат богатите. Та затова са измислили имитация на тези рибки, които между другото хич не са еффффтини, но пък са достатъчно достъпни.  2 евро за 250 грама. Бива! Не са 600!

Направени са от остатъци от бяла риба, нишесте и незнам още какви химии, които имитират вкуса и то, доста добре на оригиналните малки рибки. Пък и защо да ядем рибките още преди да са разбрали, че са рибки?!

Това съвременно произведение на рибната индустрия е любимото ястие на свекърва ми. И се приготвя много просто.

Зехтин (малко), загрят. Внего се църва една начукана люта чушка. Сипват се гулите и се затоплят. Няма нужда да се пържат, защото практически са си готови за консумация. Черен пипер, лимонов сок и пресен магданоз завръшват цялата процедура. Става буквално за 3 (три) минути. По принцип, преди лютата чушка се слага и ситно нарязан чесън, но свеки ми е алергична на тоз прекрасен зеленчук. Така че, без чесън. Пак става!

Гамбите (скаридите) бяха големи, доста големи. Обелих ги, но запазих главите. Първо в тигана, с малко зехтин, влязоха главите (то от главата се почва). Зачервяват се и се татискат яко, за да си пуснат сока. Поливат се бяло вино и се изстъргва от дъното на тигана всичко, което е залепнало. Образува се едно сосче което се прецежда и се запазва за по-късно. Тигана се почиства и се загрява наново с още малко зехтин. Сега е ред и на самите скариди. Слага се малко сол за да си пуснат водата. Не им трябва повече от 2 минути, за да останат сочни отвътре, трябва да се има предвид, че готвенето продължава и след като се махнат от огъня. Значи бързо!

Когато се изключи, се добавя малка бучица масълце, черен пипер, лимонов сок,  магданоз и онова сосе от главите. Всичко това се изсипва върху гулите и се сервира задължително топло!

От всичките години, които съм в Испания, се пристрастих към морските дарове и съм станала специалистка. Минала съм през какви ли не експерименти, рецепти, теле-предавания и какво ли не. Този начин на приготвяне на скаридите е най-добрия! Освен белени и панирани за малко в много силен огън. Но аз напоследък избягвам пърженото, така че остава за друг път.

Хлябът го започнах изчислявайки времето, така че да е готов след като пристигне. Докато му пийнем по едно за добре дошла, докато се наприказваме, хлябът се пече, после почива, а ние си точим езиците! Мирише на прясно печен хляб в целия вход! Да се пукат комшиите!

Хлябът го замесих от 30 % бяло фино брашно и 70 % интегрално. 8 грама мая, 400 милилитра вода и сол. Нищо друго!

Като го замесих го бих 30 пъти в плота, зада си изкара въздуха. Месих и още 30 пъти у галву!

Кисна един час, после го разстелих, навих и завих на спиралка. Сложих го във формата, поръсих го с маково семе и още един час да блее. Като се изпече, почина и после бързо изчезна.

Това му беше историята. Е, остана малко за снимка и за вечеря на детето.

Със свекърава ми сме много интересна комбинация. Аз й приготвих неща дето обича, пък тя ми донесе неща, дето аз обичам. И от всико това най намаза мъжа ми, защото той всичко обича!

Донесе ми каймак!!!

Това едно време само го бях чела в старите готварски книги на майка ми. Никъде в България не съм видяла да се продава, ноти в Испания, нито в Турция. Само в Сърбия! Страшен каймак, пресен! Мирише на мляко!

Като постои, вече няма същия вкус, узрява и докарва повече на масло. Но когато е пресен е някаква фантазия!!!

Най-вкусното нещо на света е топъл хляб с пресен каймак! Това едно време на село сигурно е било нещо обикновено, но сега е невъзможно да се намери!

Та, днес за вечеря се получи една странна компилация на три култури: български хляб (български, щото българка го е правила), сръбски каймак и испански морски неща. Ма чудесно!

Това ме наведе на мисълта, че няма нищо по-хубаво от смесицата на културите. В нашто интернационално семейство, това е нещо ежедневно, но има хора, които така здраво са се хванали за "нашето", че забравят да погледнат какво става наоколо. А наоколо е такова богатство! От всякъде има по нещо хубаво да се вземе. А да си кажа честно аз започнах да оценявам българското чак когато си отидох от България.

Има прекрасни неща и в Испания, и в Русия, и в Германия, и в Китай, и даже в Турция от която толкоз ме беше страх. НО турците имат чудесна кухня от която много хубави неща сме взели. Е, взели сме и някои лоши, но това си е характерно за комшии, да си се крадат взаимно.

Не е лошо да се смесват нещата, особено хубавите неща. Ако смесиш лошо с лошо, хубаво не може да излезе. Ако смесиш хубаво с хубаво, лошо не може да стане. А ако смесиш лошо с хубаво, само може да стане хубаво, стига лошото да не е много лошо. Ако пък нищо не стане, поне си опитал и нещо си научил.

Мислъта ми е, че национализма не е лошо нещо, но затваря мозъците на хората и ги прави лесно управляеми.  Нашето няма да избяга, а чуждото е друдно да се разбере.

Възпитахме нашето дете като интернационално, и не съжалявам за това. Научи се от малък бързо да открива лошите и хубавите неща и да остава само с хубавите. А на лошите им се ядосва много! Нищо, ще порасне и ще му мине. А може би и по-добре да не му минава...

Стъргана мусака на тиган

29 октомври, 2011

Дааааа. Добре, че не пишех докато готвех! Важно е човек да изчака емоциите да се уталожат. Да преброи до десет, както му викат! Въпреки че, целта на тези записки беше да хванат емоцията в момента, но бях толкова бясна, че не можех да си организирам мислите.

Няма да влизам в подробности защо, как и кога се стигна до каквото се стигна, защото не е за пръв път и си мисля, че няма и да е за последен. Само ще кажа, че семейния живот е сложно нещо. И който си мисли, че веднъж като се е оженил работата е свършена, да забрави веднага тази мисъл. Работата тепърва предстои. И не свършва никога!!! Ама никога!!!

"Няма ли край това нещо!" - само това ми вървеше в главата. Еми, няма! И е сладко когато нещата завършат по начина, по който завършиха днес - с пръстен. От трева, но пръстен. Може би е най-ценният пръстен, който някой ми е подарявал (то не са ми и подарявали много).

