21 април,
2012
Днешният ден
влезе в историята!!! Бухтите ми бухнаха най-после!!!
Моите хора
си поискаха мекици за закуска. Още вечерта изпратих мъжа за брашно, но късно
вечерта когато запретнах ръкави да замеся тестото и гледам, че и мая нямам.
Значи няма мекициииии! Веднага се чу едно:
-Ооооооо.....
-А бухти не
може ли?
-Еми....
може...
-Може не
може, това е положението.
Замесих
тестото още снощи. Рецептата е проста:
Кисело мляко
(аз сложих три малки, от по 125 г), един бакплувер, сол и брашно. Аз обаче
турнах и едно яйце. По рецептата на майка ми се слагат 3, а по рецептата на
една приятелка не се слагат изобщо. Аз реших да пробвам с едно. Млекцето трябва
да е топличко и бакплувера да шупне в него. Замесих го с малко брашно, стана
леко и лепкаво тесто. Намазах го с олио и го сложих в торбичка и в хладилника.
Тази сутрин
го извадих го прибрах във фурната на 30 градуса за половин час преди да го
опържа, колкото да се климатизира. Беше се размекнало като след баня.
Даже не го
точих, а го разстелих върху яко набрашнения плот.
И сега
започна магията.
С трепет
сложих първите две в малката тенджерка и ги захлупих с капака. Не смеех ни да
погедна дали ще се подуят. И като отворих след 2 минути изглеждаха като купола
на църква. Кръглички!!!
Обърнах ги и си мислех, че ще спаднат. Но не! Забиха
на място! И най-после мога да се похваля, че мога да прявя бухти, които са
бухнали наистина, а не само по име :)
За обяд не
ми се занимаваше с нищо и прибягнах до една проста и бърза рецепта, която ми
каза свеки:
Пилешки
крилца. Смес от равни части (в супени къжици) мед, горчица и соев сос.
По
рецептата има и зехтин или олио, но аз не сложих. Самите крилца са си мазнички
и въпреки че им махам част от кожата пак пускат мазно. Така че, без олио.
Крилцата само се овалват в получената кашичка и се нареждат в плоска тава.
Пекат се в загрята фурна на много силен огън - 220-250 градуса само за 20
минути. От себе си прибавих и сусамово семе. Красивичко става, а и на вкус
върви.
Хапваме на
обяд и синът казва:
-Залепва ми
устата от теаи крилца.
-Ох, сине -
отговаря мъжа - на мен очите ми залепват от тези крилца.
Ми, събота
е. Защо да не залепнем на дивана за малко. Че и за много! :)
