6 декември, 2011
Ей, да му се невиди, мразя да хвърлям храна!
Вчера се прибрахме и днес направих пълна ревизия на какво има и какво няма. И какво да видя?! Едни забравени броколи, стоят още от преди да тръгне за натам. Значи близо седмица!
Обичам броколи, особено откакто се научих да ги готвя. Затова днес направо ме заболя сърцето като ги видях тъжни и спаружени в хладилника. Пожълтели, овехнали, сдали богу дух.
Не! Няма да ги хвърля!
И започна операцията спасяване на броколите.
Основното ястие беше решено още от вчера, така че нямаше какво да го мисля. Едни пуешки бутчета, оваляни в подправки - риган, червен пипер, черен пипер и соев сос. Увих ги плътно в алумииевото фолио и ги бутнах във фурната да се топлят. Това да са плътно увити си има своето предимство. Когато са само в плик, сякаш стават по-задушени. А когато са плътно увити си хващат коричка също като печенки. Е, налага се малко да се бориш със залепналото фолио, но си заслужава.
Заех се с броколите.
С мъка.
Били са свежи, зелени, като младо момиче! Сега се мъдреше в ръцете ми като страра мома, на която отдавна й е минало времето...
Нямa, миличка, няма да те изхвърля. Има още живот в тебе. Ето, ще махнем жълтото, тоrбичките под очите, ще опънем бръчките, ще се покаже пак зеленкото! Е, цветът замина в кофата, но отдолу скелетът си е здрав, пълен с целулоза и останали витамини. Нема да се даваме! Сякаш видях себе си в тези повехнали броколи.
Така обръснат, зеленчука бе поръсен с вегета и пъхнат в йената и после в микровълновата за 3 минути. Остана леко хрупкав, но нищо му няма, след това трябваше да влезе във фурната да прави компания на бутчетата.
Въртеше ми се в главата:
- Какво да им сложа да цъфнат отново? Бешамел?
- Оф, нямам толкова време.
- Сос от сирене? Ох, не ми се занимава. Трябва да е нещо просто.
- Сетих се! Кашкавал! Просто кашкавал! Ама не само един вид, а три. Защо ли? Ами ей, тъй на, за характер! И много, много кашкавал! Затрупах ги с кашкавал, да не се виждат, горкичките.
Така скрити ги сложих във фурната.
Ех, не трябваше да слагм тая Вегета, станаха леко солени! Но що се отнася до характера, имаше го! Старата мома блесна с нова светлина. Заслужаваше си го, милата, нали е за последно...
Изядохме ги. Така соленички и маскирани изобщо не се разбра, че са отпреди седмица. Пак цъфнаха!
Е, спасихме положението. Не се хвърля! Нищо!