Та историята започна още от сутринта, когато се оказа, че "пак нема паре", а утре пристига свекървата, па трябва да се напазарува, па и нещо да се сготви, па има и да се чисти, па какво ли още не! А аз сама! Е как да стане? Само може да се ядоса човек и като стана ясно, че и за обяд ще сме си само двамата с детето, съвсем се промениха всички планове.

Има супа от вчера. Онази със смления ориз. Няма пари за нищо прясно, а за размазяване няма време. Добре, имам си кутийки с кокалено месо, ама какво да го правя?

Извадих всички останали зеленчуци, малко зеле, три гъби, един морков. Гладам ги и им се чудя какво да ги правя? Това месенце е на ситно, така че за китайско не става. Кюфтенца да правя, пак требе някаква гарнитурка. А не ми се правят кюфтета, немах нерви да ги търкалям!

Енергията ми стигаше само да режа, да режа много и на много ситно!!! Защо ли? Сигурно е свързано с моментното ми състояние.

Нарязах на много ситно всичко това и се замислих. Картоф? Мммм, да. Два. Как? Настъргани.

Сега вече картинката се изясни. Тъй като обяда е само за нас двамата, няма нужда да е много. Една смес между тортиля и мусака. Със стъргани картофи. Ох и аз незнам какви ги върша! И защо?

Ама нали трябва да се яде...

Слижих малко олио на тигана, сложих зеленчуците и месото. Можеше и без месо, ама нали е за детето, требе си! Усетих се, че няма лук, ама не ми се режеше повече нищо. Карай! Без лук! Последно сложих стърганите картофи. Като се оваляха в олиото се запечетаха и така нямаше да се разкашкат после когато започнат да се задушават, а ще се слепнат от нишестето. Прибавих малко шарена сол, че ми беше домъчняло за родния вкус, малко чубрица и червен пипер. Аромата така приятно се разля, че ме успокои. Сега захлупих тигана и оставих всичко да се задушава на тих огън около 10 минути.

Когато отдолу хвана коричка, което стана ясно когато раздвижих тигана, следваше сложната процедура по обръщането. Така се обръща испанската тортиля. Аз никога не я приготвям, защото детето не обича яйца, а и на нас комбинацията картофи с яйца също не ни допада много. Предпочитаме само яйца, или само картофи. Ако ще е с яйца, то да е със сирене и тогава не е тортиля, ами огретен. И защо да е на тиган, а не на фурна, че е по-здравословно. То хич не е просто!

Така наречената "тортиля без яйце" беше объната с помощта на капака на тигана.

Затваря се капака, хваща се здраво от двете трани и се обръща всичко с главата надолу. След това се маха тигана и се връща на котлона, тортилята леко се плъзва от капака към тигана като се внимава да не се разскъса, моята леко се начупи, ама после си я сглобих. Няма да я носим на изложба я! Оставих я още малко на тигана да се запече и от тази страна, и я льопнах в чинията.

Една лека саладка от домати, лук и половин авокадо завърши пълния вид на манджата.

И като истинска българка си го полях яко с килело мляко! Детето го хареса много! И аз! Уж нямаше да ям, че ми беше стегнат стомаха от ядове, ама се отпусна и накрая си опапах порцийката.

След вечерната разходка по залез слънце, облаците си отидоха и положението се изясни, и навън, и в къщи!

Всичко е добре, когато завършва добре!

И то с пръстен!

Сбъркана супа и мъжки сандвич

28 октомври, 2011

Днес работим!!! Най-после откриваме сезона!!!С какво? С "Много вкусно" разбира се!

А когато работим не ядем (точно обратно на поговорката). Нещо леко, и поне 3-4 часа преди представлението.

Така че, днес обяд само за детето (който е същия от вчера;)) Само исках да му направя една супичка, ама така се оплетох, че накрая трябваше пак да играе миксера.

Малко вода, кубче бульон, половин глава лук. Това вря известно време и беше минато през ножа. Идеята беше една доматена супа с ориз (останал в хладилника от преди и беше му време да се изяжда). Към смляното бульонче прибавих много доматено пюре и накрая сложих и сварения бял изоставен ориз. Стана един много приятен цвят, но вкуса не толкова.  Доматите киселееха излишно. И, вместо както се прави в такива случаи, да прибавя щипка захар, аз взех, че със всичкия си, сложих сметана. Малко, ама достатъчно да се пресече! От киселината на доматите, естествено! Глупава, глупава, глупава! Що ми трябваше да експериментирам излишно и то точно когато нямам време. Чудех се какво да правя и много бързо грабнах миксера преди да съм го прибрала. И обещаната щипка захар!

Стана крем-супа от домати и ориз! Ха-ха! Много интересен вкус! На домати с ориз! Защо ли?

Ох, човек какво ли не научава и откъде ли не! Сега например, научих, че оризът се мели също така добре както и картофите, както и всичко останало. Защо ли не съм го пробвала до сега?

За себе си, гъбки със сос от сирене, печени чушки и марулка. Стига толкоз!

Мъжът обаче каза, че предпочитал сандвич.

Егати демокрацията в тая къща! Всеки си поръчва и получава като на ресторант!

Сандивчът бе приготвен на скарата, естествено. Добре зареден с яйце, печени кренвирши, кашкавал, печени чушки (от бурканчето) и за капак малко крема сирене!.

А, да му е сладко!

Бегаме да играем представление, че да не забравим как се правеше!

Филе на каре

27 октомври, 2011 

Още сощи размразих едно останало свинско филе и оставих за днес да го мисля как да го правя. Има марула, краставици, останали са и гъби. Останало, останали, оставено...

Защо имам усещането, че тези думи са едни от най-употребяваните в тези ми записки? Да не би да се храним само с остатъци? Ами не! Добре се храним и вкусно. Просто имам си разни хитринки как от една порция да изкарам три, без това да се отрази на качеството и количеството на храната. А и винаги като се храним, все нещо остава. Нема да го хвърлям, я!

По този повод се сещам за един много стар виц за един габровец и един софиянец. Софиянеца бил нещо закъсал и питал габровеца:

- Абе ти как така все имаш пък аз все нямам?

- Ами, просто! Винаги заделям за утре.

- И как заделяш?

- Жена ти например, като прави ориз със колко зърна го приготвя?

- С колкото трябва.

