Риба лубина

29 ноември, 2011

Една от най-деликатните риби, които съм яла.

Синя риба е, но няма онзи наситен вкус като скумрията или паламуда, нито пък прилича на сардината.

На български пише в Уикипедия, че се казва лаврак. Нямам представа, това рибарите да кажат. Аз в България никога не съм попадала на такава риба. Общо взето в Бълагрия освен скумрията, цацата, шарана, пъстървата и още няколко вида, малко са популярните риби. От риба и  морски дарове започнах да разбирам чак когато дойдох в Испания, а тук разнообразие, дал господ! 

Гледах я на щанда, радвах й се и си мислех, че няма какво да го мисля. Отворена и на фурна. Рибарката само ме попита:

- Какво да е?

- Лубина, рекох, ама не тази, а тази,не не , тази, чакай малко, ей, тази.

Тук продавачките са търпеливи. Свикнали са на какви ли не идиотии. А аз само като видех, че като я хваща и рибата омеква, значи не е дбре. Очите може да ги прецениш от далече, трябва да лъщят, но как да разбреш дали е стегната рибата или се е разклюцала вече. Кто я хване рибарката, чак тогава се вижда. Ако е като дунапрен, значи не! Ако е здрава и не мърда, е това е моята риба. Така си избрах двечки. И странно, този път рибарката дори не ме попита как я искам. Направо започна да я стърже и да я цепи. Само казах да не ми маха перките и опашката (не разбирам изобщо защо ги махат!?) и девойката отговори:

- Да, да. Знам. Само ти я искаш така. И си права, защото като се опече само го дръпнеш и костите сами излизат.

- Ами, да отговорих, така знаеш къде да търсиш костите, щом има отвън, има и отвътре.

- Аз даже понякога не махам и люспите. Отделят се лесно с кожата.

- Даааа. Ама, ако ти харесва кожата?

- Е, да. Главата?

- Остави я! Трябва на всички да се угоди! Един обича с кожата, друг обича главата, трети хрупките на опашката! Трябва да има за всички.

Слушаше ме и се смееше. Усетих, че разговорът беше интересен и за другите жени наоколо, които си чакаха реда. Тази явно е чужденка, ама откъде ли? Как така обичат главата? А това за перките пък какво е? Е, никой не посмя да се намеси, жалко, можеха и да научат нещо. И аз също.
В Испания рибата се предпочита без кости, без кожа, без глава, абе, колкото по-чиста, по-добре. Да, обаче всичкия желатин се намира в костите и около тях, в кожата и главата. А калция от опашката защо да се хвърля? Като се препече става хрупкава и се яде цялата. Не е обаче нещо обичайно за Испания.

Рибата си беше готова за печене. Е, сега ми дойде вдъхновението!

Направих й легълце от картофи и лук. Картофите обелени и нарязани на колелца, дебели 0,5 см ги сварихме само за 5 минути. Остават полусурови. Така трябва, после отиват във фурната и поемат сока от рибата. Сложих ги надъното на тавата с малко сол, лук, по на едричко нарязан и малко олио (за да хванат цвят, но може и без него. Лубината е мазничка).

Върху така наредените картофи и суров лук, сложих рибките, отворени като книжки.

Сега се вдъхнових още повече!

Изцедих половин лимон директоно отгоре.

Разтопих малко масълце в микровълновата и намазах рибките с него. Поръсих с едра морска сол и черен пипер от мелачката. Нищо друго!

Загрях фурната до дупка!

Чак тогава мушнах тавата вътре колкото може най-горе. 20 минути на  много силен огън и КРАЙ!

Извадих я веднага, за да не си губи сока в горещата фурна. Тя така се отпусна, че си пусна всичкото сокче върху картофките. А те го всмукнаха жадно и останаха доволно разнежени!

Стана чудесна! Нямаше как да се мине без бяло винце. И почивка! Кратка, но задължителна.

В края на краищата в следващите 4 дни няма да ядем в къщи, ще се храним на фестивал. Заслужавахме си днешната глезотийка. 

Китайска манджа от каквото има

28 ноември, 2011

Що да се хвърля, като може да се използва?

Докато имахме куче незнаех какво е това да хвърлям храна. От малка беше научена да яде каквото и ние, даже понякога и по-добре от нас. Току попаднеха остатъци от някой ресторант, е тогава беше празник, беше най-щастливото куче на света!!! По онова време нямаше много кучешка храна, а каквато имаше не беше по джоба на една студентка. Кучето беше немски дог и ядеше достатъчно много, колкото един човек долу-горе. Тогава и детето беше малко и си искаше своята манджа. И аз, върл противник на консервираните храни за деца, готвех по три-четири пъти на ден по най-малко 3 манджи. Една за нас, по няколко пъти на ден за детето и вечер за кучето. От всички обелки от ябълки, картофи, лук, остатъци, ако има някакви кокали, изрезки от жили или месо, бульони от какво ли не. Тогава си мислех, че по икономически причини храня кучето си както се храни прасето на село.

Добавях й разбира се отгоре витамини на прах и рибено масло. Грижех се нищо да не й липсва. И въпреки това изпитвах чувство на вина, че не мога да й дам най-доброто - онези специални кучешки храни. По-късно, от време на време, като се видехме малко с парички или по време на пътувания, й купувах суха храна или консерви, но не ги харесваше и това е то! Беше си свикнала да надушва какво ядем ние и да усеща същия вкус в нейното ядене. Тогава така си го обяснявах и съм сигурна, че е част от обяснението.

Преди няколко  месеца видях един документален филм за това от какво и как се правят кучешките храни. Боже мой!!!! Какъв ужас!!!! Царевица и миризми на това и онова!!!

Е чак тогава ми стана ясно защо кучето ми не искаше да яде тези скъпи храни! Че кое куче яде царевица?! Ако го свикнеш от малко, може би! Но никое куче след като опита кокала, няма да иска да се върне към царевицата. Не са прости жовотните! Никак даже! Тук в Испания никой не си храни кучето с кокали. Било нездравословно за животните???!!! Не я разбирам тая цивилизация!

Сетих се за тези дни, защото много често ми се налага да сглобявам яденето за деня от няколко други яденета. Нищо не хвърлям! Само преминава от един вид във друг!

Та, днес свеки извади всичките останали манджи в хладилника и каза:

- Мисля че е най добре да спретнем едно китайско. Така всичко ще се изяде!

- Права си, свеки! Давай, кълцай!

Китайския начин на готвене е гениален!!!

Бърз, здраволсовен, икономичен, лек, лесен за храносмилане... Мога още да продължавам.

Само гледам в хладилника да има винаги, ама винаги, достатъчно зеленчуци. От най-различни цветове. Защо? Ами, освен, че е шаренко и красиво ( цветовете също възбуждат апетита), открих, че ако цветовете си подхождат, вкуса също. Например, червени чушки с гъби е чудесна комбинация (червено и странния сиво-бял цвят на гъбите) , или пък домати със сирене (бяло и червено), спанак със сирене( зелено и бяло). Изобщо контрастите са както цветови, така и вкусови. Интересно е.

