12 април, 2012
Днес върха на кулинарните ми изживявания беше правенето на една нищо и никаква баница.
Историята започна още от пиците. Когато замесих пици, а пък детето искаше да излиза с приятели. После се уговорихме кога да дойдат на пици. Дойдоха, но дойдоха с торта. Торта в тава. И сега тази тава трябваше да се върне на притежателите й. Обичаят (нашия)казва, че което пълно е донесено, пълно трябва да се върне. Значи нещо трябва да направя. Нещо за ядене. И днес детето има представление, за първи път ще го видим на сцена и си помислих, че любимата му баница за него и приятели би била добра идея. Освен това той я изказа първи, което ме изненада. Винаги съм мразела като бях на неговите години, че и повече, приятелите ми да виждат как майка ми се грижи за мен. Ужас! Самостоятелността беше най-важното нещо на света за мен. Че мога сама да се оправям в този свят, че мога сама всичко да правя. И сега ми се връща тъпкано! Нито мога да правя всикчо, нито мога сама! НО то човек трябва да поживее малко повече от 16 години за да разбере някои основни неща... Както и да е. Сега със страх не предложих нищо на сина ми, да не би да заприличам на типичната майка, дето едва ли не му носи храната в училище. Той сам каза:
-Направи една баница и може да я донесеш там.
Там??? Ще умра от срам!!!!!!! Как да го направя?! Без да е досадно и натрапчиво???? Както и да го погледнеш не е нищо друго, освен, че майка му му е донесла манджа в учлище. Господи, спаси ме!
Тези мисли ме тресяха днес целия ден, от сутринта. Чак се чудех дали наистина да го направя или да се направя на разсеяна и да забравя. Както и да е баница трябва да има, и тавата трябва да се върне.
Така че, запретнах ръкави, въоръжих се с кураж и започнах баницата. Имах кори, но ми беше категорично отказано да ги ползвам, синът не обича баницата с готови кори. Ох, как съм ги разглезила!
Ама как да си спестя труд? И изведнъж ме огря идея: машинката за точене! Макар че тя е за тесто с повече брашно, а баницата се прави с не точно такова. Но реших да пробвам. Бях убедена, че ще е по-бързо.
Тръцки!!!!
Докато ги завъртя всички кори през всяка една степен на машинката, вече щях да съм ги раздърпала и насукала всичките. Мамка му! Голяма идея, няма що! Накрая пак стигнах до дърпане, но в самата тава. Стана една наложена-сложена-точено-дърпана баница. За ставане, нямам и представа как е станала, защото нямаше как да се опита, трябваше да стигне цяла, пък ако ще и да се наложи да си я върна след това.
На тръгване към театъра, много се чудех две неща:
Първо - как да я опаковам, за да не изглежда, все едно се носи каквото и да е за ядене. И второ - дали изобщо да я нося и как да постъпя, за да не стресна детето.
Опаковах я в една огромна торба, за да не се вижда много,че е нещо за ядене. И дори да е, да изглежда все едно не е нищо важно. (добре, че баницата не е нещо което се разтича, тогава щеше да е сложно!)реших а я занеса, а пък ако детето каже НЕ, да я върна. А за да няма подозрения от страна на приятелите му и да не го засрамвам, реших да я оставя на рецепцията.
От толкова много сметки около тая пуста баница, накрая забравихме фотоапарата!
Както го бях замислила така и стана, оставих баницата съвсем небрежно размахвайки торбата на рецепцията. Опитах се да не обръщам внимание на многозначителния поглед на портиера, и се качихме като всички други "нормални" родители.
Стояхме като на тръни! Нашето дете, това, дето си го знаехме, го нямаше! На негово място видяхме един младеж, красив и строен, с присъствие на сцената и един непознат за нас чар. Детето ни изненада мноооооого приятно. След представлението поздравленията се сипеха от ляво и от дясно. И на мен изведнъж ми се яви спомена за баницата, която дремеше инкогнито на рецепцията. Само дискретно попитах синът какво би било най-добре: да я донеса или да си я върна в къщи. А той целият превзет от чувството на току-ощо миналата премиера, отговори:
-Ми, дай я!
Изтичах и я донесох докато не си е променил мнението. А той, като я взе, само извика:
-МАНДЖАААААА!!!!!!
Разкъса фолиото и веднага бе заобиколен от приятелите си. Баницата изчезна светкавично. Язък за всичките ми притеснения!!!! Да бях се сетила да взема фотоапрата, вместо да се тюхкам около това кое би било добре и кое не.
Глупава жена, все се притеснявам за това дето няма нужда!