- И моята с колкото трябва, ама винаги заделя по десет зърна ориз. И така на седмицата веднъж се събира по едно ядене гратис!

Та, и аз така, все заделям! И да си призная тези заделени порцийки не веднъж са ме вадили от затруднения. Например, почти винаги купувам цяло пиле. Гърдите и бутчетата, освен че са по-скъпи, са от пилета, които са специално гледани да наддават на бутове или на гърди. Тъпчат ги с какво ли не горките животни! Преполага се , че пилетата, които се продават цели са уж по-нормални. Предполага се!

Като взема пилето си го разфасовам както баба ми и майка ми са ме учили. Крилцата отделно, бутчетата отделно и филето отделно. Бутчетата обикновено ги обескостявам и стават  я за китайско, я за къри, я за леки пържолки. Фенерите ги разделям на три части и ги слагам с кокалите от краката в торбички и заминават за фризера. Така винаги си имам материал за супа. А понеже моите момчета не си падат по супа с месо, месото от тези фенери се събира в кутийки. Става я за спагети, я за кюфтенца, я за омлет. Тези кутийки са ме спасявали неведнъж. 

Филето е ясно. В торбичка и във фризера.

И така, от едно пиле излизат от три до четири манджи! А струва само около 3 евро.

И днес така с това свинско филе. Струваше около 4-5 евро и беше използвана само част от него, другата част си чакаше реда във фризера. И днес бе щастливо да излезе на топличко. Направих му едни красиви карета от страната на кожата и го напоих с подправки. Малко български смеси, малко латински смеси, червен пипер и сол. Стоя си кротичко докато не му дойде времето.

Тогава беше лепнато на плочата на една умерена температура, за да си хване коричка и да се запечата от всички страни. 

На това месо лошото му е че е много сухо и доста скучно на вкус.

Тук, в Испания го режат на тънки парченца и го пържат или го пекат на тигана. И понеже е сухо месо и много бързо се приготвя, става много сухо, като подметка.

Готвенето си е чиста химия, само трябва да се познава характера на всеки продукт.

Аз не харесвам този начин на приготвяне, защото не е подходящ за това месо.

Като се запечата цяло на плочата, подправките минават през силен огън и пускат повече миризма. Всики сокове остават вътре, без никаква мазнина! Само остава да се довърши за не повече от 15-20 минути във фурната. 

Така и месото е сочно отвътре, запечено отвън и подправките си показват всички зъби, за да стане още по-вкусно. И с една зелена салатка  (и с една-две-три чашка винце) стана много добра комбинация. От остатъци. Ха!

И пак остана! Нищо, утре за обяд на детето, че ние работим.

Супата беше приготвена от бульона от снощните равиоли, само прибавих малко пилешки бульон, но можеше прекрасно и без него. Ама нали се грижа за моето подрастващо момче гледам да е по-хранително. Интересни бяха картофките. За първи път ги правя така и резултата е много добър. Не се режат! А се чупят! С ножа се влиза до някъде и после с леко движение се отчупва едно парченце. В случая малки парченца, като за супа. Каква е разликата? Значителна!

Начупените картофи пускат повече нишесте и така супата става по-гъстичка. Малко фиденца, едно яйце и едно западноевропейско мини кисело мляко завършиха цялата процедура. Стана чудесна супа!

Чудно как такива малки неща понякога променят значително крайния резултат. А  резултата беше, че синът опапка две чинии супа, добре напълнени.

Остатъци били. Ами! Просто сме умни!

Нищо и никакви равиоли

26, октомври 2011

Днес  с мъжо ми бяхме изоставени като пенсионери на припек. Детето не се върна от училище за обяд, че имаше кръжок и ние се мотахме до 3 часа след обед. Мотахме, не. Бачкахме. Ама нали детето го няма, все ни беше тая кога и какво ще ядем.

Чудна работа са това родителите. Едно дете и всичко се върти около него. Като го няма, се чувстваме като безполезни вещи. Аз всъщност него най-малко го интересува яденето. Ама нали се събираме на масата всички, друго си е.

Та, сега хич не ми беше до готвене. Имаше едно забравено желирано ухо, което от три дни чакаше съдбата си. Скучно е човек да яде три дни едно и също. Затова на ухото му бе придаден вид на шкамбе! И то беше изненадано колко е по-вкусно в този си вид!

Имаше и една отдавна замразена риба, която се размрази до сготвяне в микривълновата. Търнах на тигана и едни останали гъбки от рождения ден с много малко масълце, лимонче и черен пипер. Хрупкаха! А маслото им придаде един чудесен аромат. Нека ми е зле! Мъжът налетя на ушното шкембе, аз си опапках рибката с гъбите и двамата бяхме доволни, точно като пенсионери на припек.

Вечерта момчето се прибра уморено и гладно.  С какво да му възвърнем настроението? С паста!

В едно предаване веднъж гледах, че ако нямаш спагети или каквато и да е друга паста в къщи, повече време ще ти отнеме да отидеш до магазина, отколкото да си я направиш сам. И да си кажа правичката, така е. НО само ако правиш паста за двама или най-много трима.  А аз нали не вечерям, вечерята я правя само за детето. Всичко за детето!

Равиолките бяха замесени, направени, сварени и изядени за точно половин час! Ама тестото трябвало да почине. Ще почива в тенджерата! Айде, че няма време.

Тези истории с рецептите хич не ги обичам. Приготвяш нещо по рецепта когато имаш гости или за накой специален случай. Но когато става въпрос за всеки ден, изваждаш каквото има в хладилника и по дяволите рецептите!

Спомням си майка ми навремето само като се питаше:

• Боже, какво да готвя за утре! Кажете какво ви се яде. Омръзна ми не да готвя, а да мисля какво да сготвя!

И така си е. Всъщност за това започнах да водя тези записки. Защото всекидневието е най-големия учител, но никой не си го спомня. И празния хладилник подтиква въображението.

Равиолките бяха направени със сирене. Тук няма българско сирене, но има някакво Фета, което изобщо не познава Фетата. Но върши работа. Аз го размазвам с вилицата и го смесвам с малко крема сирене, за да му се олекоти вкуса и за да стане на лепкава маса. Иначе е много бодливо и ми къса тестото.

Машинката за точене е от голяма помощ. Става бързо и лесно. Обикновено разточвам тестото до 4-та степен, но днес без да искам съм прескочила една врътка и станаха на 5-та. Нищо не им стана, само се свариха не за 4 а за 3 минути.