Свеки наряза на ситно (колкото хапка) каквото имаше: зелен боб, лук, морков, тиквичка,  червена чушка. Загрях тигана с малко олио (винаги слагам от половин до една супена лъжица) и, айде зеленчуците един по един вътре (по реда на това колко вода съдържат, лука например е последен, морковите първи). не се пържи, задушава се в собтсвения сок. И не трябва да омекват. Напротив! Зеленчуците трябва да са хрупкави. Така са най-ценни. Не са сурови!
После малко сол, за да се поизпотят малко. Следваше малко вино и подправките, от които задължително джинджифил. Може да се добави цвете от анасон, канела, черен пипер, куркума, чесън на прах или пресен. Куркумата е повече за къри. Сега е ред на соевия сос, оцета и захарта (все по лъжичка) и бульон. Най накрая се прибавя нишесте, размито в малко вода. Чак тогава прибавих изоставените обезкостени и нарязани на хапки пилешки бутчета. Само да се стопли за 1 минута и изключих. Ако зеленчуците са готови нарязани, цялата процедура трае около 7-8 минути.

Нищо време! И трябва веднага да се яде. Обикновено с бял ориз.

Бързо, смело и вкусно! И днес се справихме, ама пак остана! Е, мама му, пак ще трябва да се мисли как да се преправя!...

Причината за балканските войни

27 ноември, 2011

Сутрешното предствление мина чудесно и се гордея с резулата. В такива случаи, направо му иде на човек да лети. Не можех да си сваля усмивката от лицето!!!!

Толкова бях щастлива, че изобщо не се обидих на безвкусния пълнен патладжан, който ми сервираха в ресторанта. Така и не разбрах с какво беше пълнен! (за да отбележим втората премиера отидохме на ресторант с едни приятели от Белград, които дойдоха да ни гледат представлението)

За второ, освен че чакахме доста, ни изненадаха с едно телешко, което май трябваше да е сочно, ама се оказа толкоз сочно, че едва се ядеше. Беше почти сурово! Айде, моето уж беше печено, ама и то едва се дъвчеше. Е, като се готви за повече от 20 души няма как да бъде добре, просто влизаш в конвеера и давай напред!

Не, не обичам да ям на ресторант. На всичкото отгоре плащаш безмислено скъпо!

Десертите обаче бяха интересни, имаше някакъв крем-карамел от сирене със шоколад. Звучи странно, но беше доста вкусно. Нямам представа как и от какво беше направен, но ми се хареса!

Както и да е, запълнихме дупките и бързо минахме към фазата "на кафе и сладки приказки".

И тогава, както става обикновенно, когато приказките са много приятни, излизат наяве истини, които не би и заподозрял в други обстоятелства.

Въпросът беше как трябва да се пие ракията?

Сръбската част от компанията твърдеше, че:

- Ракията се пие с мезе, не със салата.

Българската част на компанията се държеше за салатата, и не се даваше!

- Как ракия без салата?!

- Салата? Не! Да не сме крави? - обиждаха се сърбите

- Е, ако няма салата, ракията не върви! - убеждаваха българите

Е така станаха балканските войни!!! Това са важни различия! Съществени!!!!!

- Мезето трябва да е мезе, месо, а не салата.

- Мезето е за виното, не върви с ракията!

- Море, не върви!

Даааааааааа... Ясно е като бял ден! Никакви велики сили не са били способни да направят това, което е направил този важен спор за това как се пие ракията! Е, така стават войните!

Балканските!

Бач!!! И пържени неща:(

26 ноември, 2011

Днес сме на път, от много рано сутринта. Едно представление на обяд и друго след обяд. А вечерта строим за утре сутринта. Имаше някакви сандвичи за закуска, които задържаха положението до след представлението.

Бяхме изтощени. Залата беше като хамбар и, въпреки че имаше доста хора, изглеждаше полупразна. В такива места енергията никога не стига, все едно да искаш да напълниш кофа и после се оказва, че е без дъно. Но хората останаха доволни. Е, ние пък защо да не сме?

Сега следваше още работа, размонтиране, още път и чак тогава, обяд.

В 3 часа вече бяхме изпосталели от глад. Налагаше се да се хапне нещо.

Когато работим, не обичаме да ядем много, защото после е много трудно да се сгъва човек. А и те наляга една дрямка, много трудна за преодоляване. Да не говорим за жаждата после, която ти пречи да свържеш две приказки накръст. Не, не, никакво ядене, когато работим. Никакво не, но много внимаваме! Малко, но достатъчно. Леко, но хранително.

Това почти винаги е неосъществимо, особено с испанската кухня.

Събота, обедно време, от всички ресторанти мирише на ядене, та се къса! Гледахме и се чудехме какво да ядем. Аз се спрях на едни пилешки крилца без нищо, които после се оказаха малките бутчета. Ама по-добре. Мъжът си поръча някакви комбинации с пържени картофи. Без салата, естествено. Какво е това? Всичко беше пържено в НЯКАКВА мазнина и миришеше на всичко друго, но не и на това, което беше!

Мразя този вид храна! Това си е чиста отрова! Но когато си на непознато място, гладен си, трябва да се хапне нещо, да се запълни дупката, дето се вика. Е, запълнихме я! С бълвоч! Така се допускат грешки, напълно разбираеми.

Такива моменти ми напомнят цената на домашно приготвената храна. Никакъв ресторант не може да се сравнява с нея! Освен скъпите, но там не се готви по домашному! А и не сме толкоз богати:((((

Нищо, днес ще се преглътне тежкия залък на пърженото, мазно и неприлично ядене.

Няма как! 

Експресно пиле

25 ноември, 2011

Днес имаме представление след обяд. Трябва да сме бързи с яденето.

Имах да върша разни неща преди обяд и забравих да кажа на свеки тя да се заеме с обяда. А тя милата не смее да направи нищо, ако не й кажа. Толкоз ли съм я уплашила, незнам! Аз не съм от най-тактичните хора, каквото ми е в главата, това ми е на устата. Но като че ли с времето започнах да ставам по-внимателна. Преди години,  този ми недостатък ми се струваше начин да бъдеш честен, но по-късно разбрах, че има безброй други начини да не лъжеш и да не нараняваш хората.  Трудно е да се контролира човек! Но се учим!

Та, днес се връщам от обиколката и съм готова за ... И гледам яденето го нямаааааа!!!!.... Ами сега? Добре, че вчера по грешка размразих едно пликче с месо, което мислех за пилешки филета, пък то се оказа обескостени пилешки бутчета. Е, какво да се прави, ще измислим нещо.

Свеки беше направила супата, картофките бяха минали през микривълновата и бяха готови за препичане на плочата.

Само липсваше салатата, която стана бързо, и да се пекне пилето.

Този начин на приготвяне на пилешкото е много бърз.

Може всичко да е приготвено предварително и да чака във фризера или хладилника. Обезкостено, нарязано на малки парченца и поръсено с подправките.

