Перфектна закуска

27 август, 2012

Няма нищо по-хубаво да започнеш деня перфектно. Защото така ти и върви! Така и свършва! Перфектно!

Малко са таква дни, наистина.

Вчерашното приключение завъши повее от успешно. Малко са случите, в които си даваме реална сметка за това какво може да струва труда ни, когато няма пари. Тази сутрин се събудих с пеенето н асъседския петел, вдъхнах чист планински въздух, хвърлих си еидн свеж душ на отворен прозорец и слязох за закуска.

Не беше нещо необикновено. Най-простото нещо на света! Плодове, обаче! Какви плодове и в какво съчетание? Пъпеш с горски малини. 

Тази комбинация е префектна, никога не бях я пробвала. Пъпеша служеше за удобна подложка и красив фон на ароматните и леко киселяви горски малини. Лапваш и умираш! В

 този момент можех да изям килограми от тези плодове, но... Нали не съм си в къщи......... По нанатък нещата придобиха по-нормален вид. Различни видове хляб, току-що препечен с домашни сладка и  мед. Чай, кафе, кой каквото. Освен това магдалени, кекс, бисквитки, всичко домашно. И какво му е хотелското тогава?! То все едно че си на гости. А като се има предвид, че бяхме поканени, всъщност така си и беше. След тази обилна и изключително приятна закуска имах време на мое раположение, можех да избирам, да се разхождам и да блея по тревичките и мушичките, или да забия някъде на сянка и да рисувам. 

Избрах второто, с намерението после да подаря нарисуваното на любезните домакини. Но както обикновенно става, точно когато искаш да нарисуваш най-хубавото, се получава точно обратното. Но въпреки всикчо го подарих, при условието да отреже грозната част.

Вечерта ме чакаше друга приятна изненада - работата по сценографията вървеше така добре, че почти я свършихме!

Та деня, наистина, както започна, така и свърши - перфектно!!!  

Малка лещена "лъжичка"

22 август, 2012

Дне стрябваше всички да сме в разход, всеки по свойта си посока и нямаше кога да се готви. Затова мъжа, много предвидливо, още снощи предложи да сготви една леща, та до утре "да се формира".

-Аз може ли да не участвам в готвенето? - попитах опънала уморените си крака на дивана.

-Аз не казах ти да готвиш.

Беше се подготвил - купил леща от хубавата. И късно вечерта се паркира до печката да готви.

Аз заспах, бях скапана.

Тази сутрин ставам и гледам тенджерата на котлона пълна до горе с леща. Реших, че качествен контрол трябва да има и то на време. Та си взех една лъжичка и я пробвах.

Едно много приятно усещане се разля по още съненото ми тяло.

Страхотен вкус!!!  Браво!!!

Само, че аз леща не бива да ям. Е, как да му го кажа на мъжа сега?! Още щом стана му казах,че съм пробвала лещата и че е страхотна! Пък за обед ще го мисля. Може и да се жертвам...

Не мога да ям леща, дразни ми колита и после седмици не мога да се оправя. Ако е малко количество, може, но цяла чиния не бива. И с боба е същото.

Като излязох от репетиции, минах през рибарницата и си взех малко сафрид.

Влизам в къщи, а то само сина там.

Е, сега е момента! Бързо изпържих сафридчето по класическия начин, с брашно, резнах си домати и краставици и, готово! Извиках сина и двамата седнахме да хапнем. Свършихме, разчистихме, даже имах време да проветря, да не мирише на пържена риба.

Дойдоха си другата двойка майка и син, гладни и питат:

-Вие ядохте ли?

-Дааааа - отговорих, без да уточнявам кой какво е ял.

-А, вие нищо не сте яли.

-Е, па то много леща, от две чинии не си личи разликата.

Това беше единствената лъжа, че чиниите са били две, когато всъщност бяха една. Плюс двете лъжици, дето пробвах тайно от себе си.  

Мъчно ми стана да му кажа, че не съм яла леща. С такова желание, с такъв майсторлък я направи!Чувствах се като малко дете. Но нямаше как... Излъгах... Не исках и да си представям какви въртележки би ми коствала тази една чиния леща. Скоро се оправих от последната криза, не мога! Следващият път си обещавам да подготвя почвата отдалече и да не изпадам в нуждата да ям тайно друго нещо. 