Направих им сосче от бульона от варенето, който между другото, ще се използва утре за супа с картофи. Не знам защо, дали от сиренето, което изпада от някоя и друга равиолка или от яйцето дето е в тестото, но този бульон е чудесен за тази супа.

За сосчето прибавих някакво датско сирене, че май има по-тежък вкус, малко топено сирене, сметана и, естествено черен пипер.

Когато всичко свърши и детето седна на масата се огледах около себе си. Малеее, какво нещо съм изпоцапала!

- Гледай - казвам на сина ми - нищо и никакви равиоли, пък колко нещо изпоцапах заради тях!

Тогава, мъдрото ми 16 годишно момче ми подаде една равиола забодена на вилицата. Лелееееее! Какво удоволствие се разля по небцето ми!

- Аууу, много е вкусно! - възклинах съвсем искрено

- Сега нищо и никакви ли са?

Забакна ми устата и мозъка, заедно с нея.

- Не са, отговорих. Заслужаваше си.

След това си свали шапката и ми се поклони.

Отговорих на полкона му и изпитах истинска гордост в този момент. Не заради равиолите. Заради сина си. Тези нищо и никакви равиолки заличиха един тежък ден и ни свързаха още мъничко като хора, които създават нещо и се уважават взаимно за това.

• Еми, не са нищо и никакви!

Бабините манджи

25 октомври, 2011

Днес се събудих в страхотно настроение. Дали защото времето е чудесно, дали защото съм се наспала до насита, дали защото съм си сама в къщи, или може би всичко взето заедно. 

Снощи се изненадах, че пуйчето от рождения ден е завършило съществуването си и се наложи да вадя торбичка от фризера. Тази сутрин ме чакаше едно свинско (май беше от джолан?) нарязано на по едрички парчета. 

Значи кебап с ориз. Тъй де, вчера се наложи да изпържа картофи за гарнитура, днес пък ще е ориз. Страшно разнообразие!

Още щом сложих тенджерата и в спомените ми изплува образа на баба ми Жани. Един дълъг период от моя живот сме живели заедно с баба ми и дядо ми, по понятни причини. Баба ми беше призната готвачка, и във фамилията, и в селото. Често я викаха да готви я за някоя сватба, я за курбан. Незнам какво слагаше, как го правеше, но всичко, което готвеше беше изключително вкусно!

И днес си спомних момента, в който за първи път й казах, че искам да ме научи да готвя. Спомням си, и не мога да не се усмихна. Тази малка женица от ямболско село правеше нещата да изглеждат прости, много прости.

- Бабо, айде да ме научиш да готвя.

- Да готвиш ли? Ми ща науча ма баба, то пък да ней кой знай кво! Другия път кат заготвя, ща извикам да гледаш.

"Да ней кой знай кво", вика. Ми щом баба го казва, трябва да е истина. И така, другия път ме извика и полека взе да ми обяснява:

- Първо слагаш олиото. - и сложи едва-едва олио, съвсем малко.

Трябва да отбележа дебело, че баба ми беше много пестелив човек, изключително пестелив. Аз не съм виждала да се изхвърля нищо в нашата къща, всичко се оползотворяваше до дупка. Ако не става вече за това за което е купено първоначално, веднага му се намираше друго предназначение. Така хавлиите, например, първо бяха за къпане и за лице, после минаваха за ръце, после за крака и накрая ставаха за парцал за пода. А съвсем накрая завършваха в гаража на дядо за негови си работи. А олиото беше много ценен продукт. С една бутилка олио баба ми караше повече от месец. Та олиото...

- Да са заргей. После слагаш мисоту, да си фани цветъ. Не гу пипай сега, нек са запече малку. То ся ши си пусни вудатъ и кат са зачерви, слагаш пипера. А тъй, дан съ пържи многу, чи посли тежи на корема. И сега лука. Кат омекни, малку вину. Можи направу вода, ама акуй винен кебап първу вину. Чакай малку и сега доливаш чак вудата. Малку сол и гу уставяш да си уври.

- И така колко време, бабо?

- Колку. Дукът уври. Устъй гу ся, айди бягай да играйш.

След известно време (аз вече бях забравила че готвим), баба ме извика:

- Оли, ила да видиш кък са завършва. В идна чашка тъй си сипваш малко брашънце и сипваш водичка, бъркаш, бъркаш, дан става на топки, и айди сига ти бъркай манджата пък аз ши сипвам.

И изведнъж стана магия, манджата заприлича на това, на което винаги си приличаха бабините манджи, леко червеничка с леко плътен сос.

- Готово ли е?

- Сега да поври малку, чи да ни тижи брашното.

- Как так да не тежи?

- Ми иначи докарва на сурову брашно.

Не ми беше много ясно, затова реших да пробвам как "докарва суровото брашно". Да, наистина странен вкус.

- Сига са слага миризмата. Ако искаш чубрица, ако искаш гюзум. Ама като има вину, най му иди дафинов лист. И толкоз. Гутову!

- Това ли е?

- Чи кво повичи? Айди, пък някой път ти ша сготвиш самичка.

И така днес ми вървеше целия този кратък епизод от моя живот, докато готвех кебапа. И сякаш изведнъж от спомен се превърна в реалност:

- Само че бабо, днес ще сложа един морков и малко чушка

И чух баба да ми отговаря:

- Слагай мооо, лошу няма да му стани.

- И нямам червено вино, може с бяло, нали?

- Чи кът нямаш, нямаш, налий вину?

- Може после да извадя месото и да смеля зеленчуците, вместо да му слагам брашно.

- Кое?

- Ами, да извадя месото и другото да го търна с миксера.

- А, не разбирам аз тез модернити работи. Ти готвиш, кат ти са играй...

- Ще си помисля, нека ври засега.

И кат увря, спря. Изчезна спомена. Отиде си бабиния дух, но си остави следата в манжата ми, която удивително прилича на нейните. Е, не мога да я стигна, разбира се! На баба манджите са неповторими!

Понеделник, почивен ден на всички театри

24 октомври, 2011

Днес нема да се готви. Странно, но от рождения ден почти всичко се изяде. Пък аз си мислех, че ще е много. Значи наистина добре съм се справила!