Седи си кротко и чака своя момент. Освен това, когато е нарязано на дребни парченца, по-лесно се размразява, в микровълновата за 2-3 минути. Спасява положението когато трябва много бързо да се направи нещо за ядене. Така стана и днес. Бързо накълцах месенцето и го поръсих с подправки. Една смес от колумбийски произход, която не е нищо друго освен една смес от кимьон, кориандър, чесън на прах, черен пипер, куркума и още разни други неща. От голяма помощ ми е, когато трябва бързо да се действа. Ръси и бегай!

Е,  като загря тигана с малко, много малко олио, изсипах хапчиците да се зачервят. Не им трябва много. Аз си ги опитвам от време на време. Така знам кога са перфектни. Тогава само ги заливам със соев сос, овалвам ги и ги махам. Трябва веднага да се ядат. Вкусът е коренно различен.

Ами днес нямахме много време за мислене, изядохме ги бързо-бързо и айде, да радваме децата на Испания!!!!!

Така може да се работи!

Салатка за свекърва

24 ноември, 2011

Какво ще е днес?

Ох, четвъртък! Значи белтъци...

Свеки от преди три години е на диетата на Протал. Отслабна 14 килограма, стана като момиченце, чувства се прекрасно. Каза, че не е била на тези килограми от както мъжът се е родил. Значи доооооооооооооста години. И сега е много горда със себе си. Спазва си диетата, пази си трудно спечеленото тегло, а четвъртък е вече "свети четвъртък".

- Какво ще ядеш ти, свеки?

- Ами, ако има пак от оная рибка, суровата, че много ми хареса!

- За тая салата рибата трябва да е много прясна, ако има, ще ти взема, ама не гарантирам. Абе, ще видя какво има...

И запраших към магазина.

Стигам там и какво да видя, чудесна риба! Паламуда пресен, скумрията прясна, какво да взема?

И докато седях и се хипнотизирах от тая гледка, ми дойде реда и ме пита рибарката:

- Какво да бъде?

- Ами, паламуд...май...Да!

- Как даго приготвим?

Ох, какво да й кажа?... Ами ако не е толкова прясна колкото изглежда? Тома неверни, докато не го помирише и не пипне, не вярва!

- Айде само ми я отвори, не ми махай нищо. (знам ли, може да ми потрябва?)

Ей, не е лесно, голямо мислене падна!

Връщам се в къщи, пльосвам рибата на масата и запалих цигарка. Я да помиришем? Да! Много добре!!! Става за онази салатка! Суровата! Свеки вече я видях как се облизва като котарак отстрани. Питам:

- А да я направим на фурна? (за мене е най-лесно, малко сол, малко черен пипер, фурната на 250 и айде готово!)

- Ами, може, което е по-малко работа за теб.

Слушам я и знам, че сърцето й иска салатка, ама ме жали.

- Е, за мен най-лесно е във фурната, ама не всеки ден има такава риба.

Запрятам ръкави и започвам да пощя костите. Как да оставя свеки без салатка? Толкоз я хареса предния път и само ме пита дали има от онази риба. Айде, ще се кьоравим, няма как!

Чистенето е бавна и пипкава работа. Особено ако рибата е прясна, по-трудно се махат костите, защото месото е доста стегнато. Но пък резултатът е неповторим.

Сок от лимон и половина, сол и черен пипер. Накиснах в тази маринада рибата, изчистена от костите и нарязана на малки филенца. Половин час! Не повече! Пое си всичката киселина, побеля и стана за чудо и приказ! После само прибавихме една глава лук, нарязана на по едричко, 6-7 мариновани краставички и край! Да, прегреших с малко зехтин, защото стана малко стричаво, та имаше нужда да се смаже малко. Свеки се съгласи, щом е малко!

Мина четвъртъка! Момчетата ядоха каквото оставаше от вчера, имаше крачета за единия, сармички са другия, не останаха гладни.

А ние със свеки отслабнахме  с килце! Ха-ха!

Крачета и допамин!...

23 ноември, 2011

Едно от любимите ми яденета! Свински крачета.

Обожавам уши, крачета, изобщо всичко що има мноооого сухожилия и хрущяли. Там се включват и кокалите, джоланите, всичко, което има много желатин.

Някъде бях чела или чула, че желанията за едно или друго ядене са израз на това, от което има нужда тялото. Т.е. ако ти се повръща от прясното мляко, много възможно е да имаш алергия или непоносимост към него. Ако внезапно ти се прияде нещо сладко, почти сигурно е, че ти е паднало нивото на кръвната захар. На мен ми се случва често, а съм противник на сладкото във всичките му видове. А за шоколада да не говорим, не ми е приятен и това си е! Затова пък ме побърква прясно опечения хляб или каквито и да са закуски, тестени, разбира се:( които от своя страна са си също захар, чиста и то! Явно тялото ми по този начин компенсира липсата на захар.

Тялото си знае, само трябва да го слушаме. Без да се прекалява с количествата и наслаждавайки се максимално на любимите вкусове. Все пак яденето освен гориво, е и удоволствие! Също както и секса! В края на краищата провокират отделянето на един и същ хормон - допамин. Хе, хе!

Да, удоволствието от храненето е много важно, (също както и удоволствието от секса!)

Та, историята започна още вчера.

- Свеки, браво за сармите, страшни бяха!

- Да, а ща че мо сутра? ( превод: "а утре какво ще правим?")

Е, умрях си от смях. Ами да! Добре го измислихме за днес, а утре?

Това е въпрос, който всяка жена, която се грижи за храната за семейството си (освен ако има късмета мъжът да се занимава с това, но тук става въпрос за болшинството) върти в главата си всеки ден!!!!!!!!! Всеки божи ден!!!!!!!!!

Отворих фризера и що да видя? Крачета!!!

- Айде! Утре детето го няма за обяд (а той не обича крачета), ние имаме сутрешно представление, така че, свеки ти си на ред! И крачетата! Решено. 

Пак заточихме зъби и нокти...

Избачкахме се сутринта, връщаме се, а крачетата ни чакат във фурната.

- Хич не съм ги и пробвала! 5 часа са там, не може да не са станали!

- Охооооооо! 5 часа!.... Айде да ги почваме!

Бяха станали по-сочни отколкото очаквахме. В смисъл че имаше повече чорбичка. Може би се дължеше на алуфолиото огоре, което запазва всичката вода в тавата, а и беше сложила бая зеленчуци - мноооого лук, зелена и червена чушка, малко доматено пюре и чаша вода . Що се отанся до подправки, попитах:

- Какви подправки сложи, свеки? Много е вкусно.

- Аз много добре се оправям вече с твоите подправки. Отварям чекмеджето, слагам очилата и подред.

- И какво сложи? Помниш ли?

- Чакай да видя и ще ти кажа.

- Ама вземи си очилата!

- Ей, да!

Слага очилата и започва да вади шишенцата: босилек, мащерка, розмарин, магданоз, дафинов лист. Айдееееееееее...

- А черен пипер?

- Даааааа! И Вегета. А, да, и това. Пише да е "buena" и аз го помирисах. Хареса ми и го сложих!

Залях се от смях!!!!!

Ставаше въпрос за "hierbabuena" , което преведено от испански е ЮЗУМ, или джоджен. А буквално преведено означава "хубава трева" или "трева хубава". Ама свеки хванала само "buena" и й било достатъчно да го прибави към целия букет от треви. Па да! Щом е "buena"!

