Пътуваме с
колата към къщи, след повече от седмица бродене по турските сцени.
След
месопотамското слънце испанския дъжд ми се отрази философски. Заблях се по
минаващите покрай мен пожълтели есенни дървета и се замислих за този блог. Какво
да го правя, как да го продължа? Започнах го на майтап, а ми стана интересно.
Но годината отмина. Каква нова форма да му дам? Че няма смисъл да пиша всеки
ден, ми е повече от ясно! Но какво да е? И се замислих какво е за мен
готвенето. Ясно беше, че за мен е нещо повече от това да приготвя нещо за
хапване. Мислих, мислих и се оформи следното неопределено определение:
Странен химически, психически и емоционален процес, при който се
смесват продукти при най-различни
условия и състояния, а крайният резултата служи
да ни зареди с енергия и предаде емоции, желания, мечти и надежди. С
една дума, е възможността, която ни се дава всеки ден да напълним деня си с
топлина и красота. От това следва, че готвенето е Форма на изкуството.
Мисля, че
онзи (май беше Достоевски), който беше казал, че красотата щяло да спаси света е имал пред вид
изкуството във всичките му прояви. Може би дори не е ставало въпрос точно за
изкуството, което да играе ролята на спасител на душата (нещо като Исус
Христос), а да направим от простичките неща, които вършим всеки ден, изкуство.
Ако е
готвене, то да бъде с онзи замах на художник и експериментател, за да намериш
местенце, където да изявиш своите собствени желания, чувства, да кажеш на висок глас: ето това съм
аз и това мисля по въпроса! Не ме е страх да се проваля, не ме е страх, че няма
да се хареса на всички. Важното е, че носи частица от мен! Нищо друго! Без
претенциите да остава в историята на изкуството, без да мислиш дали е правилно
или не, без да робуваш на това как трябва да се правят нещата! И най-важното
винаги да научаваш по нещо, дали за себе си или за другите, няма значение.
Еволюцията трябва да върви напред!
Така
разбирам аз тази известна фраза "Изкуството (или красотата) ще спаси света".
Всъщност
човеците сме тези, които имаме нужда да се спасим.
И така си
мисля, че трябва да бъде във всяко нещо до което се докосва човешката ръка и
въображение.
Разбира се,
че има неща, които не могат да се правят по друг начин, освен по утвърдения, но
пък защо да не се опита?
Спомням
си, веднъж направих октопод за едни приятели, на които бяхме на гости.
Трябваше да бъде "Pulpo a la gallega", т.е. Октоподът сварен, заедно с няколко зърна черен пипер, дафинов лист
, малко вино и морска сол. След това се
нарязва с ножица. В същия бульон се сваряват и цели, небелени картофи, които се
режат на кръгчета и се нареждат на дъното на чинията, огоре се струпва
нарязания октопод. Поръсва се с червен пипер, едра сол и се залива добре със
зехтин.
Това е
цялата рецепта . Проста кат
фасул! Има само един основен и ключов момент, да се улучи кога е сварен
октоподът. А това зависи много от големината му, от това дали е бил замразяван
или е свеж и от вида му. Големината е ясна - ако е по-голям, повече време се
вари. Само не трябва да се преварява,
защото веднага става жилав и се дъвче като дъвка.
Що се отнася
до свежстта, опитните казват, а и от опит го разбрах, че е най-добре да се
замрази, отмрази и тогава да се приготвя, така става по-мек. Ако е свеж и няма
време да се замразява, трябва да се бие с точилката по пипалата, докато омекне.
А за вида, там вече няма спасение. Някои просто не са хубави и това е! Въпрос
на късмет!
Но да се
върна на темата за импровизацията и въображението.
Направих
октопода по всички правила, улучих и момента да го сваля, стана чудесен! Но
тогава си спомних какво не ми е харесвало когато съм го яла - че когато се
поръсва само, не се овкусява достатъчно и има парченца, които остават без сол,
без червен пипер, което ги прави доста по-скучни от останалите, дето са имали повече късмет.
Затова просто ги пообърках лекичко преди да ги сервирам. Тази проста операция
даде възможност на всяко парченце да се овкуси и изяви. Но какъв бунт
предизвика у испанеца-домакин. Не се било правело така!!! И което ми направи най-много впечетление:
"Вие, българите, сте все такива! Няма да го направите както се прави, а все ще го
побългарите по вашему! Някои неща не бива да се променят!"
КОЙ КАЗА?!
Ти не ги
променяй! Аз искам да ми е хубаво! И понеже имам привилегията АЗ да го готвя,
имам правото да го направя така, както на мен ми харесва. А пък ако на някой не
му харесва, просто трябва да изтърпи, докато си го направи той самичък.
Класическите
рецепти са, за да се учиш от тях, но и за да се подобряват.
И затова си
мисля още, в този дъждовен ден, че жените наистина сме привилигеровани
създания. Традициите ли, гените ли, но нещо все ни води към кухнята.
Болшинството, разбира се. Грижим се за прехраната на семейството ни всеки ден,
всеки ден се изявяваме по своему. Кой с повече, кой с по-малко желание. Но
знам, че веднъж открили сладостта да променяш настроението на деня само с една
нищо и никаква манджа, вече не можеш да спреш! Иска ти се да продължиш, да
повториш, да разбереш. Е, понякога липсва вдъхновение, или пък умората е малко
в повече, но пък за щастие, винаги след този момент идва друг, който променя
всичко.
И така,
докато можем...