Днес само изяждаме каквото има, сьомга, пуйка, патладжан, малко салата от раци (мноооого малко!) и едно студено ухо в собствен сос отпреди 2 дни. Нема да мърдаме от масата докато не изядем всичко, което трябва, т.е. което може да се развали скоро.

Обичам такива дни. Около Коледа ги има много.

Освен това, днес ни затрупаха с лоши новини, свързани с работата, така че, дадох отбой. Не мога! Чувствам се абсолютно и безвъзвратно обезсилена от глупостта на цялата система, която ти връзва ръцете и си прави с теб каквото си иска. Само чувството за хумор може да те спаси, ама къде ти! С толкоз лоши новини и толкоз губене на пари!!!Еми, ще си ядем остатъците от добро настроение от вчера, все пак ми беше рожден ден. Беше!...

Рожден ден с торта

23 октомври, 2011

Много обичам рождените дни. А моя най-много. Винаги го приемам като много специялен ден, като моя, личен ден. И понеже обичам да готвя и да измислям разни странни, различни яденета, за този ден се приготвям отдалече. Искам да кажа, мисля го, и ако видя нещо, което ме вдъхновява, го купувам.

Днес обаче още щом се събудих, отворих хладилника да проверя какво прави тортата. Ми, ДОБРЕ! Много добре! Кто я резнем всичко ще стане ясно, но на външен вид е много добре. Стегнала се е и украсата си е на мястото.

Сьомгата я бях купила още в сряда и от тогава я глася, осолих я с пушена сол и стана чудесна. Аз обожавам пушена сьомга. Купих й хайвер, защото са перфектната комбинация. Това беше едно от мезетата. Само цръкнах малко лимонов сок преди да я сервирам.

Друго беше един огромен морски рак, който имаше много месо и хайвер. Сварен, оделено месото, чакаше от сряда във фризера.Толкова беше вкусен, че не искаше нищо. Е, не го оставих без нищо, че то пълна скука така. Нарязах на ситно, много ситно 4 мариновани краставички, сол, черен пипер, много лимонов сок, магданоз и малко зехтин. Стана мезе за чудо и пкиказ.

Друга звезда на масата беше патладжана. Още вчера го опечекох във фурната, обелих го, смлях го с ножа на миксера, прибавих му чесън, сол и оцет (много оцет) и го оставих да блее в хладилника. Днес само го извадих и му прибавих сол и оцет, че ги беше изял, малко по-едро смлени орехи и малко сирене крема. Така му омекна вкуса, че заприлича от буен младеж на кротка овчица. 

До тук с патладжана.

Следващото беше да се оползотворят остатъците от сьомгата. Каквото беше останало около костта, само го минах за 3 минути през микровълновата. Отделих месото от костите и айде, в миксера на ножа. Подправих го само с черен пипер, масло и лимон.  Сервирах го в черупката на рака, много е ефектно.  Оставих го в хладилника да се стегне маслото и да заприлича на пастет. Стана супер!

И патладжана, и салатата от раци, и пастета от сьомга и самата сьомга с хайвера, ги сервирах с крекери, които аз  сама си измислих.

Нарязах на много тънки филийки черен хляб, идеален за сьомгата, и го пекнах на скарата за санвичи.  Станаха хрупкави и крехки. Другия вид крекери си беше чиста импровизация. Имах два жълтъка в хладилника, които са ми оставали от закуската с триците. Сега ги замесих с малко вода, сол и брашно на твърдо тесто и ги разточих с точилката на тънка кора. Липсваше ми някакъв аромат така че, поръсих със сусамено семе и пак минах с точилката. Така семената се впиха в тестото. Нарязах го на малки ромбчета и пак на скарата! Надуха се и станаха много ароматни и хрупкави. Истински крекери! МНого се гордея с тая измишльотина! Ще си я запомня за други случаи, защото тези дето се продават все нещо не ми харесват. Или са ми големи, или са с доминантен вкус, или не са достатъчно хрупкави... Абе, капризи! Ама нали са си мои, тези ми харесват!

Дойде време да сложа и основното ястие. Пуешко руло, пълнено с гъби, лук и топено сирене. Изглежда просто и е просто. Най сложното беше да го навържа на руло!

Месото не беше от гърдите, а от бутовете. Още преди два дни го бях нацепила на тънък лист (Тънък, колкото можах), и го бях заляла със соев сос и оцет от Модена. Той е по-сладникав и аромата му си отива с вкуса на пуйката. Днес като го отворих, месото имаше цвят на дивечово.

Гъбите и лука бяха лесни. Лука на тънки филийки, като омекна му прибавих гъбите и чесънчето. Като омекна всичко, прибавих и 3 резенчета топено сирене (лайт, разбира се, че да не дебелеем много). Наредих месото на филма и се помолих на господа на пуйките всичко да влезе вътре. Изсипах гъбите и започна мацането. Като започнах да го завивам, гъбите взеха да бягат, да се пързалят и направо да се бъзикат с мен. Хванах конеца с намерението да направя руло от цялия този материал. Отне ми време, бая време! И основната операция беше да се натикат гъбите обратно откъдето са излезли. И за да не е толкоз просто, си измислих да обвия месото с кожата от бутовете, която бях запазила. Еми, защо да е просто, като може да е сложно?

Така полученото с голям зор руло, го поръсих с червен пипер, мазнах го с малко олио и го бутнах във фурната да се пече бавно и славно. Кожата, колкото и да ми усложни живота, сис свърши работата, запече се и стана хрупкава, хрупкава! За да се завърши яденето, направих сос от сирене, сметана и соса от печенето. Сервирах го със зелена салата, пресни краставици и салата от печени червени чушки. Перфекта комбинация! Всички много го харесаха, беше си за повтаряне!

А тортата?

Дааааа... Тората, въпреки всичките ми мъки предния ден, беше отпочинала, поела всичкия сок от пресечената сметана и сметановия сладолед и беше перфектна. Със сигурност няма да я повторя, поне не във този й вид!

Всичко беше много вкусно, хареса се на всички и мисля, че дълго ще го помня. Изкарахме си весело, странно е как хубавото ядене поражда и хубаво настроение. Мисля, че това е смисъла на готвенето, да доставиш радост!

Честит рожден ден на мен!

Свободна събота за торта с?...

22 октоври, 2011

Днес основно се занимавам с тората за рождения си ден. Нямам ни време ни мисъл за нищо друго. Освен това с детето на Калина, Сандра се занимавахме с други по-важни  неща. Напазарувах каквото имаше за пазаруване за утре и съм готова.