Ех, свеки!!!!!! Добре се посмяхме заедно!!!!! А после като й казах, че е просто юзум, съвсем изпопадахме!

Истината е, че откакто си подредих и надписах шишенцата, в къщата изведнъж настъпи просветление!!! Досега бях единствената, която се ориентираше в тези безбройни шишенца от международен произход, но откакто им сложих етикетчета, и то отгоре, нещата съвсем се промениха. Свеки, която е доста предпазлива с тревите, се осмели да слага от всичко.

Единственото препядствие е езика, на който са надписани. Има на български, на искапнски, на английски... Зависи от къде са. Ако е "Юзум", но е от Испания , пише "hierbabuena", защото испанския и българския юзум имат съвсем различна миризма. Същото е и със мащерката. "Tomillo" е испанската, а "мащерка" си е българската. Да, ама свеки откъде да знае???!!!!!

Голям смях падна!

Както и да е, крачетата успяха да бъдат увековечени със снимка, въпреки вълчия ни апетит. По време на яденето приличахме на кокошки, снасящи яйца на висока скорост. Само че, вместо яйца плюехме кокалчета на ситно.

Аз бях на седмото небе!!!!

Сухожилия, хрущяли, огризване, делириум!!!!

Може би затова с кучетата се разбираме така добре. Мога с часове да огризвам, само да е кокал! Оставям ги като облизани! Никакъв материал не ми убягва.

Това ме връща на темата за нуждите на тялото. Моето явно има нужда от желатин. Просто ме подлудява! И доказателството за това е, е че наистина имам проблеми със ставите, а желатина е основната необходима съставка за подмазването им.

И така, днес се заредихме с необходимата доза желатин и смях!

Това последното ни се отрази много добре! Чист допамин!!!!!

Ето още една снимка, която мъжът каза, че ако е за снимка, трябва картофите да са подредени.

Май са подредени?!

И замириса на Коледа

22 ноември, 2011

Свеки удържа на обещанието си, направи сарми. Зелеви, истински, сръбски.

Трябва да отбележа, че сръбските сарми са доста различни от българските. На първо място се пекат, задължжително, на фурна. Отгоре се слагат пушена сланина, "кобасице"(което ще рече пушена нденица) и люта чушка.

Не се слагат никакви подправки, освен червен пипер. Нито чубрица, НИТО ЮЗУМ, НИТО МАЩЕРКА, НИТО РИГАН! Нищо!  Повече месо, малко ориз. Много по-малко отколкото слагаме в България. Зелевите сарми първо се варят и после се пекат.  Абе, има си разлики.

Най-съществената е пушеното месо, т.е. сланинката, която е всъщност бекон.

Ама те й викат "сланиница".

В съседска Сърбия като първо, се гледат по повечко прасета, не само по едно, като при нас на село. Поне четири. Мъжо ми като разбра, че при нас се гледа по едно, най-много две, ме попита:

Ама това за една фамилия ли? Че то свършва бързо!

При тях, прасето например не се пърли, а се залива с вряла вода и после се стърже кожата.

Друга важна разлика е, че бутовет, част от гърдите (бекона), както и някои колбаси (повечето) се пушат. Почти всяка къща на село си има пушилня, което според мен си е истински лукс! Процедурата е проста, но дълга. Първо се засипват със сол, после се пушат в пушилнята на дървени стръготини 40 дни и най-накрая се овесват да се сушат. Пушеното месо освен вкусно е и много издръжливо.

Бутовете доста приличат на испанския "jamon" (хамон)  и се наричат "шунка" и, както се подразбира, нямат нищо общо с това, което ние наричаме "шунка". Шунка на сръбски е пушен свински бут.

Та, така опушеното месо е годно за консумация години. Друг е въпросът дали издържа толкоз, защото сърбите ядат тая шунка и я слагат на всичко, така както ние - сиренето.  В това отношение са по-големи месояди от българите. Да не си приписваме излишни заслуги в унищожаване на свинщината!

Днешните сарми бяха компилация от българско кисело зеле, испанско свинско и сръбска майка за готвачка!

Имаха силен, наситен вкус. Незнам рецептата, макар че съм убедена, че ако питам свеки ще ми каже, че рецепта няма. Но си обещавам да се науча. Толкоз бързо ги изядохме, че намах време да ги снимам!

С тая манджа направо замириса на Коледа.

Цял ден бяхме обикаляли насам-натам, почти не бяхме яли цял ден и като се върнахме, ИЗНЕНАДА! САРМИ във фурната!

Седнахме и хапнахме, чисто по домашному. Затоплихме се с тия сармички, с червеното винце, с ракийката... Ееееееххх, колко е хубаво да се прибереш в къщи и да ти е хубаво....... Като на Коледа.

Каквото има и...мир да има!

21 ноември, 2011

Днес свършихме доста късно с репетициите. Но пък бяхме доволни!...

Казахме на свеки, да не ни мисли и като се върнахме намерихме хладилника, фурната, всичко, празно!

На жената й беше писнало! Всеки ден приготвя ядене и все остава. Едно пиле, три дни го преправя! А нас, ту ни има, ту ни няма. Как да се ориентира човек? Яденето не може безкрайно да се прехвърля от чиния в чиния и от тава в тенджера.

И днес, най-после, беше приготвила нещо, което се беше изяло, най-после!

ДА, ама пристигаме ние. И тя се шашна милата!

- Не ми казахте нищо...

Трябва човек да е много внимателен с възрастните хора. Стават чувствителни и се връзват на най-малката глупост. Првят я голяма и значима.

Искат с цялото си същество да угодят на децата си, но пусто, децата им вече не са деца и си мислят, че са много, много големи хора. И родителите им са станали .... Не, просто са поостаряли малко. Само малко... С 30-40 години!...

Нещата се сменят и ние също.

Родителите ни не са вече онези всемогъщи фигури, които ни пазеха от всичко и всички, без дори да си даваме сметка. Родителите ни са уморени. От годините ли, от тревогите ли, кой знае?

Но не са онези, които ги помним. А и защо да са? Нищо не е вечно!!!!! НИЩО!!!!!!

А толкова сме свикнали с тях, токова сме се срасли с тяхното съществуване, толкова добре ги познаваме, че не си даваме сметка за дълбоките промени, които също са настъпили в тях.

Да, можеш да го разбереш, но само тогава, когато ти самия минеш през това. А всички минаваме, няма как! Само че тогава вече е късно! Безвъзвратно късно........Някои сме остарели, а други са съвсем остарели. Или вече ги няма...

И аз се питам в този момент: Колко е нужно, за да бъдеш малко любезен, малко внимателен, малко учтив? НИЩО!!! Едно броене до 10.

А идва синът, бащата, мъжът и пита:

- Има ли супа?

- Няма - отговаря свеки - Да направя?

- Е, сега като няма, няма да правиш. (Ах това, "сега като няма" Що не каза просто НЕ?!)

- Ама искаш ли?- пита и слага тенджерата на котлона.

Добре, че я видях.

- Остави - казах й- Не се притеснявай.

