22 октоври, 2011
Днес основно се занимавам с тората за рождения си ден. Нямам ни време ни мисъл за нищо друго. Освен това с детето на Калина, Сандра се занимавахме с други по-важни неща. Напазарувах каквото имаше за пазаруване за утре и съм готова.
Всеки си обядваше когато иска и каквото си иска. Тази стратегия е много полезна осбено когато си заета.
А тортата! Направо ми изпи мозъка. Проста торта. Нищо и никаква, ОБАЧЕ. Се прави със заквасена сметана. Тук единственото място където продават такава сметана е Лидл. ОБАЧЕ. Точно сега я нямаше! И сега какво да правя? Блата вече е опечен , разрязан и сиропиран. Само трябваше да се подслади сметаната, да се намаже и да се сглоби тортата. Имислих си и украса.
Ами сега?
И тук започна одисеята. Започнах да бия сметаната, тя пък се дърпа. Сложих пудра захар с надеждата да се посгъсти. Да, сгъсти се, но после се и пресече. Мамка му!
Ами сега?
Нищо. Отцедих суроватката от тая пресечена смес и каквото остана го намазах по единия блат. За отгоре и отстрани избщо и дума да не става. Грозно!
Ами сега?
Друга сметана. Пробвах с една дето се води бита сметана, замразена. Да, ама като се отмрази, става на мляко, Какви са тия глупости дето продават?! Нямаше нито обикновена сметана на прах дето става за нула време и не се пресича. Ама няма!
Ами сега?
Ми...като се размрази се разтече хуууубавичко по целия плот. Та ми се мналожи да я събирам с лъжичка! Надупчих с нож блата, с надеждата да попие навътре. Така и така е сиропирана, поне ще стане още по-сочна. Попи каквото можа, другото го събрах, избърсах и продължих с украсата.
Ми, на ти торта! Да не отида да си купя една, що за мерак и късмет с тая сметана. Закона на Мърфи ми се усмихна широко и доволно, че да, така е. Когата е зле, става още по-зле. Ама не се отказах. Нямаше как. Като е наполовина готова, нещо трябва да се измисли.
Ще видим до утре на какво ще прилича, сега се оттеглям че се чувставам като след битка.
