13 декември, 2011
Колко е хубаво понякога да си имаш свекърва в къщи.
Връщаме се от работа, а пиленцето ни чака във фурната. Свеки доста го беше препекла, а и не му беше махнала кожата и то пуснало всичката си мазнина. Тези индустриални пилета са истински ужас що се отнася до качество. Пускат мазнина като прасета!
Ама изядохме го...
Но после ми се разката фамилията. Стомахът ми запротестира на висок глас срещу мазничкото пиленце. Удави ме в киселини! Но пък кожичката беше толкова хрупкава и вскусна! Защо в повечето случаи ни харесват храни, от които после плачем?!...
Свеки направи за вечеря погача, да зарадва внука и аз се облизвах тъжно наоколо. Не посмях ни да близна тая красива погача! Стомахът тъкмо ми беше попреминал, но не посмях.
Мъжът си хапна добре, детето си хапна добре, свеки си хапна добре, само аз седях и се облизвах. Не можах да издържа и хапнах една трошичка, ей тъй, колкото да ми мине! Една трошичка!
Е, няма как понякога трябва да се въздържа човек, да изтърпи, особено, ако сам си го е направил. Да си сърба попарата...
