366 манджи, 3666 емоции: Палачинки с дупки за награда

21 oктомври, 2012

Събота. Спокойствие в къщи. Тревогите около премиерата завършиха и изведнъж животът придоби обичайния си "нормален вид".

Събудих се с усещането за огромно задоволство от свършената работа. Една топлина се раливаше по стомаха ми. Бях изморена, след 7 месеца труд, но удивително щастлива. Чувствах се запълнена, завършена, ДОВОЛНА! И дали беше от топлината в стомаха или от това задоволство, но изпитах глад! Сякаш ме бяха държали на вода и въздух тези последни дни. И ми се ядеше не какво да е!!! Неееееее! След толкова труд, напрежение и удовлетворение, заслужавах награда!

Неистово ми се ядяха палачинки! От онези с дупките, дебелички, дето като им сложиш мед, той влиза навътре по дупчиците и се изпълва цялата палачинка със сокче и аромат!

Помня много добре първия път, когато за първи път ядох такива палачинки.

Тогава още хората около мен бяха много по-големи и ги гледах като гиганти отдолу.

Една съседка дойде и донесе тези палачинки. Майка ми не ги правеше такива, нейните бяха тънички, фини и повече приличаха на катмите на баба. А тези, като ги видях даже не знех, че също се казват палачинки, толкова бяха различни! Впечатлиха ме дупките!!! Започнах да изследвам всяка хапка. Комшийката ги беше заляла с някакво сладко, домашно естествено (по онова време всичко беше домашно), и сега това сладко изпълваше всяка дупка на палачинката. С детското си въображение, не можех да си представя коя магия беше направила това??? Как всяка дупка си имаше сокче!!! И бяха дебели. Полюбопитствах дали тези дупки стигат до долу и откъснах една част от палачинката. Лелееееее! Красота! Вида на дупките, които пронизваха цялата палачинка ме замая! Как става така?

-Тя ги прави с мая - компетентно обясни майка ми - и им слага много мазнина, направо ги пържи! Аз не ги обичам такива, стават мазни. И ги залива със сладко! Да не ги залива, да си ги прави всеки както иска (може да не са били в много добри отношения с тази съседка).

Мазни ли? Нямаше мазно! Само дупки, пълни със сладко! Вълшебно!

Жалко, че беше само една... В онзи момент съжалих, че майка ми не харесваше палачинките на съседката. Аз бих се пренесла у тях само, за да ям тези палачинки.

Този спомен от моите детски години стои толкова ярък, чак все още си спомням вкуса и миризмата на тези палачинки.

И тази сутрин реших да се наградя! И се нагласих да изям не само една, а колкото ми се иска и то топли, още от тигана! Заслужавах си го пък!

Има един простичък начин да станат на дупки, без да им се слага мая (че стават по-бързо и по-леки).

Разбивам отделно млякото на пяна и яйцата на пяна. Ама на много пяна, като за торта! После се събират и леко се добавя брашното, по-добре пресято, за да не се образуват топици. Порпорциите:

На половин литър прясно мляко - 3 големи яйца (4 малки), 300 г брашно. Сол на вкус. Може да се сложи и олио, но аз не слагам. Ако са сладки се прибавят и 150 г захар и малко ром или друг ликьор. Аз пропускам тази точка, защото ги обичам солени. Пък после си слагам каквото си искам отгоре. МЕД или масло!

Важен момент е когато се изсипва кашата върху плочата - само леко се разстилат с опакото на черпака, за да останат дебелички.