1 февруари, 2012
Днес е спокоен ден, поне така се очертава.
Снощи свърши хляба и тази сутрин въпроса беше ще правя ли или ще ходя да купя.
А времето гадно! Не ми се излиза... Брашно имам, мая имам, ще правя.
А за обяд нищо не съм размразила, ще трябва да отскоча май до магазина за...нещо...
Ма не ми се излиза!!!
Отварям хладилника. Много бях добра тия дни в преценката на това колко да готвя, нищо останало няма. Всичко се обра и се изяде! И точно днес да вали и да не ми се излиза.
А що не направя една супичка. Всъщност почти всеки ден правя супа, освен ако има манджа, но все я правя лекичка, като чорбичка.
Днес обаче се сетих за зимните български супи.
В нашта къща като се готвеше супа, нямаше второ, ядеше се само супа, с хляб!
По принцип се приготвяше едно ядене и вечер салата и същото ядене.
Първо, второ и десерт се сервираше само по столовете. За първо винаги супа или таратор през лятото.
Когато се ожених естествено беше да пренеса това , което съм виждала в къщи и в новото ми семейство.
Веднъж сготвих една хубава супа, от онези с многото материал. И сложих хляба на масата.
Мъжът ми опапа две чинии без хляб и после попита какво има за второ (той преди ядеше много, а беше като клечка).
-Какво второ?
-Ами при нас се прави за първо супа, а за второ нещо конкретно.
-Ама това е много ядене!!! При нас така се готви само по столовете.
-Ама супата не е такава гъста! Лекичка е.
-Как лекичка, какво има в нея?
-Само бульон и фидета, може картофи...
-Е че каква е тази супа само от фидета? Бульона от какво е?
-Е незнам. (незнеше тогава как да ми обясни сръбското чудо "Вегета"). И сега любимата му супа си е от картофи, Вегета и фидета. Става за 15 минути.
-Ами нашта супа пък е гъста супа, и се яде с хляб. Винаги така са я правили и баба, и майка.
-Аааааа, аз не мога да ям супа с хляб.
-Защо да не можеш да ядеш супа с хляб?
-При нас там на юг ядат супата с хляб. При нас не. Много ми е някак... селянско.
-Селянско не селянско, друго няма! - обидих се аз. Защо пък да е селянско?!!! БРЕ!
Цяла България ли е селянска, след като си е обичай да се яде супата с хляб?
-Ама при нас това не се казва супа - опита се да се извини мъжът - а ЧОРБА. Чорбата е гъста и се яде с хляб, а супата е рядка и се яде без хляб.
-А тези на юг какво?
-Те всичко ядат с хляб!
-При нас пък чорбата е рядка. И се сърба!
Е сега вече всичко беше ясно. Чорбата е супа, а супата е чорба. Добре е, че изяснихме този въпрос преди да сме стигнали до балкански конфликт.
Но това, че трябва да има две яденета на масата ми стана повече от ясно. От тогава почти винаги приготвям някаква лека супичка, защото истина е, че течната храна е много важна. За второ някакво месо със салата. От време на време, вместо салата или вместо гарнитура направя някое зеленчуково ястие. Обожавам зеленчуковите ястия, българската кухня изобилства от тях и това е чудесно. Испанската не може да се похвали с подобно нещо. Тук варената шунка не я смятат за месо, нито пилето. Тежко им на вегетарианците в Испания!
Хлябът е почти готов, ще се яде по селски!
......
Не, и днес не яде супата с хляб!!! Аз пък да!
Е, това доказва колко са силни навиците, които изграждаме като деца в семейството си. Всяко нещо има значение, даже това, дето няма значение!
Имало било фидета и не му идело да яде супата с хляб. Сръбска му работа! Но затова пък после яде само хляб. Нали се наяде? Еми...какво значение има кое кога?!