Бърза и нервна сьомга

21 август, 2012

Нямаше време за нищо! Даже за мислене. Или поне аз така си мискех. Или просто бях толкова гладна, че нямах време. А може би всичко това взето заедно.

Сутринта рептиции, мъжа наляво-надясно, бабата ранена. А аз гладна!

Набързо спретнах крем супа от един останал бульон от кокали и остатъците от вчерашното общо творение. Така де, няма да се изхвърля!

Сьомгата си беше готова нарязана, та поне нея нямаше какво да я мисля. На тигана и толкоз! Запретнах ръкави и забързах.

По едно време се появява сина. Питам го:

-Днес ще излизаш ли?

Не ми отговаря. Повтарям въпроса. Пак няма отговор.

-Не мога да те погледна, отговори ми с думичка - и продължавам да готвя. Нервна и забързана.

-Кажи ще излизаш ли?

Глас в пустиня. По едно време се обръщам да го погледна, отлепвайки поглед от тигана и гледам, че се подхилква, гледайки към баба си.

Такъв шамар изяде зад врата! Бабата ми беше далече и се смилих, че беше ранена. И си замълчах. Но синът го отнесе. Сигурно от години не бях го плесвала, но днес направо си го изрпоси, а и не улучи времето кога да се майтапи.

-Ако ти задавам въпрос, то е заради нещо, а не защото ми се заебава в момента!

Изчена от полезрението.

Ядосах се.

-Жена, що си нервна?

-Вместо да дойде и да попита: "Мамо, мога ли да помогна с нещо?" , той мълчи като пукал и ми се хили зад гърба.

-Спокойно, ела тука да те целуна.

-Чакай малко, че съм с ножа!

Оставих ножа и се приготвих да си получа целувката. Гушна ме и ме целуна наистина. Та малко се поуспокоих. Бях прегладняла!!! И добре че беше таз целувка, та да дам на сьомгата малко по-весел характер. Бях я отупала с малко брашно и сложила директно на тигана. Ама след целувката, като я обърнах, й сложих и винце, и салвия, и черен пипер, и лимонче, и сусам, че даже и соев сос на финала.

Какво ли не прави една целувка!  

Обща манджа

20 август, 2012

Днес беше интересно.

Пътво да отбележа, че свеки дойде ранена. Незнам какво е правила, но ръката й беше превързана. А като я отвърза, ми стана лошо щом я видях. Подпухнала, отекла чак до пръстите.

Скарах й се, че не е ходила на лекар да я видят. И веднага се заканих, че още днес отиваме.

Каквато и да е историята около ръката й, резултата беше, че не може да я ползва. Аз имам репетиции, а някой трябва да се погрижи за обяда. 

Още оня ден бях купила едно парче свински врат и се чудех какво да го правя, та така си остана. Тази сутрин го отрупах с подправки (риган, червен пипер, смес от подправки за скара и малко чубрица) и сол и го пльоснах на плочата да се запечати от всички страни. Докато се печеше на горещата плоча и разпръскваше всичките си миризми в заспалата сутрин, нарязах три глави лук на резени. И така композираната манджа се курдиса в една глинена тава, която ми подари свеки по незнам какъв случай и биде полята с една чаша просто бяло вино. Завих всичко това с фолиото и го оставих във фурната. И се заех със зеленчуците.

Гледам ги двамата, седнали на масата, пият си кафето и си казах, сега е момента да дам инструкциите:

-На това месо му трябват около два часа да се сготви, значи след около час, час и нещо сложи зеленчуците, дето съм нарязала на дъската плюс половин червена чушка, че не мис тигна и три-четири картофа.

Говорех на мъжа, но гледам, че свеки и тя кима с главата. Само си я представих как хуква да готви с тая подута ръка и побързах да уточня като поддържах визуалния контакт, подкрепен от подчертано посочване с глава:

-Ти не. Ти! Ти няма да пипаш нищо! Че след обед сме на лекар.

Когато се върнах, манджата беше готова и ни чкаше в печката. Всички с любопитство се наведохме да видим резултата. На едно място видях следи от доматено пюре и казвам на мъжа:

-Като слагаш доматено пюре, разбъкай го после, за да се смеси вкуса му с този на бульона отдолу.

