вторник, 7 февруари 2012 г.

Треска с картофи на фурна


7 февруари, 2012

Кой каза, че готвенето отнема много време???
Днес сготвих за, цифром и словом, 35 минути.
От вчера беше останала супа, значи по-малко работа днес.
На рибения щанд се замислих дълго. Загледах се по една риба, която никога не бях приготвяла. Онзи ден случайно по телевизията видях, че фанеката (Faneca) е от фамилията на бакалаото (Bacalao) - Gadidae. 
Faneca
Bacalao
Bacalao e треска, а Faneca пак е треска, само дето не е Атлантическа и е три пъти по-евтина!
Как не съм го знаела до сега???!!!
А пък и от къде да го знам?!
И днес се разрових по интернет и намерих една чудесна рибна енциклопедия със снимки и имаената на рибите на български, латински и английски:
Сега вече съм ориентирана!
Но щом го разбрах, веднага се осмелих да я купя. 
A как да я приготвя?
Най-добрия начин да се усети вкуса на рибата, особено когато не я познаваш и искаш да знаеш натуралния й вкус, е на фурна и колкото може на по-големи парчета. Почти без никакви подправки. Само сол, черен пипер и малко лимон преди печенето. При пърженето, се изпарява голяма част от сковете и общо взето рибата, когато е пържена, има почти еднакъв вкус.
Другата подходяща техника е във фолио, но....незнам, аз като че ли повече обичам запеченкото.
Така и направих. Само сварих леко едни картофи на шайби, за 10 минути, И ги подложих като легло за рибката. Сложих я отгоре поръсих я с морска сол, черен пипер, лимон и малко зехтин.
Стана за 15 минути. Наистина не разбирам защо е толкова евтина тази риба, като е толкова вкусна.
Бакалаото струва майка си и баща си! Освен това почти винаги се продава осолено и обезсоляването трае от 24 до 36, че 72 часа. Дълго, сложно и ти омирисва хладилника. Защо? Като с тази малка и нежна рибка имам същия, ама съвсем същия резултат. Заплювам си я!
За предястие, за мезе де, направих пак от онези вълшебни хапки със сьомга. Нека ми е зле!
Дааааа... И днес хапнахме добре и даже научихме нещо ново - че малката треска е също толкова вкусна, колкото и голямата. Добрееееееее. Ще се знае занапред.
Човек се учи, докато опитва! И без страх, че ще се осере :) И какво пък? Да не сме на изпит? Важен е процеса, а не резултата. Като имаш процеса, резултата лесно се постига, защото вече познаваш и можеш да контролираш процеса.