18 октомври, 2011
Направих им напречни разрези за да попият по-добре вкуса на бульончето. Натрих ги със сол и черен пипер и ги намазах с много малко олио. Нагрях чугунената тенджера, която е идеална за такива манджи. Някъде чух, че понеже е от желязо, повреме на готвенето, то си пуска малко в сока и от този железен вкус, яденето става толкова вкусно. Направо железно! Не знам колко е вярно, те учените какво ли не се опитват да обяснят, пък после се оказва, че не било точно така. 
Оставям го мъжа да го изключи по някое време и да направи салатата (домати има, краставици има, зеле и моркови има, има и някаква изоставена марула, да се оправят!).
Днес нямам време пак за нищо. Намерих едни пресни пуешки бутчета и реших да ги забравя във фурната. Да, тези забравени манджи стават най-хубави когато наистина се забравят. Искам да кажа да не се мисли изобщо за тях. Нама какво да се отваря фуната да се проверява дали са се опекли. Ако стои повече от два часа във фурната, няма месо което да не се опече. Освен това не искат почти никаква мазнина, което ако искаш да свали малко килца е направо добре дошло.
Та, бутчетата, още щом ги видях и вече знаех какво искат от мен. Топличкооо!
Направих им напречни разрези за да попият по-добре вкуса на бульончето. Натрих ги със сол и черен пипер и ги намазах с много малко олио. Нагрях чугунената тенджера, която е идеална за такива манджи. Някъде чух, че понеже е от желязо, повреме на готвенето, то си пуска малко в сока и от този железен вкус, яденето става толкова вкусно. Направо железно! Не знам колко е вярно, те учените какво ли не се опитват да обяснят, пък после се оказва, че не било точно така. НО е вярно, че в тази тенджера манджите стават много по-вкусни.
Нагрях я на сухо, без никакви мазнини. И пусна бутчетата да се запекат от всички страни, да хванат коричка. Така този вкус на печено преминава после в соса и става по-вкусно. Заедно с тях пуснах и няколко скилидки есън, без да ги беля и една забравена четвърт люта чушка. Като се запечата месото, сложих една голяма глава лук, нарязан на дълго и тънко. Като омекна сложих вино. Виното и пуешкото много си отиват, незнам защо, може би защото месото е от това де то е бачкало цял живот и напомня малко на дивечовото. Малко само. А дивеч без вино неможе!
Като се напиха бутчетата добавих два моркова и по половин зелена и червена чушка. Те са повече за аромат отколкото за вкус, защото за два часа във фурната ще станат на пюре. Ма нищо. Друг път ще ядем по пресни зеленчуци, сега готвим като баба. И като за бебе.
Днес прибавих и 6 паренца топено сирене. Ще стане сосче за чудо и приказ. Интересното е, че тази манджа ми излезе не пожече от 3 евро. Няма майтап! Слагам продуктите, а мозъка ми като сметачна машинка: Бутчета - 1,88; една чушка - около 0,50; сиренца - 0,45; лук - 0,20; моркови - 0,15 и още виното и дъра бъра... Токоз! Малко повече от 3 евро. Нека има криза, аз съм по-хитра от нея! Мисля, че този талант го има всяка една жена, на която й се налага да издържа семейство и да прави от нищо нещо, за да има НЕЩО на масата! И да е вкусно!
Аз отивам да бачкам!
