27 октомври, 2011
Още сощи размразих едно останало свинско филе и оставих за днес да го мисля как да го правя. Има марула, краставици, останали са и гъби. Останало, останали, оставено...
Защо имам усещането, че тези думи са едни от най-употребяваните в тези ми записки? Да не би да се храним само с остатъци? Ами не! Добре се храним и вкусно. Просто имам си разни хитринки как от една порция да изкарам три, без това да се отрази на качеството и количеството на храната. А и винаги като се храним, все нещо остава. Нема да го хвърлям, я!
По този повод се сещам за един много стар виц за един габровец и един софиянец. Софиянеца бил нещо закъсал и питал габровеца:
- Абе ти как така все имаш пък аз все нямам?
- Ами, просто! Винаги заделям за утре.
- И как заделяш?
- Жена ти например, като прави ориз със колко зърна го приготвя?
- С колкото трябва.
- И моята с колкото трябва, ама винаги заделя по десет зърна ориз. И така на седмицата веднъж се събира по едно ядене гратис!
Та, и аз така, все заделям! И да си призная тези заделени порцийки не веднъж са ме вадили от затруднения. Например, почти винаги купувам цяло пиле. Гърдите и бутчетата, освен че са по-скъпи, са от пилета, които са специално гледани да наддават на бутове или на гърди. Тъпчат ги с какво ли не горките животни! Преполага се , че пилетата, които се продават цели са уж по-нормални. Предполага се!
Като взема пилето си го разфасовам както баба ми и майка ми са ме учили. Крилцата отделно, бутчетата отделно и филето отделно. Бутчетата обикновено ги обескостявам и стават я за китайско, я за къри, я за леки пържолки. Фенерите ги разделям на три части и ги слагам с кокалите от краката в торбички и заминават за фризера. Така винаги си имам материал за супа. А понеже моите момчета не си падат по супа с месо, месото от тези фенери се събира в кутийки. Става я за спагети, я за кюфтенца, я за омлет. Тези кутийки са ме спасявали неведнъж.
Филето е ясно. В торбичка и във фризера.
И така, от едно пиле излизат от три до четири манджи! А струва само около 3 евро.
И днес така с това свинско филе. Струваше около 4-5 евро и беше използвана само част от него, другата част си чакаше реда във фризера. И днес бе щастливо да излезе на топличко. Направих му едни красиви карета от страната на кожата и го напоих с подправки. Малко български смеси, малко латински смеси, червен пипер и сол. Стоя си кротичко докато не му дойде времето.
Тогава беше лепнато на плочата на една умерена температура, за да си хване коричка и да се запечата от всички страни.
На това месо лошото му е че е много сухо и доста скучно на вкус.
Тук, в Испания го режат на тънки парченца и го пържат или го пекат на тигана. И понеже е сухо месо и много бързо се приготвя, става много сухо, като подметка.
Готвенето си е чиста химия, само трябва да се познава характера на всеки продукт.
Аз не харесвам този начин на приготвяне, защото не е подходящ за това месо.
Като се запечата цяло на плочата, подправките минават през силен огън и пускат повече миризма. Всики сокове остават вътре, без никаква мазнина! Само остава да се довърши за не повече от 15-20 минути във фурната.
Така и месото е сочно отвътре, запечено отвън и подправките си показват всички зъби, за да стане още по-вкусно. И с една зелена салатка (и с една-две-три чашка винце) стана много добра комбинация. От остатъци. Ха!
И пак остана! Нищо, утре за обяд на детето, че ние работим.
Супата беше приготвена от бульона от снощните равиоли, само прибавих малко пилешки бульон, но можеше прекрасно и без него. Ама нали се грижа за моето подрастващо момче гледам да е по-хранително. Интересни бяха картофките. За първи път ги правя така и резултата е много добър. Не се режат! А се чупят! С ножа се влиза до някъде и после с леко движение се отчупва едно парченце. В случая малки парченца, като за супа. Каква е разликата? Значителна!
Начупените картофи пускат повече нишесте и така супата става по-гъстичка. Малко фиденца, едно яйце и едно западноевропейско мини кисело мляко завършиха цялата процедура. Стана чудесна супа!
Чудно как такива малки неща понякога променят значително крайния резултат. А резултата беше, че синът опапка две чинии супа, добре напълнени.
Остатъци били. Ами! Просто сме умни!