-Какво доматено пюре? Не съм слагал доматено пюре.

-Аз сложих - обади се свеки. Явно досега беше таила ндеждата, че нейната намеса няма да бъде разкрита. Тюх!

-Кога успя?! - викна мъжа и погледна майка си укорително, че пак не е седяла кротко.

Манджата мина теста за вкус със шестица.

-Е, браво! -рекох- Днес всички учасвахме в готвенето и виж каква хубава манджа сготвихме.

-Да, супер е! - рече свеки - Даже внука се включи.

Погледнахме въпросително.

-Отваряше ми фурната, подкрепяше, държеше.

Аз и мъжа млъкнахме. Явно не може да стои мирна, добре че е поискала помощ поне от внука и не се е случило нещо "по-интересно".

Само си се представих в нейната ситуация, сигурно и аз щях да съм същата! Шило в торба не стои, дори да му е подуто шилото, какво да го правиш?!

Неделно лятно агнешко

19 август, 2012

Как може да се яде агнешко през лятото? Как изобщо може да се яде месо? Ами... Трудно, ама като неможах да удържа на офертата? Само се чудех по какъв най-лек начин да го приготвя.

Моите хора си идват, неделя е, как да не се облажим. Облажим, но с елегантност!

И се реших. Агнешкото беше отупано с подправки - къри, малко лют червен пипер, черен пипер, сол и една супена лъжица брашно.  Тринайсет капки мазнина на дъното на тенджерата заеха мястото си за да помогнат на месенцето да се запечата на висока температура. Размириса се на подправки! И после само го отрупах с лук (точно три глави, нарязани на фини резенчета). Така задушеното месе, се скри под лука и зачака какво ще му се случи. Ми не му се случи нещо по-различно от това да бъде опиянено с една чаша вино и оставено на тъмно под похлупака на бавен огън за точно 100 минути. Навих часовника на котлона и изчезнахме с мъжа да вършим разни работи. Идеята беше компания да му прави един прост бял ориз. И така и стана. Една зелева салата допълни цялата тази симфония. лятна манджа със сосче, почти без мазнина, освен тази на агнешкото. Лек и приятен вкус.

Ох, от вчера се чувствам вече по старому. Моите хора са си тук, свеки и тя се паркира в нейната си стая и така къщата се напълни отново с хора и гласове.

Докато ги нямаше, едва три пъти седнах да ям на масата. Маса голяма, а аз сама на нея. Не върви някак си. Признах си го. Еми да, като няма с кого да споделиш яденето, не ти се и яде!

-Даааа - рече с много нискък тон свеки, която живее сама от много, много години - Аз то знам много добре. Питай ме кога и как ям. Не ям. 

Всъщност никога не съм оставала толкова дълго сама. Винаги съм си мислела, че ако ми се случи, ще си правя какви ли не експерименти и ще ям каквото ми се иска и както ми се иска. Но не беше така. Всъщност ядях, защото трябваше да ям. Но самият процес беше доста тъжен.

Сядах на дивана, близо до прозореца, слагах си чнийката на табуретката пред себе си и хапвах блеейки в цветята от импровизираната ми мини-градинка. Имах нужда от някакво живо същество. А вятърът така леко ги поклащаше, че сякаш шепнеха нещо си. Замъглявах поглед и така процесът на зареждането с гориво не беше толкова досаден.

Но сега вече всички са си в къщи и нещата си дойдоха на мястото. Вече ми е сладко да сядам на масата и много се радвам, че е така!

Цаца и рибни крокети

11 август, 2012

Вчера разбрах, че раците ходят във всички посоки, а днес, че цацата не е "кривогледа", както казват едни мои колеги в една песен.

Знаех си, че не е кривогледа, но сега я видях на живо и отблизо.

Пак отидох на плаж. Вчера ми хареса и днес повторих, само дето смених камъните със едни скали.

Взех си и очилата за басейн, та сега можех да зяпам подморския живот. Страхотно удоволствие!!! А морето е пълно с живот!!! Много живот!!!

Цели стада цаца плуваха около камъните и ме гледаха с подозрение: какво съм и с какви намерения съм там?

Не исках да ги ловя, само да ги погледам и да им се порадвам. Господи, на дърти години изпитвам детски радости!