- Ама, иска...

- Нищо не иска. Ще ядем какво то има. Ето, една по-богата салата, има малко пиле с ориз (онова пиле!!!) И сме готови.

- Ама всеки ден правя ядене, и все остава.... А сега, какво да правя?

- Изпуши една цигара и почивай - й казах и край на разговора.

Слуша ме. И аз я слушам. Добре, че е така. Иначе щеше да има много .... наранени души.

А няма смисъл.

За утре каза, че ще ни сготви сарми с кисело зеле.

Да са ни живи и здрави родителите! Още много години!

Когато си гладен, не яж!

20 ноември, 2011

Цял ден бачкахме! Репетиции, репетиции, единия болен, другия крив, ама нали трябва да се използва времето...

Най-голямата емоция днес беше свързана с ГЛАДА!!!!!!!!!!

Допуснах най-глупавата грешка, грешката на гладния човек!

Цял ден почти не хапнахме нищо, някакви мезета, набързо, между репетициите. Върнахме се в къщи, докато му пийнем по ракийка да се поуспокоим и да си поговорим каква работа сме свършили, то стана 10.

А, бях направила хляб сутринта, че детето да има за сандвич утре. 

"Айде да пробваме хляба", някой си изкряска и трупове мъртви литнаха завчаска. Един грабнал чорисо, друг наденица, трети незнае ни какво е грабнал!!!! Такава лудница настана! Бясно ядене!!! С пресен домашен хляб.

Хич не се усетих кога съм изяла цели две филии! С разни там други неща.

Знам какво се прави когато си гладен, но гладът е по-силен от каквото и да е знание!

Пада ти пердето и не можеш се позна! Глад, майка, ГЛАД!

После съжалих, естествено, но беше късно, много късно...

Аз обикновено не вечерям, а сега се натъпках и то точно преди лягане, стомахът ми се възпротиви и трябваше да го убеждавам дълго време, че се е заблудил, че е само илюзия, ама не ми повярва:

- А тези мазни говежди наденички, и те ли са илюзия?

- Да!

- Да, бе, да! А това чорисо (пак наденичка, ама испанска!)???

- То беше само малко, забрави го!

- Забрави го ти, аз не мога.... Махай го отук!!!Как да работя в тези условия?! Вечер, храна, мазно, искам неустойки!

- Айде бе, работи...!

- Няма.

- Моля те!

- Няма!

И не пожела да работи. Разката ми фамилията.... Е, не е за първи път, да ям гладна. И да се заричам, че повече няма да правя така!!!!!!!!

Да, до следващия пристъп на вълчи инстинкти!

Глада е мощно чувство, само когато го изпита човек, разбира що за животно е.

Кекс за оздравяване

19 ноември, 2011

Е, акто се опече пиле, като че няма край! Половината остана от вчера. Свеки извади тавата и ме пита:

- Какво да го правя???!!!

- Ми, сложи му ориз, малко туй-онуй и във фурната.

- Така и ще бъде!

- Айде и днес спасихме положението!

Как стана!....Сочничко, с разни джинджурийки наоколо, абе не мож го позна онова пиле!

А, така. Само, че трябваше да се бяга да се работи.

Днес обаче звездата беше един фантастичен кекс, който свеки спретна с много любов. Чакаше ни след репетициите.

- Какъв е този кекс?

- Кекс за оздравяване!

- Айдеееееееее....Само го направи малък, да не дебелем много, само малко!

- Айде сега! Нали трябва да се оздравее?

- Добре, добре, мълча си...

Кекса стана разкошен. Освната рецепта е една, но вариациите са безброй! Варира количеството брашно, количеството орехи и т.н.

Ето я:

6 яйца

300 г захар

200 г брашно

Кора от 1 лимон

1 пак. ванилия

1 бакплувер

200 г масло

400 г сухи плодове (млени, или кълцани орехи, кайсии, сливи, ябълки, каквото има, шаренко да е!)

Маслото се разбива на пяна, прибавят се жълтъците, захарта и се бърка да побелее. Прибавят се белтъците, разбити на пяна. Лека полека се прибавя брашното, сухите плодове и орехите.

Формичката за кекс се намазва леко с масло, после се поръсва с брашно (обичайната процедура)

Пече се на 200 С, един час!

Много сочен и сладък кекс, само за горчиви и болни хора:)

Пиле, пиле...аз те знам...

18 ноември, 2011

Като е болен човек, хич не му е ни до ядене, ни до мислене! А като има и работа...Кое по-напред?!

Днес свеки се зае да готви, ама и тя се зачуди. Е, как да не се зачуди човек? Всеки ден трябва нещо да се измисли! Аман! И тя, така зачудена, ме пита:

- Да взема едно пиле и да го опечем, а?

- Ми, добре - отвърнах - както искаш!

Купихме пилето. Тръшнахме го на плота и свеки взе да го превърта насам натам.

- Да го мушна пак на шишето?

- Еми, де да знам. Онова другото беше голямо, това е малко. Знам ли?

- Е, няма.

- Що не го резнеш откъм гърба и - в тавата.

- Ох, незнам... Айде ще го резна...

Не е лесно да мислиш какво да готвиш всеки ден! Особено ако искаш да е нещо различно, да не е все едно и също.

Пилето резнато откъм гърба е един от най-адекватните начини за печене. Защо ли? Ами, защото се обръща с кокалите нагоре и гърдите надолу. По този начин филенцето става сочно и не изсъхва.   Фенера действа като естествена защита против изпаряването и така всички сокове остават вътре. Просто нещо, но резултата е коренно различен.

На мен лично винаги ми е било проблем бялото месо, става сухо, и трудно се преглъща. Това е една от причините бутчетата да са предпочитаната част и всички да се карат за тях. Аз обаче, след едно кулиарно предаване, намерих най-после решението.

Проблема е в това, че месото от бутчетата и от гърдите се приготвят за различно време. Гърдите искат малко време, бутчетата, колкото повече - по-добре. Как тогава да спасим бялото месо да не изсъхва?

Това е начина. Разрязва се откъм гърба и се пльосва с гърдите надолу. Може да се направят и няколко разреза на бутчетата, за да се изравни времето за приготвяне, но не е задъжително.

Подправките са по желание и най-вече по настроение! Най-вече по настроение!

Та, значи свеки го резна, мазно го с чевен пипер, сол и малко "смес за кайма". (Какво като е за кайма? И пилето става на кайма, в корема.)

Като се върнахме от репетиции, пилето ни чакаше готово!

Каква обаче беше изненадата? Свеки не го беше сложила с гърдите надолу, а нагоре. Еххх, свеки, ЗАЩО?

Верно, кожичката беше хрупкава, но месото безвъзмездно ми напомни на печеното пиле от детството ми, на което винаги му оставахе бялото месо в тавата и трябваше почти насила да го изядем.

Казах, че е станало"малко" сухичко и що го казах?! Милата така се стресна. Толкова се беше старала да се опече добре! Беше му сложила и чушки на половинки, и мандаринки, и картофено пюре беше направила и една чудесна супа.

Абе, ние сме й смисъла на живота в момента и тя се раздава до дупка!

