20 февруари, 2012
Няма време за нищо.
Днес не ми се ни ядеше. Исках само да избягам в локала да бачкам, за да мога да се откъсна от черните мисли и настроение. За моите размразих една кутия боб, щото не ми се готвеше, а и нямах време от толкова домашни задължения.
Аз боб не мога да ям и за да не изпадам в гладна истерия, реших да си забъркам набързо една риба с яйце и малко гъбки на тигана.
Салатката беше интересна.
В магазина намерих една комплект зеленчуци, който включваше ряпа. Ах как ми се прияде изведнъж салатка от ряпа.
Дядо ми я правеше много хубава. Черна ряпа, люта.
Обелваше я, настъргваше я и я посоляваше. Така я оставяше да постои известно време, за да си пусне лютото. Изцеждаше я и после добявяше оцет, много оцет и олио.
Тази салатка върви много с ракия, но не е за хора с болни стомаси. Много време не можех да я ям, защото ми провокираше киселинно излъчване. Имам й страх на тая салата. Но днес страхът отстъпи пред желанието да усетя този забравен вече вкус на ряпа.
Срязах я наполовина, за да видя как е отвътре и ми се стори малко нещо флохава. Затова реших вместо да я стържа, да я нарежа с картофобелачката, на фино. Посолих я и я оставих. Не лютеше толкова, колкото онази от село, но на вкус го докарваше. Ех, и репите вече не са каквито бяха едно време... За да омекотя малко нещата и за да се увеличи количеството, добавих и един морков, пак така, на лентички. Стана доста нежна салатка, насладих й се самичка с кеф. И като че ли настроението се подобри... Ще видим докога...
