20 юли, 2012
Пак се
повтори старата история.
АЗ му меся
баница, той пък трябвало да излиза. ПАК!
Еми, яде си
баничката вряла и по пътя.
Аз, обаче
съм горда със себе си.
Най- после,
с толкова баничарски опит, който имам зад гърба си, успях да направя баничките
почти като купешките!!!
"Почти",
защото станаха по-хубави. Не толкова мазни, не така клисави и не с грозна
извара като купешките. Станаха просто перфектни! Малки симпатични банички от
баничарница, от онези от по 10 стотинки. Големите струваха 20. Мили ученически
спомени нахлуха в главата ми!...
От онези
години, когато животът изглеждаше толкова прост! И евтин!
Милите ми
банички, пренесоха ме във времето със скорост непозната ми досега. Гризках си
баничката и не бях в това време! Бях пак ученичка 3-4 клас, в междучасието,
токущо излязла от опашката на училищната лафка, с вряла баничка в ръка - малка,
за 10 стотинки.
Мисля, че
открих новото име на пренясящите ни през времето тунели - казват се
"банички от 10 стотинки". За
мен! За друг може да се казват по друг начин, но със сигурност пак ще е
свързано с емоции и чувства от детството, тогава, когато всичко опитвахме за
първи път и имаше много по-голямо значение, отколкото в който и да е по-късен
момент.
Животът
тогава ни се показваше в пълните си разноцветности, и ние го приемахме с отворени сетива!
Може би
затова спомените от детството са толкова силни и затова все се връщаме към тях,
за да открием цветовете, които вече познаваме.
