16 февруари, 2012
Днес вече реших, че е крайно време да се позапра малко с яденето.
Тази тортена еуфория ми излезе през носа. През носа, не, защото четирите прчета торта се залепиха по две на всяка кълка и едва си нахлузих дънките тази сутрин.
Лошоооооо .....
Днес е четвъртък, свеки я няма, обаче започвам протеиновата история. Само тя ми действа.
На момчетата взех едни пилешки бутчета и се сетих за една "рецепта" която направих преди години. Тогава много ми хареса, но от тогава не съм я правила. Сетих се, защото я имам и на снимка!
Снимана с първия ни дигитален фотоапарат. Една въшка, която купихме на детето за Коледа 2002 година. Десет години минаха от тогава и фотоапаратът ни се промени няколко пъти от тогава.
Не е рецепта, защото не е нищо особено. Просто печено пиле с чушки (една зелена и една червена). Има само две разлики: пилето не се обезкостява, само се отваря и се оставя кокала. Става нещо като пържола с кокал. По този начин се намаля времето за печене на половина и почти се изравнява с това на чушките. Те пък от своя страна (и това е втората разлика) са нарязани на много едро.
Първо се запича пилето с подправките в загрятата тава и после се полива (по желание) с бира. А, бира! Отварям хладилника - няма! Ами сега? И точно в този момент, ама точно в този момент, влиза мъжът и носи две пълни торби... С бира.
-Няма да повярваш, че точно за бира си мислех. Трябва ми за манджата.
-Аз знам кога да дойда.
-Отваряй бързо! (полях)
-А, само толкова ли?
-Другото в чашата за наздраве!
Е това е семейния живот! Понякога те залива с изненади. Такива малки изненадващи моменти, в които сякаш сте едно. Намираме се на най-странното място. Е, бирата не е много странно място за намиране в нашето семейство, но... така се казва.
Аз от това нещо не ядох. Бях наказана заради тортата вчера.
Купих си едно парче акула. Тук е много евтина, не знам защо, но не я ценят нещо тази риба. Аз пък я обичам. Само се чудех как да я направя, така че да е диетична. И ми дойде една идея.
Мушнах я в една йена и я минах я през микровълновата за 2 минути. Така по-лесно се обезкости и се надроби на парченца. Не че имаше кой знае какво за обезкостяване! Акулата има само един хрущял в средата, който съдържа много желатин. Облизах си го, мислейки за кекавите ми стави и продължих.
Едно яйце, бъркам. Трите супени лъжици овесени трици, дозата за деня. Пак бъркам. Малко черен пипер, сол и една смес от кимьон и други неща. Бъркам, бъркам и, айде пак в микрото за още три минути. Получи се нещо като кекс от риба. Ми... Вкусно беше. Не е нещо особено, но няма грам мазнина, диетично демек. Ще слабеем.
За утре съм си купила още риба. Да видим какво ще измисля.