Всеки си обядваше когато иска и каквото си иска. Тази стратегия е много полезна осбено когато си заета.

А тортата! Направо ми изпи мозъка. Проста торта. Нищо и никаква, ОБАЧЕ. Се прави със заквасена сметана. Тук единственото място където продават такава сметана е Лидл. ОБАЧЕ. Точно сега я нямаше! И сега какво да правя? Блата вече е опечен , разрязан и сиропиран. Само трябваше да се подслади сметаната, да се намаже и да се сглоби тортата. Имислих си и украса.

Ами сега?

И тук започна одисеята. Започнах да бия сметаната, тя пък се дърпа. Сложих пудра захар с надеждата да се посгъсти. Да, сгъсти се, но после се и пресече. Мамка му!

Ами сега?

Нищо. Отцедих суроватката от тая пресечена смес и каквото остана го намазах по единия блат. За отгоре и отстрани избщо и дума да не става. Грозно!

Ами сега?

Друга сметана. Пробвах с една дето се води бита сметана, замразена. Да, ама като се отмрази, става на мляко, Какви са тия глупости дето продават?! Нямаше нито обикновена сметана на прах дето става за нула време и не се пресича. Ама няма!

Ами сега?

Ми...като се размрази се разтече хуууубавичко по целия плот. Та ми се мналожи да я събирам с лъжичка! Надупчих с нож блата, с надеждата да попие навътре. Така и така е сиропирана, поне ще стане още по-сочна. Попи каквото можа, другото го събрах, избърсах и продължих с украсата.

Ми, на ти торта! Да не отида да си купя една, що за мерак и късмет с тая сметана. Закона на Мърфи ми се усмихна широко и доволно, че да, така е. Когата е зле, става още по-зле. Ама не се отказах. Нямаше как. Като е наполовина готова, нещо трябва да се измисли.

Ще видим до утре на какво ще прилича, сега се оттеглям че се чувставам като след битка. 

Царевично пиле с нещо... За закуска яйце с трици

21 октомври, 2011

Вчерашната леща ме опияни. Не толкова с вкуса си колкото с промяната в  поведението на моят любим. Така че, днес съм решила да оставя инициативата отново в нвговите ръце. Вчера като се връщах от демонстрацията в една месарница видях чудесни пилешки бутчета от пиле дето се е хранило само с царевица. Това месо има съвсем различен вкус, с повече характер, а и на цвят е леко жълтеникаво. Има хора, на които този вкус не им допада много, но аз съм му много фен. Може би защото ми напомня на пилетата дето баба ни изпращаше от село. Разбира се много са далеч от този вкус и вид, но все нещо има.

Двете бутчета още вчера следобяд бяха обескостени и нарязани на парченца, сложени в подправки и сол и, в хладилника.

Днес моите момчета могат да импровизират с какво да си ги приготвят, а аз мога да се върна за обяд на готово.

Няма защо да крия, харесва ми да се впускат в готвенето. За мен е истинско удоволсвие, но когато мозъкът ми е зает с други мисли, както е в момента с представлението, ми е досадно да мисля всеки ден какво да готвя. Особено и когато няма достатъчно пари, за да се отпуснеш, а трябва да измисляш формули, как с малко да нахраниш много.

От вчера остана леща, но мисля, че ще я оставим за събота. Днес мъжът е на тренировка и не е подходящо, знае се защо.

Аз трябва да ходя да видя какво ще правя с този спектакъл, че ми се пържи яйце на главата. Като казах яйце, я да си забъркам едно с трици, че много го обичам.

Яйцето с трици е много хубава закуска. 

Разбива се едно яйце с миксера на пяна. След това се добавят 3 супени лъжици овесени трици. Леко се разбърква и се изсипва в нагорещен тиган само леко намазан с мазнина. А на скарата за сандвичи става много смешно, защото е като палачинка на акордеон. Мога да си я намажа със крема сирене или да сложа парче шунка или просто нищо. Много интересно ядене. Когато не ядях хлаб (и аз като всяка жена съм минала през много диети) ми служеше вместо хляб и си правех сандвичи по този начин. Забърквах и повече яйца, но махах жълтъците, че са доста мазнички. Да, огладнях, докато го пиша това.

Яйце с трици! Едно време това ядеше прасето на село, само че с коприва вместо яйце!

...

Дааааа... Невероятно е как инициативата провокира въображението. Беше сготвил комлект обяд. Супа, ориз и пиле със зеленчуци. Беше вкусно, много вкусно и изнендващо добре балансирано. Браво мъже!

Леща за полка

20 октомври

Пак мъжки манджи

Няма по-сладък момент от този да кажеш на някого, че сега е неговият момент. Особено когато дълго време е стоял в сянка. Моят мъж много обича леща и боб. Толкова ги обича, че се научи да си ги приготвя и дори да импровизира. Чудесно е да видиш как човек който се учи, открива нови вкусове и търси да се изрази чрез яденето.

Убедена съм, че ако някой казва, че не може да готви е или защото не иска да навлезе в техниката или защото се страхува да изрази чувствата си. НО веднъж започнеш ли, усетиш ли му сладкото да ядеш манджа, която ти си сготвил и се харесва на другите, няма спиране. Веднага изпъчваш гърди, че това което ти си сътворил е оценено от другите. Всички обичаме да ни казват "Браво!" Явно хората сме създадени да създаваме . И какъв по-директен начин от това да приготвиш едно ядене, да сготвиш.  Много ни е хубава тази дума, да сготвя. Да направя нещо готово. Не знам в друг език дали има такава връзка между тези две думи. Готвя и готвя. Приготвям, сготвям, доготвям, наготвям, изготвям...

Та, да не се отклонявам от темата. Казах на мъжа ми: Айде утре да сготвиш една леща!

Веднага започна така да си планира времето, че да бъде готова навреме. Като че ли се събуди от дълбок сън, осефери се. Когато се усъмни дали ще успее навреме, му предложих да я започна и той само да я довърши. НЕ! Никакви такива! Като си ми казала да я готвя аз, остави ме да я направя, както аз си искам. 

Бре! Е, помогнах малко, нарязах лука,  морковите и чесъна. Това на него му отнема мнго повече време отколкото на мен и освен това го разконцентрира.