Понякога човек ТРЯБВА да премълчи истината! И каква истина? Истината има толкова много лица! За свеки хич не беше сухо!!! Коя съм аз да й казвам?

Еееехх....извинявай, свеки...супер е!

Кебапчета по домашному

17 ноември, 2011

Философията на кебапчетата не е сложна, само зависи от месото. Това прави задачата сложна. Най-подходящото месо е свинската плешка.

Преди години, при едно от завръщанията ни в България, попаднахме на едни кебапчета, които бяха съвършени. Не беше заведение, беше една комбинация от масераница и скара бира. Кебапчетата се правеха в самата месарница. Тогава така ми харесаха, че хванах месаря да го питам от какво ги правят, че да си направя като се върнем в Испания. Отговорът беше:

- Няма да можеш да ги направиш в домашни условия.

- Защо?- питам

- Защото искат много месене.

- Имам мъж! - отговорих - Той ще меси!

- Еми, добре, но е важно месото.

- Какво е месото?

- 50 % гърди, 25 % плешка и 25 % джолан. Важно е да се смели ситно и да се меси много, за да се разнесе мазнината.

- Ще пробвам! - рекох амбицирана.

Като се върнахме в Испания, първата ми работа беше да намеря добра месарница. Да, но тук не искат да мелят гърдите, защото ги продават с кокалите и трябва да се отделят, което си е допълнителна работа. А за джолана да не говорим, и дума да не става! Нещат да го минават през машината, защото се задръствала от жилите. Брех, да му се не види!

От толкоз мерак да си направя кебапчета, си купих и машинка за мелене на месо. Сега вече се появи светлина в тунела!

Тази седмица бяха пуснали плешки на оферта, само цели ги продаваха. Но месаря много любезно ми отдели кокала и кожата. Така, че работата значително намаля. Бяха си там и джолана, и бута и плешката. Само гърди не сложих, че не исках да са много мазни. А и нямаше. Няма пълно щястие!

Минах всичко това през мелачката 3 пъти на едрото ножче, че само то не се задръства. Сложих много кимьон, малко ким, малко кориандър и малко черен пипер. И сол, естествено. Сега дойде ред на мъжа и неговите мъжки ръце. 

Голямо месене падна! Турнах малко сода бикарбонат, за да станат по-сочни.

Оформих ги и ги бутнах във фризера. Излязоха 30 кебапчета, истински празник!
И днес дойде реда на 10 от тях да се наредят на скарата и да си покажат качествата.

Станаха като истински! Без мазнина, чисто месо! И изобщо не бяха сухи. Истина е, че не ги държах много на скарата, за да не си изгубят соковете. Температурата беше яка и така се запекоха добре. Отвън на раета, от вътре със сокче. Както си требе!

Най-после, след толкоз години, се научих да правя кебапчета!!! Но пусто, много работа! Ама са кебапчета, каквито никъде не можеш да си купиш!

Пак ще направя! 

Рибена супа за болен

16 ноември, 2011

Пак сме на остатъци. От вчера.

Всъщност като си помисля, в остатъците няма нищо лошо. Даже напротив. Спестяват ти много мислене. Просто отварям хладилника и изваждам каквото е останало от вчера. Всичко може да се използва, само да му се смени вида, за да не е скучно.

Днес например останаха костите от рибата и главата.

В началото казвах да ми ги изхвърлят, беше ми някак странно да готвя кости и глава, все едно е храна за котки! По-късно, като започнах да гледам разни предавания по телевизията и попорочетох малко, рабрах, че най-ценните вещества на рибата са й в костите и кожата. Основно желатина и рибеното масло. Тези вещества ги извличат от рибни отпадъци и други разни неща, и ни приготвят едни лъскави хапчета, много красиви на вид и лесни за консумация. Дотук всичко добре, стига да не струваха майка си и баща си!!!!!!!!

Та, аз като гледах разни образователни предавания и документални филми, разбрах къде му е цаката на това да как да не пръждосаш всичките тези ценни вещества, които ни е дала природата.

Рибата е много деликатен продукт!

Деликатен в смисъл, че няма нужда от много температурно мачкане. Губи всичките си ценни качества. По принцип рибата, ако е прясна, може и да се яде сурова. Така всичко е натурално. Малко лимонче, малко черен пипер, защо не и малко соев сос, който веднага и дава характер. Да постои половин час и айде, на салата с краставички! И маслини! И лук! И ПЕЧЕНИ ЧУШКИ! Всичко прясно!

Това за месото добре. Обаче костите са друго нещо.

10 минути! Не повече! Започва се от студена вода, със сол (ако може морска) на много слаб огън. Когато започнат да се оразуват мехурчета, които леко се издигат нагоре и се пукат на повърхността, значи водата е достигнала 80`C. Това е темпертурата, на която се извличат всички ценни съставки на рибата, без да се опропастяват. Не й трябва варене. Само докато постои на тази температура 10 минути, вече се сварява. Допълнителното варене само опропастява работата. И тогава трябва да ходим в магазина да си купим от онези скъпите хапчета. Не съм против тях, не можеш всеки ден да ядеш риба! Но защо пък да се пропилява това, което ни е дадено?

Така получения бульон има наситен и свеж вкус на риба.

За да се направи супата, само трябва да се добави лук, червен пипер, доматено пюре и самото месо от костите, изчистено разбира се! Цялата тази армия от зеленчуци може да се допълни и с други, може да се запържи предварително в малко олио, а може и само да се свари в малко водичка.  Може после да се смели с ножа на миксера, за да стане по-гъстичко. Техниките са без значение. Най-важното е да е вкусно, да докарва на риба с домати, леко да киселее и да има черен пипер! Подходящи подправки са дивисила и естрагона. Но също става и розмарина, а защо не и чубрицата и юзума, нали вървят с доматите?

Най-идеалната агрнитура са варените макарони. Чудесно омекотяват киселината на доматите и вкуса на рибата.

Аз си сложих и много люто, да се сгрея и изпотя, че да ми излезе болестта през порите!

Това боледуване се оправих само с мандарини, прополис, витамин С, мед и аспирин. Никакви други химии! 

Айде, наздраве!

Следпразнични гъбки и мерлуза

15 ноември, 2011

Хич не обичам да боледувам!!!!!!!

Но, мандаринките си казаха думата. Днес определено съм по-добре. Имах и желание за готвене.

Ай, гъбите! Стоят в хладилника, забравени!

А така им се точех.

Набързо забърках една смес в миксера от червена чушка, лук, малко пилешко месо (останало от супата), мащерка, черен пипер, сол и бучка масло. Тази смес беше мината през миксера, докато се получи нещо като пастет. Напълних гъбите и отгоре им сложих по бучка крема сирене, стърган кашкавал и половин маслина. Бързо във фурната за 20 минути на много силен огън и станаха супер гарнитура за рибата.

