10 февруари, 2012
Днес мъжът ми ме накара да се замисля сериозно за разликите във фунционирането на мозъка на мъжете и жените.
Нещо се заплеснах на компютъра и не се усетих кога станало време за готвене. Поглеждам хладилника, ВЪЙ, няма нищо, ни зеленчуци, ни месо. Бързо към магазина. Завайках се, че няма време!
-Казвай нещо да помагам!- предложи се мъжът.
-Измий ориза, нали знаеш как...
-Знам! Докато стане прозрачно.
-Да. Водата е измерена и е на котлона. Има сол.
(И това беше момента където комуникацията е прекъснала. Аз обаче, без да си давам сметка, продължих) Когато заври, сложи ориза и му навий 20 минути.
Спокойно отидох на магазина купих едни парчета пуешко месо от горната част на бутчетата. Не ми вдъхваше много доверие, но нямаше време да се мисли. Купих зеленчуци - броколи, моркови, чушки, гъби и малко плодове. Бързо обратно в къщи. Оризът трябва вече да се е сварил и само остава да забъркам кърито. Реших го докато бях в магазина, най-бързо става, а и пуешкото не иска много подготовка, особено ако е на парченца колкото една хапка, само да хване коричка отгоре и край. После се довършва със зеленчуците.
Пристигам в къщи и ЩО ДА ВИДЯ!?!?
Оризът се кисне във водата, а на котлона си ври измерената вода и извира бавно.
-Защо не си сварил ориза?
-Ти не каза нищо!
-Как да не казах?
-Каза само да го измия.
-И да го свариш.
-Че то няма толкоз време! Аз докато го измия 7 (седем) пъти...
-Да го миеш, не да го киснеш!
-Е как ще се измие, ако не се накисне?
-Сменя се водата. Сипваш, бъркаш и търкаш да си пусне скорбялата, прецеждаш, пак сипваш и така 3-4 пъти. Няма нужда от седем! И няма нужда да се кисне. Само след последното миене се оставя прецеден за 15 минути да си поеме влагата, но не е задължително. Днес няма време да го чакаме.
-Аз го мих 7 пъти все пускаше бяло.
-Оффффф, мъже, аз си мислех, че ориза е вече готов и няма да се занимавам с него.
-Ми ти нищо не каза!
-Как да не казах?! Казах, като заври, сложи ориза и навий 20 минути.
-Е, това не си ми казала!
В това време се връща детето от училище и ни заварва да се джафкаме. Споделям му ситуацията и той, много по мъжки каза:
-Ми, мамо, ти така като кажеш много неща наведнъж и то... И аз така, изключвам.
Стреснах се! Значи, има един максимум на потока от количество информация за единица време. В момента, в който този лимит бъде превишен, мозъкът изключва. Боже! Що не ми отвори очите по-рано?! Толкоз мъки можех да си спестя! Знам, че в училище и аз изключвах когато започнеха да ми пълнят главата с глупости, но това е съвсем друго! Дааааа. Значи, визуалният контакт е най-сигурният начин да има комуницация. Очите не лъжат. Ако те гледа, докато му говориш, може да уловиш момента, в който се претоварва и изключва. Погледът се разсейва и няма начин да не го забележиш, само трябва да си нащрек! За друг път ще знам, инструкциите се дават бавно, подробно и непременно подържайки визуалния контакт! В момента, в който се разсее, се прави проверка на приемане на точната информация. Ако има фуга, "restrart". Ще ме уморят тия мъже! Не спират да ме изненадват!!!
Е, справих се, как няма да се справя. Добре, че имам резервен котлон. Оризът беше сварен постфактум, но успешно.
Бързо забърках успоредно и кърито. Първо подправките (карадамомово семе, анасон, канела, смес от къри, куркума) в загрятото малко олио, да се запекат и така замирисват по друг начин. После веднага месото на парченца. Да се запече и то. И се започна бърканицата (по ред на съдържанието на вода):
Моркови, сърцевината на броколите, чушките, лука, броколите, гъбите. Джинджифил, скилидка чесън наситно, вино, соев сос, оцет. Кокосово мляко(което може да се замести, и обикновено го правя, със сметана) и малко нишесте, размито във вода. Става леко гъстичко и млечно охраво жълто на цвят, като къри!
Стана буйно ядене! С характер! Щото и аз се бях разбунила (сбунио - сръбска дума, която означава долу-горе същото!) Чудя се само защо ли?