Днес си отделих време за това което ме интересува в момента, рисуването. Ще присъствам да една демонстрация на техниката на пастела. Но май ще успея да се върна за обяд.

...

Лещата беше чудесна. Само й липсваше малко сол и киселинка, но това е вече въпрос на личен вкус. Това става като оставиш инициативата изцяло на другия, чувства се свободен и горд. Нека!

Мъжки манджи (карамелизирана сьомга)

19 октомври, 2011

Днес пак нямам време за импровизации. В Лидл имаше страхотна сьомга и направо си беше грехота да не го взема. Купих най-малкото парче, разбира се, и пак има за три манжи. Една част отделих за мочетата за днес да си карамелизират. Това и Алек се научи да си го приготвя, така че съм спокойна. Друга част сложих в опушена сол, за утре е готова. Обожавам пушена сьомга. В неделя имам рожден ден, така че ще ми е подарък. И третата част е тази олколо костите, което ще стане на пастет от сьомга. Идеално аперитивче. Купих и един фантастичен огромен рак пак за рожденния ми ден. Само го сварих и го оставих да го мисля как да го приготвя.

Та за днес нещата са простички. Сьомгата я нарязах на парченца, подправих я с черен пипер и сол и я овалях в смес от счукан сусам и галета. Така остава да чака момента на ядене, когато само се слага на сух тиган и лек огън, зада може да си пусне собствената мазнина. Когато имам време преди да сложа рибата, слагам кожата, нарязана на парченца. Тя пуска доста мазнина и така се съкращава процеса на печене на рибата. Когато парченцата са покафенели от всички страни, се прибавя соев сос Heinz. Защо? Защото има повече захар и тя се карамелизира. Венага се маха от огъня. Рибата става тъмно кафява и изключително вкусна. Тази рецепта е моя измишльотина и много се харесва на всички в семейството.  Единсвено важно е да се приготви малко преди да се консумира. Само тогава е хрупкава от вън и сочна от вътре. После омеква и изсъхва. Сьомгата си пуска сока, който се попива от галетата и така вкусът се променя доста. Но и студена е вкусна, просто е различна.

От остатъци от други яденета набързо забърках една супа. Тази тактика е доста полезна когато се чудиш какво да правиш с хилядите малки кутийки в хладилника, които са останали от други яденета.  Една приятелка се майтапеше, че с картофи всичко върви. И така си е! Сложа всички остаъци в тенджерата, малко вода, един картоф и да се свари. След това се минава през ножа на миксера и става чудесна крем супа. Ако трябва да е повече, слагам, повече вода и Вегета и стават всичките с неповторим вкус. В буквалния смисъл на думата. А може и без картоф! С фиде също става. С една дума, спасява се положението винаги.  Аз подготвих основата, на мъжете оставих изпълнението.

Като се върнах имаше 4 - 5 нещастни парченца сьомга останали в една малка чинийка. Аз пък си мислех, че ще има и за мене за вечеря. Значи справили са се. Така, така. Няма все аз да съм на мушката. 

Забравени Пуешки бутчета

18 октомври, 2011 

Днес нямам време пак за нищо. Намерих едни пресни пуешки бутчета и реших да ги забравя във фурната. Да, тези забравени манджи стават най-хубави когато наистина се забравят. Искам да кажа да не се мисли изобщо за тях.  Нама какво да се отваря фуната да се проверява дали са се опекли. Ако стои повече от два часа във фурната, няма месо което да не се опече. Освен това не искат почти никаква мазнина, което ако искаш да свали малко килца е направо добре дошло.

Та, бутчетата, още щом ги видях и вече знаех какво искат от мен. Топличкооо!

Направих им напречни разрези за да попият по-добре вкуса на бульончето. Натрих ги със сол и черен пипер и ги намазах с много малко олио. Нагрях чугунената тенджера, която е идеална за такива манджи. Някъде чух, че понеже е от желязо, повреме на готвенето, то си пуска малко в сока и от този железен вкус, яденето става толкова вкусно. Направо железно! Не знам колко е вярно, те учените какво ли не се опитват да обяснят, пък после се оказва, че не било точно така.

НО е вярно, че в тази тенджера манджите стават много по-вкусни.

Нагрях я на сухо, без никакви мазнини. И пусна бутчетата да се запекат от всички страни, да хванат коричка. Така този вкус на печено преминава после в соса и става по-вкусно. Заедно с тях пуснах и няколко скилидки есън, без да ги беля и една забравена четвърт люта чушка. Като се запечата месото, сложих една голяма глава лук, нарязан на дълго и тънко. Като омекна сложих вино. Виното и пуешкото много си отиват, незнам защо, може би защото месото е от това де то е бачкало цял живот и напомня малко на дивечовото. Малко само. А дивеч без вино неможе!

Като се напиха бутчетата добавих два моркова и по половин зелена и червена чушка. Те са повече за аромат отколкото за вкус, защото за два часа във фурната ще станат на пюре. Ма нищо. Друг път ще ядем по пресни зеленчуци, сега готвим като баба. И като за бебе.

Днес прибавих и 6 паренца топено сирене. Ще стане сосче за чудо и приказ. Интересното е, че тази манджа ми излезе не пожече от 3 евро. Няма майтап! Слагам продуктите, а мозъка ми като сметачна машинка: Бутчета - 1,88; една чушка - около 0,50; сиренца - 0,45; лук - 0,20; моркови - 0,15 и още виното и дъра бъра... Токоз! Малко повече от 3 евро. Нека има криза, аз съм по-хитра от нея! Мисля, че този талант го има всяка една жена, на която й се налага да издържа семейство и да прави от нищо нещо, за да има НЕЩО на масата! И да е вкусно!

Оставям го мъжа да го изключи по някое време и да направи салатата (домати има, краставици има, зеле и моркови има, има и някаква изоставена марула, да се оправят!).

Аз отивам да бачкам!

Китайска бърканица с ориз

17 октомври, 2011

Днес е тежък ден. Сутринта среща с Кали, после пазаруване и най-после започвам репетиции. Трябваше бързо да сготвя нещо за момчетата. Една китайска бърканица с бял ориз.

Тая бърканица е едно от малкото неща, които правя по рецепта. Е, импровизирам понякога, но  повечето пъти я правя дословно.

Кубчета месо от врата. Аз нарязах около 400 г и им остана, значи може и 300 г. Другото е : лук, джинжифил, соев сос, вино, цвят анасон, захар, бульон и олио.