Само прибавихме една зелена салатка от последните, марула, краставица, домат...абе, каквото имаше. Леко ядене за болни хора :)

Мерлузата ми я бяха изчистили и нарязали още в магазина, така че само приготвих сместа от поправките (кардамомо семе, кимьон, малко жълт оцветител, червен пипер, естрагон, черен пипер, джинджифил, лимонов сок и зехтин). Намазах я и я пльоснах на маминия тиган. Като си хвана коричката обърнах и после, пак обърнах. Тогава поръсих с малко вино и тя си пусна соковете. Една минута и захлупих. Стана много бързо и много вкусно. Просто ядене! Класика! Виното не позволи да стане суха. А и като я захлупих, веднага я махнах от котлона. Така нямаше опасност да се превари и да си изгуби вкуса. Плюс варени картофки, без нищо, чудесна комбинация.

Остана и за утре:) Нека! 

"Мандарини, мандарини, светят празнични витрини"...

14 ноември, 2011

Днес се чувсвам ужасно... Грип ли е, какво ли, но се чувствам буквално сякаш валяк ме е газил. Нямя дъх, нямам сили...Една необяснима апатия и умора...

А имаме празник! Годишнина от първата ни премиера. Ох, даже го бях забравила!...

Цял ден се взирам в датата и се чудя кой имаше рожден ден днес, а то какво било... Ужас! Човек може да изключи съвсем...

И като съм зле, нямам никакво желание за ядене на каквото и да е. Само мандарини, мандарини, мандарини... И черен хляб! Нищо друго! Е, прибавих две резенчета сирене, но нямаше нужда, не идеха. Целият ми организъм се бореше срещу болестта и искаше витамини, огромно количество витамини и енергия. Изядох поне кило и половина. Дано утре да закърпим положението, че трябва да се бачка, няма време за болести!

За семейството имаше "ловачки ручак", преведено от сръбски, отваряш хладилника и "Ща уловиш!" Така, че можех спокойно да се отдам на мандарините.... И да не мисля за готвене...

Подправки в линия

13 ноември, 2011

Днес единствената емоция свързана с манджа, беше подреждането и надписването на подправките ми.

Обожавам подправките! Треви, семена, корени, всякакви видове смеси. Където пътуваме, друго може да не си купя, но подправки, задължително! Имам интернационална колекция. И тези шишенца, пълни с аромати заемат достойно място в моята кухня. Почти централно!

Мразя стилажите за подправки, събират много прах и трудно се почистват, затова ги държа в едно чекмедже, което се изкарва докрая и е доста удобно. Единсвеното неудобство е, че когато търся някоя подправка, трябва да изкарвам шишенцата едно по едно, докато го намеря. Днес най-после намерих време да реша този проблем. Направих си етикатчета, принтнах ги на компютъра и ги залепих на капачките на шишенцата. А, така!

Сега само отварям и чета!

Бобът стои търпеливо на котлона, чакайки момента за обяд и аз мога да се забавлявам с тази задача цяла сутрин.

Неделно спокойствие......................

Заслужила съм си го, какво пък!

Хляб и боб

12 ноември, 2011

Този боб беше уговорен още преди време. Искаше мъжът да се похвали на майка си! ТОЙ как готви боба!

Е, добре.

Предния път, без да искаме, открихме най-добрия начин за готвене на този уж прост, но доста своеобразен продукт. Колкото къщи има по света, три пъти повече рецепти за боб има. И всеки път става различно.

Мъжът още от вчера се подготви. Накисна го за 6 часа във вода. Той набъбна кротко, мислейки си колко ли голям може да стане. Не му се даде възможност да разбере. Беше сложен на котлона. Този път няма да е постен! Мъжът купи едни кокали останали от тукашния испански хамон. Имаше доста месо по тях, но много сухо. Значи иска доста варене. Първата вода я изхвърли. Така се почисти от мръсотиите, че кой знае къде и колко време е висял. След като се почисти се прибави към боба и започна варенето. Докато се загряваше му бутна и останалите продукти - доста лук, един морков, чудеше се дали да сложи червена чушка, но се отказа. Беше решил да сложи и чорисо, онази червена испанска наденица, та щеше да стане много чушкено. Айде, без чушка!

По същата причина се отказа и от чевения пипер и от доматеното пюре. "Много ще стане, рече, стига му!"

Така боба вря по-малко от час и беше оставен да си почива до утре.  Т.е. недоварен.

Какво се случва за този половин ден докато си чака реда. Набъбва, но бавно. Така бобчетата остават цели, а си поемат всичкия вкус от бульона. Повече време изисква, но пък резултата е страхотен. Днес само го затопли бавно и славно на котлона и той се върна към живот. Добави му подправките, малко вегета, юзум, даже и чубрица. Стана супер!

Още вчера ми беша казал:

- Жена, ти сега за този боб ще трябва да направиш един хубав хляб.

- Немаш проблеми, мъжо!

И се захванах за хляба още тази сутрин.

Правенето на домашен хляб не е никаква философия. Едиснствено важно е да не се бърза и да си почива повече време.

Беше изчислено обядът да е готов към 2 часа, така че, запретнах ръкави и започнах. Реших да го направя по по-бързата процедура. По принцип тестото трябва да се вдигне два пъти. Първия път втасва, а втрория път, пак втасва, но без бъглеродния двуокис вътре. Така казват специалистите. Аз обаче, реших да съкратя процеса. Първо забърках маята на кашичка с щипка захар и изчаках да се надигне. Така ме учеше мама, че от една страна се проверява дали е добра маята, а от друга страна се събуждат животинките и започват да си хапват брашното. Като шупна го пребърках и така, няколко пъти. Това отне около половин час.

Хлябът този път беше замесен само от бяло брашно. А за количеството на брашното се ориентирам по количеството на водата. За 350 грама вода, отиват към 700 грама бяло брашно. С интегралното и овесеното е по-различно, те поемат повече вода и пропорциите са по-различни.

Дори не си правя труда да тегля брашното. Колкото поеме! САМО че, когато го замесвам, още докато е гъста каша, бъркам бързо, много бързо, да се слепне, да стане лигаво, еластично. Така скорбялата става като дъвка и тестото става много леко и еластично. Поема и по-малко брашно, така че не тежи, а става пухкаво.

И още нещо, много важно.

Когато чета рецептите, почти винаги пише, "брашно, колкото поеме", или "докато спре да лепне".

МОМЕНТ! Какво значи "да спре да лепне"? Тестото трябва да лепне, затова е тесто! Ако се сложи толкова много брашно, че наистина да спре да лепне, става тежко и трудно се вдига. Това е основния проблем, например, когато се меси тесто за козунаци. "Слага се брашно, докато спре да лепне"! НЕ! Слага се брашно, за да не залепва по ръцете, но малко по малко, шепичка по шепичка. Най-важното е не "да спре да лепне", а да се меси бързо, чевръсто. Почти никога не спира да лепне! Ако се случи, значи е доста тежко тесто. Козунакът няма да се вдигне достатъчно, а хлябът ще стане як, степав. Толкоз за лепненето.

Маята.

Някои слагат цяло пакетче мая. Аз слагам много малко - 5 грама, до 8. Не повече! Просто го оставям да втаса повече време. Когато има повече мая, има опасност да не се консумира всичката и тогава остава един леко киселикав вкус. Който има чувствителен стомах, хлябът с много мая може да го подразни и да му се появят киселини.

