23 октомври, 2011
Много обичам рождените дни. А моя най-много. Винаги го приемам като много специялен ден, като моя, личен ден. И понеже обичам да готвя и да измислям разни странни, различни яденета, за този ден се приготвям отдалече. Искам да кажа, мисля го, и ако видя нещо, което ме вдъхновява, го купувам.
Днес обаче още щом се събудих, отворих хладилника да проверя какво прави тортата. Ми, ДОБРЕ! Много добре! Кто я резнем всичко ще стане ясно, но на външен вид е много добре. Стегнала се е и украсата си е на мястото.
Сьомгата я бях купила още в сряда и от тогава я глася, осолих я с пушена сол и стана чудесна. Аз обожавам пушена сьомга. Купих й хайвер, защото са перфектната комбинация. Това беше едно от мезетата. Само цръкнах малко лимонов сок преди да я сервирам.
Друго беше един огромен морски рак, който имаше много месо и хайвер. Сварен, оделено месото, чакаше от сряда във фризера.Толкова беше вкусен, че не искаше нищо. Е, не го оставих без нищо, че то пълна скука така. Нарязах на ситно, много ситно 4 мариновани краставички, сол, черен пипер, много лимонов сок, магданоз и малко зехтин. Стана мезе за чудо и пкиказ.
Друга звезда на масата беше патладжана. Още вчера го опечекох във фурната, обелих го, смлях го с ножа на миксера, прибавих му чесън, сол и оцет (много оцет) и го оставих да блее в хладилника. Днес само го извадих и му прибавих сол и оцет, че ги беше изял, малко по-едро смлени орехи и малко сирене крема. Така му омекна вкуса, че заприлича от буен младеж на кротка овчица.
До тук с патладжана.
Следващото беше да се оползотворят остатъците от сьомгата. Каквото беше останало около костта, само го минах за 3 минути през микровълновата. Отделих месото от костите и айде, в миксера на ножа. Подправих го само с черен пипер, масло и лимон. Сервирах го в черупката на рака, много е ефектно. Оставих го в хладилника да се стегне маслото и да заприлича на пастет. Стана супер!
И патладжана, и салатата от раци, и пастета от сьомга и самата сьомга с хайвера, ги сервирах с крекери, които аз сама си измислих.
Нарязах на много тънки филийки черен хляб, идеален за сьомгата, и го пекнах на скарата за санвичи. Станаха хрупкави и крехки. Другия вид крекери си беше чиста импровизация. Имах два жълтъка в хладилника, които са ми оставали от закуската с триците. Сега ги замесих с малко вода, сол и брашно на твърдо тесто и ги разточих с точилката на тънка кора. Липсваше ми някакъв аромат така че, поръсих със сусамено семе и пак минах с точилката. Така семената се впиха в тестото. Нарязах го на малки ромбчета и пак на скарата! Надуха се и станаха много ароматни и хрупкави. Истински крекери! МНого се гордея с тая измишльотина! Ще си я запомня за други случаи, защото тези дето се продават все нещо не ми харесват. Или са ми големи, или са с доминантен вкус, или не са достатъчно хрупкави... Абе, капризи! Ама нали са си мои, тези ми харесват!
Дойде време да сложа и основното ястие. Пуешко руло, пълнено с гъби, лук и топено сирене. Изглежда просто и е просто. Най сложното беше да го навържа на руло!
Месото не беше от гърдите, а от бутовете. Още преди два дни го бях нацепила на тънък лист (Тънък, колкото можах), и го бях заляла със соев сос и оцет от Модена. Той е по-сладникав и аромата му си отива с вкуса на пуйката. Днес като го отворих, месото имаше цвят на дивечово.
Гъбите и лука бяха лесни. Лука на тънки филийки, като омекна му прибавих гъбите и чесънчето. Като омекна всичко, прибавих и 3 резенчета топено сирене (лайт, разбира се, че да не дебелеем много). Наредих месото на филма и се помолих на господа на пуйките всичко да влезе вътре. Изсипах гъбите и започна мацането. Като започнах да го завивам, гъбите взеха да бягат, да се пързалят и направо да се бъзикат с мен. Хванах конеца с намерението да направя руло от цялия този материал. Отне ми време, бая време! И основната операция беше да се натикат гъбите обратно откъдето са излезли. И за да не е толкоз просто, си измислих да обвия месото с кожата от бутовете, която бях запазила. Еми, защо да е просто, като може да е сложно?
Така полученото с голям зор руло, го поръсих с червен пипер, мазнах го с малко олио и го бутнах във фурната да се пече бавно и славно. Кожата, колкото и да ми усложни живота, сис свърши работата, запече се и стана хрупкава, хрупкава! За да се завърши яденето, направих сос от сирене, сметана и соса от печенето. Сервирах го със зелена салата, пресни краставици и салата от печени червени чушки. Перфекта комбинация! Всички много го харесаха, беше си за повтаряне!
А тортата?
Дааааа... Тората, въпреки всичките ми мъки предния ден, беше отпочинала, поела всичкия сок от пресечената сметана и сметановия сладолед и беше перфектна. Със сигурност няма да я повторя, поне не във този й вид!
Всичко беше много вкусно, хареса се на всички и мисля, че дълго ще го помня. Изкарахме си весело, странно е как хубавото ядене поражда и хубаво настроение. Мисля, че това е смисъла на готвенето, да доставиш радост!
Честит рожден ден на мен!
