вторник, 14 февруари 2012 г.

Уравновесена супа


12 февруари, 2012

Нямаше да сме на обяд в къщи, така че оставих сина сам да си готви второто. Добре се справя детето. Намерих едно пилешко замразено. Като го размразих се оказа че на всичкото отгоре е и подправено. Значи само на плочата и край! Едно бързо картофено пюре и моркови вместо салата. Той обича така да си ги хрупа. От както разбра, че били полезни за очите взе да ги яде в рекордни количества тия зеленчуци. Нека!
Вчера от варенето на езика остана бульона и днес реших набързо да заформя една супичка за детето. Стана толкова вкусна, че сядам да си я опиша подробно да не я забравя.

Първо направих подложка от лука, чесъна, праза и морковите. Нямах червени чушки, иначе щях и от тях да сложа. Като си пуснаха "потта" сложих червен пипер да се оцвети добре. Добавих прецедения бульон и добавих картофите наситно и един два домата от консерва. Оставих така да се вари и накрая прибавих фидето. Като гледам сега, то си е проста супа, но защо стана толкова вкусна? Може би защото бульонът беше доста як, а може би защото си поиграх с баланса на вкуса. Този бульон беше доста силничък на вкус и докарваше прекалено на телешко. Домата помогна донякъде, но не беше достатъчно. Сложих и доматено пюре. Пак не беше достаъчно. Сложих вода и коригирах на сол. Поолекоти се работата. Добре. Сега подправките. Целина и естрагон. Страхотна комбинация, но не бива нито един от двата мириса да доминира. Продължаваше да ми липсва нещо! Много ми натъртваше киселината на домата. Сложих захар. Рисковано беше, но резултатът беше удивителен. И тогава се сетих за философията, която имат китайците за готвенето. Добър готвач е този, който умее да балансира четирите вкуса - солено, кисело, сладко и горчиво. Точно това се получи днес. Опитвам, не ми харесва. Слагам, нещо. Пак опитвам, анализирам, пак нещо ми е в повече. Опитвам се да уравновеся вкусовете. И така няколко пъти. Стигна се до сметана, до захар, до черен пипер, до пресен магданоз, до лимонов сок... Накрая се получи една супа за чудо и приказ. Направо се вдъхнових от резултата. Да му е сладко на детето.
Ще има и за утре! Дано да стигне до утре...