13 юли, 2012
Скумрия
мечта
Правя
скумрията и си мисля как хич не ми се пише напоследък. Целия ми инат си отиде
на кино. Не можах да издържа цялата
година. Все още обаче си записвам какво съм готвила. И това ми помага да си
спомня долу-горе какво се е случило този ден.
Днес е ден
за риба най-после. На рибния щанд имаше едни доста големички скумрии и аз си
прибрах две за в къщи. И си спомних за скарата на терaсата, когато живеехме в
студенски град на последния етаж.
Скарата не
се мърдаше от там. Лете, зиме, все нещо запеквахме на нея. Имаше един период,
някъде около моята бременност, в който за закуска си хапвахме редовно печени
филийки на скара с печена сланина. Толкова сладко ни беше с мъжа, че повлякохме
бързо няколко килца. Аз и заради бременноста, а той от съчувствие;)
Скарата си
беше от най-просите, от онези старите с извитите реотани и само една едра
решетка отгоре. Контактът беше щекер и се разпадаше, но това не ни пречеше да я
експлотираме до дупка!
Що сланина и
кренвирши се опекоха на тая скара. До пържоли и кебапчета не се стигаше, че
бяха гладни студенстки години. И тогава беше пак криза. От онези, страшните.
Дето има на масата само хляб и сланина. НО пък колко сладко ни беше! Млади и
щастливи.
Скумрията уж
по принцип е мазничка, но ако се полее със зехтин Омегата й става от 3 на 6. Че
и на 9! Много си отиват. А като се добави розмарин и чесън, става ох...
Свеки беше
една от първите, които ми отвори очите за комбинацията на тези две миризми.
Рецептата е
следната:
Малко пресен
розмарин, една скелидка или две чесън, пресен магданоз, лъжица вегета, черен
пипер и лимонов сок. А може лимоновия сок да се сложи след изпичанено. Всичкко се счуква едно по едно в чукалника и последно се
добавя лимоновия сок. Рибата е добре да е цяла и да й се направят рачзези от
двете страни, за да попие миризмата. Като се натърка хубавичко се полива със
зехтин и се оставя да постои поне час.
После само
се лепва на скарата и се сипва бирата! На силен огън за малко време, да
замирише на изгоряло отвън, а отвътре да остане сочно. И като се опече, пак
може да се полее със зехтин.
За жалост
нямам такава скара тук. А каквото имам не става така, както на онази с голия
реотан.
Скоро видях на щанда на един магазин, забравена в един ъгъл една
подобна скара. Май ще отида някой ден да я спася. Ако не я изхвърлят до тогава!
Но да си призная честно, онази скумрия, дето направи свеки преди толкова много
години, още я помня. И тайничко си мечтая някога да мога да постигна същия
резултат.
Ех, скумрия
мечта!