Аз се страхувам от дълбоките и тъмни води. Когато бях малка, баща ми беше решил, че най-добрия начин да се науча да плувам е да ме пусне сама да преплувам еди кое си разстояние. Да, обаче! Не щеш ли, се загледах в дълбокото под мен и ми се стори, че нещо голямо и тъмно се движи. И с моята развинтена фантазия си представих какво ли не! Всъщност май бях осъзнала, че морето не е до колене!

Плувам, и добре плувам. Но от тогава все ме е страх, ако под мен водата има някакъв друг цвят, а не воден. Водорасли, камъни, и други "странни" неща, могат да предизвикат панически страх.

Тази година реших, че е крайно време да сложа край на този безмислен страх. И за да се убедя сама в безмислието му, реших да си слагам очила, за да го гледам право в очите!

И тогава един друг свят се откри пред мен. Света на "National Geographic"!!! Светът на Нептун ме очарова с непринудеността си, с красотата си, свободата си.

Днес се наслаждавах с всичките си възможни сетива на това безмерно царство!

Докато една пличкаща се по пликчета полугола циганка не ме извади от омаята ми и ме върна  в царството на хората! Иска да се окъпе жената в океана, ама няма бански. Та, избра моето интимно скалисто ъгълче, пренебрегвайки до обида моето присъствие и, пазена зорко от мъжа си, закрещя от кеф!

Стоях, гледах.... Ама, какво да прави жената, къпе й се в океана, какво като няма бански?! Океана е за всички!

Като се прибрах в къщи исках да сложа един приличен край на плажа с цаца. Прияде ми се нещо! И да не е цаца! Не вървеше някак си.

Забърках във фризера за НЕЩО. Намерих една кутийка с остатъци от мерлуза. И си забърках следните крокетки:

Месото от мерлузата, намачкано на ситно + соев сос + овесени трици + черен пипер + сол + салвия + малко разбито яйце + малко нишесте, за да се сгъсти.

Оформих продълговати топчета и ги овалях в галета. Опържих ги и си ги сервирах с два вида сос и естествено, бяло вино с газирана вода и лист мента. И лед!

Сосовете бяха прости - единият доматен, а другият крема сирене с кисело мляко, черен пипер и сол.

Топ-топ, мням-мням! Топ-топ, мням-мням! И така блеейки в ... нищото. 

Егати перфектния ден!!!

На плаж с раци

10 август, 2012

Да. Чудех се дали да ходя на плаж... После се погледнах отстрани и се напсувах на глас. Как може изобщо да си задавам този въпрос!? Времето най-после заприлича на лятно, морето тихо и прекрасно, нямам репетиции след обед и още си задавам въпроса "дали да ходя?". Отивам.

Само сложих хавлията в чантата и хукнах, сякаш някой ме гонеше да ме върне назад и аз исках да му избягам. Глупава, всъщност бягах от самата себе си. Този работохолизъм ще ме умори!

Стихнах, като по пътя непрекъснато си мислех, че май ше завали. Верно е, че имаше облаци, но не бяха нищо сериозно. Пак си търсех извинение да побегна назад. В момента, в който го осъзнах, закрачих още по-решително и така... стигнах.

Венага се изпречи нов довод да направя кръгом. Плажът беше претъпкан!!! С народ!!! Майки с пискащи деца, баби, говорещи на висок глас, девойки с преднамерено крещящ смях... Как да избягам от всичко това? Ако имах кола, със сигурност бих запалила и побегнала към един от многото спокойни плажове извън града. Но нямам!

Решението беше: далеч от пясъка, на камъните на кея.

Пу, че спокойно. Послетих си хавлийката на няколко ката под дупето, да не ми убива случайно и се заблях във водата.

Спокойствие и почти тишина...

И както се бях загледала надалече, бях пропуснала да видя какво става около мен.

Изпод камъните бяха изпопъплили тихичко и кротичко рачета от най-различни размери и шарки!

Каква красота!

Обикновенно, като усетят човешкото присъствие, се крият и не се показват повече. Но тези май бяха много млади и още глупавички. Попълзяха по камъните и се заеха със своите си работи.  И аз се наслаждавах на привилегията да ги наблюдавам съсвсем от близо. "Discovery Chanel" на живо!!!

