неделя, 11 декември 2011 г.

Екскурзия с кебапчета и бира


11 декември, 2011

Снощното гости се отрази на здравето... Храната беше превъзходна, лека и изключително вкусна. Но "кафето" що изпихме се отрази на тонуса!
Но не и на плановете ни за екскурзия! Бяхме решили и нямаше мърдане назад!!! Вън!!!
За нула време извадих замразените кепабчета от фризера, размразих ги на микровълновата и ги пльоцнах на тигана, че да се съберат всичките. Веднага в кутията за пикник плюс краставица, домати и чушка. Пътьом купихме един черен хляб и газ да ни няма! А, да, и бирата!
Астурияс е прекрасен район! Един от най-красивите в Испания. Има места, които са магически!





Спряхме до един къмпинг, разходихме се покрай реката и аз, както все блея по тревата изведнъж гледам - кервиз! Не мога да вярвам! Откъсвам, мачкам, душкам, кервиз е! 
Веднага в главата ми изникна спомен как баба ме караше да ходя да накъсам от градината. Ами ще накъсам! Как не!? Тук не се продава никъде. Ползва се само целината във възрастния й вид - стъблата и корена. И жълтите листенца в средата. Зелените листа са много твърди и не стават за ядене. Но когато е млада, си е кервиз и листата са чудесна подправка за какво ли не. Най-вече за телешко.
До реката пристигна едно холандско семейство, което от 11 години води екологичен живот. Гледаха ги всички, включително и ние, като извънземни. Тайничко  им завидяхме. Пътуваха с две каруци, целите изрисувани. Три коня се ангажираха за придвижването им. На покрива имаха соларни панели, които им захранваха електрическите уреди вътре. Имаха си две подвижни къщи! Оборудвани по модерен начин, но изглеждаха като пътуващи артисти.
Заприказвахме се с мъжа на семейството и им подарих едно букетче кервиз "за супата". Много ми беше интересно как и защо го правят, но милите бяха гладни и бързаха към обяда (който сигурно сами си приготвят в изрисуваните каруци). Порадвахме им се и ги оставихме на спокойствие.
И така, ходихме, бляхме и в отреденото време, огладняхме... Торбата в колата. Къде да ядем? Еми, ей тук! Един плаж се ширнал, едно слънце пекнало, една планина засиняла... Какъв ресторант? Какви 5 лева?

Сядай на масата, вади кебапчетата, сипвай бирата и зяпай природа!
 Спокойно, красиво, като на кино! В такива моменти само мога да кажа:
"Животът е прекрасен!"