Така че, колкото по-малко, толкова по-добре! Ма иска повече време? Ми на му време! Час, час и половина, докато се нарасне два пъти, а може и повече!

Така де. Замесих тестото и тогава се случи нещо неприятно. Една нищо и накаква глупост развали сутрешното съботно спокойствие. Една малка и глупава семейна кавга! Така се ядосах, че взех да блъскам тестото по плота с всичкия си яд! Аз по принцип си го блъскам, за да омекне, поне 30 пъти, но този път направо го утрепах от бой! Бой, бой, бой! 30 пъти, и после още 30, и още!!! Докато си излея всичкия яд! Пак не ми мина, но поне се поуспокоих малко... Месенето на хляб е чудесна антистресова терапия. Винаги когато нещо ми е криво или не вървят нещата, или просто ми е тъжно, хващам брашното и маята и замесвам хляб. Невероятно е как хлябът поема всички отрицателни емоции, всички нерви отиват на кино, а ако си и поплачеш, супер! Случвало се е. И после се се чувствам като нова!!! Истина е! И колкото повече му говориш, толкова повече се успокояваш и става винаги хубав. Изповед и молитва... Това е истинският хляб.

Днес се ядосах и реших, за да се успокоят нещата, да му сложа маково семе. Успокояващ хляб!

Като го замесих, го растелих на кора, не много тънка, поръсих го с маково семе и го навих на руло, като баница, и после самото руло - на охлювче и в тавата. Отгоре - пак маково семе! Да има спокойствие! Оставих го във фурната на 30 градуса, покрит с влажна кърпа и избягах със свеки от къщи. Забравих го......

Остана така час и половина. Като се върнахме, беше станал висок, висок. Явно добре му се беше отразило блъскането! Само включих фурната на МАХ и айде, готово. Като събера времето, което е нужно за замесването на един хляб, не е повече от 20 минути. Чакането е повече. Но ако го забравиш, най-добре. Живее си спокойно във фурната и е щастлив! Докато не се опече. Е, тогава е истинска фиеста!

Мирише из целия вход на прясно опечен хляб, да се пукат комшиите.

Хляб и боб! По просто не може да бъде!

Мъжът се представи достойно, беше толкова доволен и щастлив, че едва-едва се справи с втората чиния. Наситен вкус, сериозна манджа! Кокалите от хамона си бяха казали тежката дума. А хляба така успокои нещата, че след обяда не спряхме да се майтапим и да се смеем. А, така!

Браво, мъже! Пак да сготвиш! От мене хляба!

Патладжанска коопродукция

11 ноември, 2011

Две жени, от които едната е свекърва, другата - снаха! И двете в една кухня!

Може ли да мине без инциденти? Ами, може...

Едно единствено условие! Положително настроение!

Днес на ред бяха патладжаните. Бяха замислени за мусака, но незнам как такa стана, че сменихме идеята за пълнени. Лодчици!

Купих едно парче свински врат, което ми смелиха в магазиа и го тръшнах на плота.

Бях замислила да ходя да побачкам, но едно, друго, трето и ... "докато отида трябва да се връщам!". Айде, за следобяд ще остане, тъкмо по-спокойно.

САМО ЧЕ, бях казала на свеки, че ще готви тя! Ами сега? Как да се сместим две жени в кухнята без да си пречим?

Когато се случи нещо подобно, обикновено изникват проблеми. "Аз така го правя!", "Ама защо така го направи?" И един куп подобни. Дължи се на простия факт, че всяка жена има свой собствен неповторим ред, своя собствена неповторима логика за това как се прави това или онова. И колкото повече държиш на своя ред, на своята логика, толкова по-сериозни сблъсъци могат да се появят.

И ние така започнахме. Първо казах:

- Дай аз да направя супата, а ти си се занимавай с патладжаните, за да не се бутаме на едно място. Обаче и това не е решение, защото винаги ти трябва мивката точно тогава, когато и другата е там. Така че, се разпределихме по зони на работа. 

- Ти изчисти патладжаните - рече свеки. 

Аз окупирах зоната около мивка, а свеки около котлона. Заработи!

После, започнахме да се питаме една друга коя какво мисли за това или онова, как го прави тя, как го правя аз. Имаше диалог. И чувство за хумор. В нито един момент никоя не се опита да наложи своето над другата и не се разсърди, че не се прави по нейния начин. НО за това човек трябва да се настрои. Че не е единствен и не е единствено прав! Нещо, много присъщо за мъжете например!

Аз се заех да изпразня патладжаните, свеки се зае с плънката. По нейния си начин. Който е много по-различен от моя. НО какво от това? Например, тя първо слага всички продукти в тенджерата и чак тогава включва котлона. Без олио! Така продуктите повече се варят и нямат онзи вкус на печенко, но пък е по-здравословно. Сложи крачетата от гъбите, които останаха да чакат за утре или вдругиден да се напълнят  с нещо. Големи са, грехота да не се използва! Сложи малко червена, малко зелена чушка, лук и когато всичко се затопли и започна да се поти от горещина, турна и месото.  Попита ме какви подправки да сложим. Мииии, мушнах носа в тенджерката и ме лъхна мириса, на гъбите, на лука, на месото. Да!

Чубрица! И мащерка! И червен пипер! И доматено пюре! И черен пипер! Изключихме и напълнихме патладжаните, без малко да забравим патладжана от дълбаенето. Накълцах го на ситничко и го прибавихме отгоре ей, тъй, на сурово. Попитах:

- Не искаш ли да го минем и него през тигана?

- Ми, няма нужда, нали отива всичко във фурната.

Да, права е. И така може!

Никога не съм го правила така, защо пък не! Накрая всичко отива на едно място, както казваше дядо ми, в тумбака!

Хич не настоявах, нито ми стана криво, нито се притесних за крайния резултат. Като готвим двете, нека сме двете!

- Не искаш ли да сложим сиренце, свеки?

- То после, като се запекат доматите.

- Ами, аз четох една рецепта и там върху плънката се слага натрошено сирене и после доматите. Така доматите пускат сока си върху сиренето и става на сосче. А после, отгоре пак се слага кашкавал. Ако искаш да го пробваме.

- Ами, добре, аз така не съм го правила никога, давай!

Ей, че е хубаво като има диалог! Има и разбиране! Аз тебе, ти мене!

И се получи нещо много интересно. Коопродукция!

Майната й на манджата! Всякак може! Нали всичко отива на едно място! А ако има сговор, манджата не може да не стане! Не е възможно!

Защо ли? Защото яденето е като хората, които го готвят. Ако се разбират и се слушат, и манджата слуша. Къде ще ходи?

Резултатът беше много по-добър отколкото си представях. Готвенето трябва да е забавно, да не е очаквано, да е пълно с емоции! Когато готвя сама, имам пълен контрол над целия процес и резултатът е долу-голе очаквания. Но днес се получи нещо коренно различно. Нито аз, нито свеки знаехме накъде отива, защото аз предложих едно, тя друго и така резултатът беше изненада и за двете! И то много положителна изненада. Беше много интересно и забавно изживяване.

Две жени, една манджа! Можело значи!