И открих, че това дето казват, че раците били ходели назад НЕ Е ИСТИНА! Раците ходят във всички посоки. Всъщност най-малко ходят назад! Трябваше да минат толкова години, за да го разбера. Добър ден!

По едно време цъфнаха две момченца на около 8 - 9 години, които "ловуваха". Първо се подразних, защото едва ли не ми се качиха на главата, толкова близо дойдоха. Но после се сетих, че реагирам като дърта баба и ми мина. Заслушах се в раговора им. Беше чудесно да ги слушаш!

Как в една толкова проста игра на "лов" си проличаваха двата характера, вече почти оформили се. Ловяха раци.  Не им казах, че на камъка до мен има около 20-тина, защото щяха да ми изплашат компанията.  Но това, което правеха ме заинтригува. Измисляха тактики и стратегии как да стигнат и как да хванат рака! А до мен раците си пасяха водорасли най-спокйно, само да протегнех ръка и можех да хвана най-близкия. Можех ли? И протегнах ръка, с възможно най-бързото движение. Ракът се оказа по-бърз от мен. Но като че ли разбра, че намеренията ми не са много сериозни и скоро се върна на своето си водорасло. Започнах да проучвам на какви движения реагират. Докато накрая се запитах, защо всъщност го правя? Никога не мога да бъда по-бърза от рака. Тогава си отговорих, че просто искам да ги докосна и оставих ръката си колкото можех по-близо до едно малко раче. И след няма и минута, мъничкото глупаче вече лазеше нагоре по нея. Хлъзгаше се, но упорито продължаваше нагоре. Гледах и не вярвах на очите си!!! И докато се чудех на това чудо, по крака ми залази друг рак, малко по-голям. Даже започна да пощипва и да си хапва нещо, което намираше по кожата ми. Един приятен гъдел се разнесе по цялото ми тяло. Контакта с тези малки и наивни животни ме развесели и сякаш промени. А децата до мен продължаваха да се чудят как да хванат този или онзи рак, скрит под някой камък. Каква ирония!

По-късно вечерта, когато влязох в магазина, за да помисля нещо за вечря, видях замразените морски раци във фризера и се сетих за разговора ми с моите рачета на плажа. Не са глупави раците, ние сме глупавите всъщност! Глупави и ограничени същества.

На всичко гледаме като нещо, което се яде! Всяко живо същество е обект на лов и манджа. А въображението ни се оказва плитко, когато искаме да осъществим истински контакт с природата.  Не знаем как. А се оказа толква просто! Единствено трябва да останеш кротко в един ъгъл, да отвориш очи и да гледаш. Тогава чудото само идва при теб!

Шампанско с грозде и банички

1 август, 2012

Първи ден след ваканцията, първо четене на текст.

Това трябваше да се отбележи! Като се чухме с мъжа вчера, той каза, че трябва да гръмнем шампанско. Да, бе! Да не е Нова година?! Но пък от друга страна, защо не? Шампанското дава един празничен отенък на нещата. Прави денят различен. Нов! Едно е да пиеш бира, друго, вино, а за шампанско да не говорим!

Аз не обичам тази напитка. Нещо не ми влиза в диапазона. Предпочитам чаша вино или добра домашна ракия. Но тук случаят изобщо не ставаше дума за моите лични вкусове! Трябваше да погледна нещата през очите на другите. Трябваше да променя техния ден, не моят. И за това се реших да купя бутилка добро шампанско, а не от ония дето боли глава. Даже изрових начин да го охладя, че да пиеш топло шампанско през лятото си е чист грях! Добре, че имах подръка добри приятели с хладилници...

Снощните банички бяха опаковани сутринта и чакаха реда си в ателието. Тайният ми план беше да свършим с първото четене, с беглия анализ, да минем по веднъж песните и след това тайно да приготвя масата и да гръмнем шампанското. Малко ми се объркаха плановете с чашите, защото бях убедена, че има едни изостанали от някакъв купон в локала, но се излъгах. Трябваше да тичам за чаши, та малко се развали изненадата. Но пък девойките ми не са от онези, дето се стряскат от такива глупости.

Шампанско, грозде, бадеми и микро-банички. Направо си беше лукс!

Така трябва! Каквото началото, такъв да е финала!!!