15 февруари, 2012
4 (ЧЕТИРИ!!!) парчета торта опапах днес.
ПЪРВОТО отиде още на закуска.
Едва чаках да стана и още с първия чай изведнъж огладнях. Чудно защо ли? Защото знаех много добре какво ме чака в хладилника. Снощи се спрях, че трябваше да се спи, но днесссссс........!!!
Обядвахме вече не помня какво (не си записах! А, да! Пастървата от вчера за нас, наденичка за момчето, че рибата не стигна за трима), но за десерт си отрязах ВТОРОТО парче! (аз дето не ям никога десерт и никой от нас не яде десерт. Днес бях единствената! Ура!)
Не ми стигна! За следобедна закуска (следобедна закуска!? Вече не си спомням откога не съм чувала това словосъчетание! Но днес си го спомних с нежност) отиде и ТРЕТОТО!
За вечеря не мислех за друго освен за тортатататататата!!!
Мъжът се прибра късно от спорт и ме свари пред телевизора с чаша вино и празна "тортена" чинийка. Облизана, естествено. Току-що бях опрахосмучила ЧЕТВЪРТОТО. Само попита за всеки случай:
-Торта ли ядеш?
-Чи кък?! - толкоз можах да скалъпя в отговор.
Бях като дрогирана. Аз, дето не обичам сладко, дето ми става лошо от мазното и дето немога да изям повече oт едно квадратче шоколад??? И още: дето не ям хляб, дето почти не ям картофи и ориз, дето спагети и пица опитвам с крайчето на езика, дето се пазя от боба!!!
Сега си изядох въглехидратите за три месеца напред! Нека! Хубаво ми беше!
Но, странно. Друг път, като ям толкова много въглехидрати накуп и толкова безразборно, ми се отразява веднага на колита и се подувам като плондер. Този път обаче нищо такова не се получи. Дали защото беше точно тази торта, а не друга? Не знам. Но днес бях като в делириум.
Охххх, че сладко!
