18 декември, 2011
Неделя, ден за нещо специално. Паеля. Продуктите ги бях купила още вчера и планът беше скроен.
Паелята по принцип е просто ядене, но ако тръгнеш да го правиш както трябва, си иска време и внимание. Особено тази от морски дарове.
Материала:
- Кости от Рапе или някоя друга бяла риба
- Скариди
- Калмари (от гигантските, "pota")
- Миди (черни)
- Риба
- Първото, което направих беше да си приготвя бульончето. Вчера видях, че продават нещо, което е чудесно за тази цел - глава на рапе. "El Rape" е една от най-грозните и най-вкусни риби. Латинското му име е Lophius и има най-различни имена, като например риба-жаба, лунна риба и т.н.
Тези кокали заеха място в тенджерата и ги включих на слаб огън. Когато се прави бульон от каквато и да е риба, по принцип не трябвало да завира. На 80 градуса 10-15 минути."Специалистите" казват, че така се постига най-наситен морски вкус, еми добре! Така да е!
- Следващата операция беше да почистя скаридите. Скъсах им главите без никаква милост и ги бутнах в едно малко тиганче на силен огън с малко олио да се запекат. Сипах малко бяло винце да ги ошашавя съвсем. След това ги намачках хубавичко да им излезе "мозъка". Звучи жестоко! Ама сосчето излезе жестоко. Цялата тази субстанция я прецедих и оставих настрани докато й дойде момента. Останалата част от скаридите, заделих 8 за отгоре, а другите ги обелих, почистих им лайняния канал и ги нарязах на половинки.
- Мидите ги излъсках като за изложба, отделих 8 за отгоре и другите влязоха на топло при костите да помогнат да стане по-вкусен бульона. 2 минути и ги махнах! Само да се отворят. Извадих ги от черупките и ги нарязах на поливинки.
- Калмарите също бяха нарязани на парченца. Днес нещо ми се иска всичко да е на малки парченца, та и детето да хапне нещо, ако ще и да е без да иска. Да видим дали ще мине номера.
- Рибата беше една от най-миризливите - конгрио (congrio). Махнах й кожата и я бутнах в бульона, да помага там. Имах идея да мина и самото месо през температура та да мога да й махна костите, но идеята не проработи... Костите си останаха и трябваше после да ги плюем! Сбърках с тази риба, трябваше да взема нещо по-безкостно.
- Когато бульонът беше готов го прецедих и заделих настрана.
- Сега тиганът на мама влезе в действие. Зехтин! Не малко, добре! Паеля без зехтин не става. На паеляат най-вкусната част е коричката, която се образува на дъното на тигана, а то без мазнинка не се получава. Има си неща, които си искат определени неща, не можеш да ги заместиш с каквито и да е други неща!
Лук наситно, червена чушка наситно (днес всичко е наситно!), калмарите да се стегнат и рибата, че иска повече време. Айде и граха (той поне си е ситен). Всичко това пусна доста вода. Не можех да го чакам да отпари, защото щеше да се втвърди.
- Виното, с шафрана накиснат в него, блееше отдавна на масата и беше станало оренжево. Сега му дойде време! Само да поизпари малко!
- Оризът. По кафена чашка на човек. Измит и оставен да почине поне половин час. Така си поема влагата и не пръска, а и по този начин се намаля времето на варене. Някои не го мият, аз да. Така не се слепва и не става на каша.
- Едно пакетче подправка за паеля, че шафранът не пусна достаъчно боя.
- И бульона! Колкото ориза.
- Захлупи! И не пипай! На тихичко да ври! 10 минути.
- Сега е време за скаридите и мидите.
- Почти веднага наредих и заделените за украса миди и скариди.
- Пак захлупи! Сега се вторачих в стъклания капак да видя дали ще се отворят мидите, че ако някоя не се отвори, ох! Отвориха се, бавно, но всичките! Скаридите порозовяха приятно и ... ГОТОВО!
Най-важната част от процеса е да се остави да почине. А за да не се връща влагата вътре, сложих една кърпа под капака на тигана, да поема изпарената вода. Така бля докато не седнахме да ядем.
Добре се беше получила, само леко бях преварила ориза, но пък беше много вкусна. Когато е от морски дарове е много трудно да се улучи момета на варене на всичко, а и количеството бульон е под въпрос, защото всички морски дарове пускат доста вода. НО стана! И детето ЯДЕ! Ох...само дето дълго време плюхме рибени кости. Никога повече от тая риба! Само за бульон! И вън!
Изядохме паелята (е, малко остана, то...) и мъжът се юрна да работи!
А въх!
Зае се да прави неща, които с години е отлагал. Да оправи леглото! И то с мерак и хъс!
Какво сложих в тая паеля незнам, обаче му включи турбото и нямаше спиране чак до късно вечерта.
Да бях знаела къде е ключето, та да я бях направила по-рано тая паеля!
- Мъжо, ща ти е, бре? Тая паеля...
- Не е от паелята!
Да, бе, да! 100! (тайничко се зарадвах) спогледахме се със свеки и блестяхме от щастие, най-после признаци на живот! Дано да задържи така. Само се чудя какво да направя утре, за да поддържа огъня?!
