Обяд-салата експерс

25 април, 2012

Днес детето пак го няма. Започвам вече да свиквам. 

А ми се е насъбрало за рисуване!!! Седнах и рисувах!

И това дето трябва, и това дето не трябва! Хич не се усетих как е странало 2 часа, после се изненадах когато стана три часа. Нито бях закусила, нито се бях сетила за обяд.

Но вече започваше сериозно да ми пристъргва. Така че, хванах се да направя един бърз обяд.

Изобщо и не помислих да ходя до магазина. Само отворих фризера.

Дааааааааа. Трябваше да помисля. Едни гули? Ама с какво? И тогава ми блесна една идея. Салата, гули, яйца, риба... Всичко на едно. Една мощна салата и край!

Така и стана. Размразих набързо едно парче риба, забърках две яйца, стоплих гулите.

В чинията само ги наредих - най-отдолу във венец марулата, подправена с лимон, сол и зехтин. Върху тях директно нарязах краставиците. По средата гулите, объркани и подлютени заедно с рибката. Яйцата на парчета огоре.

Цялата процедура ми отне цифром и словом 15 минути. Освен това правех всичко с толкова хъс и желание - еми, да, бях гладна вече достатъчно за да се нахвърля на каквото и да е от хладилника. Опасно!!! Това се отрази и на обяда, стана малко по-лют от обикновеното.

Но затова пък рисунките ми станаха чудесни. Чак не можех да повярвам, че аз съм ги рисувала!

Бях им се отдала изцяло и те ми се отблагодариха с чар...

Едната ми отне 4 часа. 4 часа в съвсем друг свят! Действа разтоварващо, наистина.

Тази рисунка ме измъчи. Но накрая "трите малки негърчета" бяха като живички.

След обяд, вдъхновена от резултата, реших да се захвана и за работата ми за завършване на курса.

Задачата, по ирония на съдбата, пак е свързана с ядене.

За завършването на курса, се оказа, че се готви изложба с рисунки на курсистите. И, тази година задачата беше РЕЦЕПТИ! НО рецепти, които са свързани с някакви преживени емоции.

Всеки трябваше да се зарови в паметта си и да си спомни за някое ядене, което е свързано с някакъв спомен. Трябваше от една страна да напишем рецептата на ястието, а рисунката трябваше да изразява спомена (не яденето).

С една дума би трябвало да се получи една много своеобразна кулинарна книга.

Интересното беше, че тази задача ни беше възложена още отдавна. Първо трябваше да се намери и напише рецептата, после да се напише спомена, и накрая, да се измисли какво точно ще се нарисува и как. И всичко това съвпадна с началото на тези записки, малко след това. Бях изненадана! Затова с много отговорност се заех с тази задача.

И моята рецепта беше за хляб, най-прост хляб. А споменът беше свързан с деня, в който баба ми и майка ми ме гледаха за първи път как меся. Рисунката обаче, беше на житен клас, защото ми напомняше на задния двор на къщата на село. Точно от нашата къща нататък започваше една огромна нива пшеница, в която играехме за ужас на хората от ТеКеЗеСе-то.
И след общо пет часа рисуване, се получи най после!!!

Толкова се радвам, че успях да си отделя време за мен самата. Да седна и да не мисля нито за готвене, нито че трябва да работя, нито за новия спектакъл... Само аз и листа пред мен.

Страхотно!!!.....

Вечерта обаче, си идва детето и казва:

-Гладен съм! Какво има за ядене?

-Нищо!

И тогава настана пълен хаос!!! Всеки започна да вади каквото му се яде от хладилника. Даже не стигнахме до масата. Всеки си имаше нож и дъскичка и си режеше, и си хапваше, и си приказваше с другите. 

Хаос, но добре организиран. Само от време на време се сблъсквахме пред хладилника:)