12 декември, 2011
Голямо спокойствие днес... Тишина и работа на компютъра. То се събрало за писане, с килограми! Още снощи свеки ме пита:
- Днес добре, а ща че му сутра?
- Само отворих фризера, нацелих една торбичка, извадих я и казах:
- Ей, т'ва!
- То какво е?
- Незнам. А, да! Говеждо. Сетих се.
Бях го купила в изблик на желание за готвене. Ама артиса и аз го бутнах във фризера. Сега само се натика в ръцете ми. Явно му е било доста студено там!
Оставих го да се размразява през ноща и на сутринта беше готово за горещата баня. Лекичко си вря с едно кубе зеленчуков бульон за вкус, 2 часа.
Това ми даде възможността да си свърша спокойно работата, а свеки да се поразходи по магазините по обичайния маршрут.
Като се свари беше омекнало като след три ракии.
В чугунената тенджера сложих капки олиойце, голяаааама глава лук, чушка, моркови (които бяха решили, че им е писнало да са оранжеви), червен пипер, домат на ситно и яко червено вино. Като се поизпари алкохоления вкус само прибавих картофите, ама начупени, та да пуснат повече скорбяла. Айде, и бульона и накрая месото нарязано на дребни кубчета. Така за 3 евро имах манджа за четирима ни и да остане! А, така! Вкусно и евтинко!
Звездата на манджата беше кервиза дето си го набрах вчера от полето. Толкова бях доволна! Най-после познат мирис, на телешко варено. След половин час беше готова, но нещо все ми липсваше. Виното беше лошо и това се отрази на киселинността, наложи се да турна две лъжици захар, да се омекоти. Малко естрагон, магданоз и черен пипер уравновесиха нещата съвсем!
Така обичам - малко работа, но с добър резултат.
Свеки беше купила пресен хляб, та картинката беше повече от ясна!
И остана за вечеря!
Утре ще мислим за утре.