В малко силно загрято олио се сипва захарта (около 2 супени лъжици). Когато покафенее, се сипва месото. Запържва се от всички старани. Прибавя се лука, джинжифила и анасона. Така подправките се сгряват на по-висока температура и пускат повече миризма. След като омекне лука се прибавят соевия сос и виното (долу-горе по 2 супени лъжици). Пресипва се в дълбок съд, долива се бульонче (може и вода) и се остава на тих огън околко час.  Накрая се коригира на сол. Обикновенно не иска, защото соевия сос е солен, но това е вече въпрос на вкус. Може да се сгъсти с нишесте и вода, но не е задължително.  И това нещо с бял ориз се е утепало!

Оставих го само да се готви и избягах да репетирам. Че после и на рисуване, и хляб трябва да правя за Алек за сандвичи и ... Ох, няма край. А кога ще чистя? Няма да чистя.

Време за мен

16 октомври, 2011

Днес е неделя, ден за почивка. И аз точно така мисля и да направя. Ще отделя време само за мен самата. И така и направих. Цял ден рисувах.  Хич не исках и да знам за готвене, за чистене, за нищо! Само за себе си! Какво пък, заслужила съм си го.  Има остаъци и от кърито, и от рибата, и от онези нещастни, но вкусни кюфтенца (точно тия дето останаха за снимката:). Така че, свообда!

Всеки да яде каквото иска и когато иска. То пак седнахме заедно, щото огладняхме заедно, ама нейсе. Само, да не може да мине без "Само", забърках набързо една зелева салата с последните моркови от хладилника. Имаше и някакви забравени гъби. Чукнах им едно яйце и супер! Отне ми точно 10 минути. И пак седнах да рисувам, докато се стъмни!

Е, така разбирам аз неделята, ден за себе си!

Пържоли на вятър

15 октомври, 2011

Днес е прекрасен ден, слънчево и тихо. Решихме да ходим да ядем на теферич. Ама какво?

Едно голямо парче свинско филе. Нправих му разрези на карета и го намазах с подправки за скара и малко олио. Запекох го от всички страни на плочата. Хвана чудесна коричка. Да, ама отвътре е сурово. На филето лошото му е, че е много сухо и почти безвкусно месо. Затова всички подправки са му добре дошли. Туранах го в печката за 15 минути, но като го разрязах пак беше розовичко. Еми, на парченца и на плочата. За нула време стана. Само му прибавих мъничко парченце масло и в кутията. Така се омеша всичко.

Целия аромат дето беше останал по плочата го използвах да пекна на него картофките. Те преди това минаха цели, необелени през микровълновата и после нарязани на дебели филийки се пльоснаха на плочата със сол и намазани с олио. Станаха много вкусни.

Но днес звездата на масата беше патладжана. Двата патладжана,необелени, опечени цели във фурната. След това ги обелих и ги нарязах на ситно. Подправих ги със счукан чесън, сол, много оцет и зехтин. Липсваше им нещо... За да се омекчи малко вкуса на патладжана прибавих крема сирене. Стана супер салатка. И за капак малко едро счукани орехи. Става за ракийка, а и без ракийка е супер. Хареса ми тази рецепта. Ще си я запомня и ще си я повторя някой ден.

Паламуд напук

14 октомври, 2011

Дааа. Днес е спокоен ден. Появиха се пари от някъде и настроението се подобри. Обиколих всички магазини без нищо да купя. Накрая видях едни много пресни паламуди и ми дойде вдъхновението. Само на фурна. Отворен, с малко сол и черен пипер. А, да и малко масло и лимон.

За първо направих бяла супичка с картофи. Бяла заради яйцето и киселото мляко.

А за гарнитура към рибата една салата от домати, леблебия, и лук. Много добра комбинация.

Дааа. Вкусно и скучно.

Напук на кризата.

нищо

13 октомври

Днес няма да готвя, за първи път положението е толкова зле, че нямам никакви пари в портмонето, хладиника е на резерви, а настроението ми е депресиращо. Нищо не ми се прави и знам, че ако сега тръгна да готвя сигурно ще излезе нещо достатъчно отвратително.

Имаме зеле, моркови и гъби. А, и грозде за детето. Какви да ги забъркам?... Нямям пукнат цент да отида до магазина и да пазарувам каквото и да е.  Тъжно...

Има някакви остатъци от пилешки кокали, ако ги забъркам с ориз и гъби, може да излезе нещо...

За първи път от много време готвя и незнам какво готвя. Една буря от чувства ме блъска от морковите към лука, от чесъна към ориза. Извадих бясна всичко, което беше останало от вчера, размразих скапаните пилешки остатъци, чукнах едно яйце и се спрях. Трябва да се успокоя, трябва да си подредя мислите. Какво правя? Да, има достатъчно зеленчуци, може да стане нещо като писто. От ориза и пилето с яйцето, с малко лук ще се стигне малко по-малко до мини кюфтенца. Няма да ги пържа, че достатъчно пържено ядохме вчера. Само ще ги пусна за 5 минути във врящия сос.

И така ето резултата:

Лук, чесън, моркови, остатък от гъби (2-3), остатъци от зелена и червена чушка, един забравен домат (хич не е пресен) и една консерва белени домати. Всичко това плюс сол, и малко захар. А, да вино и червен пипер. Не в този ред, разбира се, но процедурата е една и съща винаги.

Накрая се чудех какво да правя със зелето, та го бутнах и него вътре. Бясна съм. Отивам да пуша!

След половин час врене и кипене, пуснах му пасатора и го разредих с пилешки бульон (пак от кокалите, естествено!) Стана едно сосче за чудо и приказ. Накрая му пуснах кюфтаците вътре и го зарязах.  След 2 минути само му добавих босилек и изключих. Таз тревичка му придаден чуден сладникав привкус, което си беше знак, че вече съм се поуспокоила. Иначе щях да го наблъскам с черен пипер, люто и сигурно чубрица, тя е такава лимончава, каквото ми беше и на мене, де. Ама така нещата се поумекотиха.

Стана ядене. Зелето спаси положението. И с пресния хляб, дето снощи го направих, направо стана приказка.

Пак спасихме положението! С отападъци!

Утре вече се надявам да има с какво да купя ... Нещо! Тревичките на снимката са от салатата, която си направих за ракията. Те са само за украса J  на снимката ;)