26 април,
2012
Трябва да ги
запиша!
И двете
неща, които сготвих днес си заслужават вниманието, защото внесоха нещо ново в моя
кулинарен опит.
Едното бяха
пържолите за обяд. Звучи тривиално и скучно, но...
Нямах
никакво време да се замислям. Сутринта репетиции, обяд и вечерта - рисуване. Това
беше програмата за днес. Не ми се висеше ни по опашки. Само минах през
по-празния магазин и взех едни вратни пържолки. Помолих да ми ги отрежат
по-дебелички, около 2,5 см. Като се прибрах в къщи мъжът само ме гледа:
-Какво
носиш?
-Пържоли!
-Охааааа!
Нямаше време за мислене. Само ги цепнах на каренца от двете страни, начуках ги
с чука и ги намазах с една смес от подправки, която си донесох от Турция. А да.
И ги намазах с три капки олио. Даже не ги посолих, а сложих сол на плочата, ей
тъй на, на сухо. Като загря ги пльоснах. И това беше момента, в който разбрах,
че детето пак ще излиза и то веднага. Ами сега?! Супата е готова, но
пържолите... Засилих колтона на 20! Обърнах ги няколко пъти и ги махнах. Не ги
пекох повече от 5 минути общо. Като ги извадих обаче, не ги сервирах веднага, а
за да изстинат по-бързо ги нарязах напреко на едри пръчки. Поръсих ги със соев
сос и малко лимонов сок.
-Ммммммм, че
вкусно! Толкова е вкусно, че не се трае! - рече синът и беше толкова
екзалтиран, че не можеше да стои спокойно на стола.
И наистина
станаха перфектни! Може би защото бързах, незнам. Отвътре останаха сочни, а
отгоре хрупкави. Соевия сос засили вкуса им, а това че ги нарязах на пръчки,
освен че помогна за по-бързото им изстиване, им помогна а си пуснат сосчето. И
така заедно със соевия сос, се образува едно вълшебство!
Наистина,
перфектни. Никога досега не са ми ставали толкова сочни.
Още усещам вкуса им!
Вечерта ме
чакаше друга изненада.
Тръгнах да
правя паста.
Едно яйце,
малко вода, малко сол и много малко олио (зехтин). Много брашно, до яко тесто.
Мързеше ме
да вадя за една порция машинката и го разточих с точилката набързо. И понеже
нямах много място за голяма кора, стана малко дебеличка. Сложих брашно, за да
не залепва, навих я на руло и нарязах на лентички. Дотук нищо ново.
Новото беше
пефектната комбинация от сирена. Записвам си я тук, за да мога да я повторя
някой ден. За една порция:
Масло,
колкото лешник
Едно
триъгълниче топено сирене, Light естествено!
Една малка
бучка сирене фета
Течна
сметана докато стане възгъстичко сосче.
До тук беше
добре, много доре. Но вкусът се промени съвсем, когато прибавих и една шепа прясно
настърган пармезан.
Малко
лимонов сок и черен пипер завършиха тази фиеста на вкусове.
Чудесно! Върви ми днес!
