21 февруари, 2012
Ребърцата не са важни. Днес картофите бяха по-хубави от ребърцата!
Първо ме вдъхнови една приятелка, у която бяхме на гости и много ми хареса този начин на приготвяне. После, днес по телевизията видях същия начин на приготвяне на картофите, само, че опечени наопаки.
Много ме провокира видяното. За днес бях размразила едни ребърца. Първо, защото е празник (Карнавал)и всики сме в къщи и, второ, не ми се готви нищо сложно, даже супа няма да правя.
Само салата.
Ребърцата са прости. Не ги разделям, оставям парчето цяло, както си е. Само го намазвам със сол, ервен пипер и шарена сол. Нещо напоследък много ми се яде шарена сол и я слагам на какво ли не! Май ме гони вече носталгията по родното...
Картофите обаче им се постарах. За себе си бях решила, че ще ям само салата и картофи, затова трябваше да направя повечко.
Първо, не се белят. Второ, се режат наполовина по дължина. Дотук е просто и нищо особено. Е, сега вече става интересно.
Правят се откъм вътрешната страна едни разрези. Някои го правят на кръст, други го правят на райета. Аз ги направих на квадтратчета. Целта на тези разрези са да навлезе вкуса навътре в картофа. А какъв е вкуса? Вкусен!
Днес се вдъхнових от видяното по телевизията и го направих с шарена сол, червен пипер, риган, сол, мащерка, малко масло и зехтин. Разбърках го бясно и намазах всеки картоф с тази ароманта смес. ПО птелевизията го видях, че ги слагаха наопаки, с дупето нагоре. Моята приятелка ги беше опекла с рязаната страна нагоре. Аз реших да пробвам едно така и друго иначе. Да, обаче нямаше достатъчно място в тавата. Е, добре, айде всички с лице към слънцето.
Станаха невъзможни! Имам пред вид израза:"Е, няма такива картофи!"
Не само, че ще се повтори, но и е записва в златната книга. Една биричка допълни празничното настроение.
Черните облаци от вчера се разсеяха почти нацяло. Нека им! Че ми писна от толкова мрачни мисли! Айде малкo настроение.
Браво на тия картофи!
