23
ноември, 2012
Трябва
да си призная, че историятя около това невероятно ушно приклчениe започна още преди месец. И за щастие финала
му беше повече от щастлив.
Цялото
отиване в Турция и престоя ни там беше ужасно напрегнат. Не само заради
условията и работата, но и заради нас самите.
Връщайки се
от там, трябваше да отиграем едно представление и в едно градче, близо до
Валенсия. Затова се наложи да преспим в Мадрид и на другия ден, вече с испански
дух да поемем към Валенсия. Този преход от Азия в Европа, от Ориента към
Оксидента беше твърде рязък и ни се отрази на взаимните отношения.
С една дума,
скарахме се. Ама от онези скарвания, дето ти се струват за последно и за
винаги!
Ходех
ядосано сама по Мадридските непознати улици, говорех си самичка и се чувствах
на друга планета. Толкова се ядосах и развълнувах, че по едно време усетих
зверски глад! Забързах към хотела да си взема нещата и трескаво затърсих къде
да се мушна на топло (след топлината на Азия, европейсткият студ ме втрисаше до
кокал).
Може би
затова се наврях в първия срещнат хоремаг!
Защото точно на това ми напомняше, на някогашния селски хоремаг, където
всички се познават!
Забодох
пръст в първото нещо, което ми се прияде
и не мислех изобщо за последствията - ухо на плоча.
Трябва да
уточня, че в Испания ушите са много на почит. Не колкото у нас, но все пак!
Продават се сварени нарязани и подправени с червен пипер и чесън. Ей такова
едно купче видях на витрината и само попитах, за да съм наясно:
-Ухо на
плоча е това, само, че опечено на плочата, нали?
-Точно така!
- отговори бармана.
Все ми беше
тая, питах колкото да се знае, че мога и да приказвам... Хич не ми беше до
нищо, толкова ми беше криво заради кавгата!!!!!!
Сервираха ми
го това опечено на плочата ухо и, неможех да повярвам!, светът се промени за
части от секундата! И ставаше все по-светъл с всяка хапка.
Как е
възможно едно просто ядене, едно нищо и никакво ядене да ти промени
настроението, да ти отвори очите и да ти върне всичките надежди????!!!! Какъв
химически процес, каква математика и физика могат научно да ми обяснят какво всъщност се случвашв в
този момент с моето тяло и същество?!
Олекна ми на
душата, но ми натежа на корема, не можех да го изям всичкото, така че помолих да ми направят един сандвич с остатъка.
Прибрах се в
хотела и само под сурдинка казах, че ако има гладни това е сандвич от еди какво
си, но не споменах подробности около качествата му. Само казах:
-Много беше
вкусно.
И край.
Сандвичът
беше изяден и, за щастие, кавгата, малко по-късно, минала на много заден план.
Три седмици
по-късно се връщаме на същото място, като че ли за да си спомним къде сме
сгрешили! И как сме се оправили, какво сме пропуснали.
Пак излезе
въпроса за яднето и аз заведох мъжа ми там, на същото място, в хоремака!
И пак си
поръчхме ушо на плоча, ама тоя път си го ядохме заедно, а не по отелно! И
топличко, топличко, парещо! С ледено студена бира и чаша червено винце. Който
каквото...за кавгата и дума не споменахме, но бармана ме помнеше, и сандвича
помнеше и даже помнеше кога точно е станало. Усетих го сякаш е бил ням свидетел
на раздора ни!
Никой от нас
не каза нищо повече по повода, само се радвахме че сме заедно и че всичко е
наред. Слава богу! И слава на ушите!
