30 октомври, 2011
Днес е ден първи! Пристига свекървата!
Знам, че тази дума у много хора предизвиква предимно отрицателни емоции, но мога да кажа, че в нашето семейство "такива филми няма". Майката на моя мъж е чудесна жена, въпреки, че ми е свекърва. На галено си викаме "Свеки" и "Снайки". Щото "снайка на сръбски означава снаха. Ебаваме се тия неща, не за друго, ами да ни е весело и да не влизаме в глупости.
Та, днес си бях решила да й приготвя нещо специално, нещо, което обича. И понеже се знаем от годииини, знам много добре слабостите й. Морските дарове!
А в Испания дал господ!
Менюто е готово. Домашно приготвен, току-що опечен хляб. Ангилас и скариди на плоча.
Ангилинас (anguilinas) са едни съвременни произведения, които имитират лас ангулас (las angulas), които от своя страна са малките рибки на Ангила, една риба дъла като змия, която МАЙ е живородна.
Тези малки рибки са дълги около 5-6 сантиметра и струват от 600 до 900 евро килото. Да, обаче, съвременната индустрия е много хитра. Защо да взимаме само парите на богатите, като можем да вземем и на бедните, които искат да ядат това дето го ядат богатите. Та затова са измислили имитация на тези рибки, които между другото хич не са еффффтини, но пък са достатъчно достъпни. 2 евро за 250 грама. Бива! Не са 600!
Направени са от остатъци от бяла риба, нишесте и незнам още какви химии, които имитират вкуса и то, доста добре на оригиналните малки рибки. Пък и защо да ядем рибките още преди да са разбрали, че са рибки?!
Това съвременно произведение на рибната индустрия е любимото ястие на свекърва ми. И се приготвя много просто.
Зехтин (малко), загрят. Внего се църва една начукана люта чушка. Сипват се гулите и се затоплят. Няма нужда да се пържат, защото практически са си готови за консумация. Черен пипер, лимонов сок и пресен магданоз завръшват цялата процедура. Става буквално за 3 (три) минути. По принцип, преди лютата чушка се слага и ситно нарязан чесън, но свеки ми е алергична на тоз прекрасен зеленчук. Така че, без чесън. Пак става!
Гамбите (скаридите) бяха големи, доста големи. Обелих ги, но запазих главите. Първо в тигана, с малко зехтин, влязоха главите (то от главата се почва). Зачервяват се и се татискат яко, за да си пуснат сока. Поливат се бяло вино и се изстъргва от дъното на тигана всичко, което е залепнало. Образува се едно сосче което се прецежда и се запазва за по-късно. Тигана се почиства и се загрява наново с още малко зехтин. Сега е ред и на самите скариди. Слага се малко сол за да си пуснат водата. Не им трябва повече от 2 минути, за да останат сочни отвътре, трябва да се има предвид, че готвенето продължава и след като се махнат от огъня. Значи бързо!
Когато се изключи, се добавя малка бучица масълце, черен пипер, лимонов сок, магданоз и онова сосе от главите. Всичко това се изсипва върху гулите и се сервира задължително топло!
От всичките години, които съм в Испания, се пристрастих към морските дарове и съм станала специалистка. Минала съм през какви ли не експерименти, рецепти, теле-предавания и какво ли не. Този начин на приготвяне на скаридите е най-добрия! Освен белени и панирани за малко в много силен огън. Но аз напоследък избягвам пърженото, така че остава за друг път.
Хлябът го започнах изчислявайки времето, така че да е готов след като пристигне. Докато му пийнем по едно за добре дошла, докато се наприказваме, хлябът се пече, после почива, а ние си точим езиците! Мирише на прясно печен хляб в целия вход! Да се пукат комшиите!
Хлябът го замесих от 30 % бяло фино брашно и 70 % интегрално. 8 грама мая, 400 милилитра вода и сол. Нищо друго!
Като го замесих го бих 30 пъти в плота, зада си изкара въздуха. Месих и още 30 пъти у галву!
Кисна един час, после го разстелих, навих и завих на спиралка. Сложих го във формата, поръсих го с маково семе и още един час да блее. Като се изпече, почина и после бързо изчезна.
Това му беше историята. Е, остана малко за снимка и за вечеря на детето.
Със свекърава ми сме много интересна комбинация. Аз й приготвих неща дето обича, пък тя ми донесе неща, дето аз обичам. И от всико това най намаза мъжа ми, защото той всичко обича!
Донесе ми каймак!!!
Това едно време само го бях чела в старите готварски книги на майка ми. Никъде в България не съм видяла да се продава, ноти в Испания, нито в Турция. Само в Сърбия! Страшен каймак, пресен! Мирише на мляко!
Като постои, вече няма същия вкус, узрява и докарва повече на масло. Но когато е пресен е някаква фантазия!!!
Най-вкусното нещо на света е топъл хляб с пресен каймак! Това едно време на село сигурно е било нещо обикновено, но сега е невъзможно да се намери!
Та, днес за вечеря се получи една странна компилация на три култури: български хляб (български, щото българка го е правила), сръбски каймак и испански морски неща. Ма чудесно!
Това ме наведе на мисълта, че няма нищо по-хубаво от смесицата на културите. В нашто интернационално семейство, това е нещо ежедневно, но има хора, които така здраво са се хванали за "нашето", че забравят да погледнат какво става наоколо. А наоколо е такова богатство! От всякъде има по нещо хубаво да се вземе. А да си кажа честно аз започнах да оценявам българското чак когато си отидох от България.
Има прекрасни неща и в Испания, и в Русия, и в Германия, и в Китай, и даже в Турция от която толкоз ме беше страх. НО турците имат чудесна кухня от която много хубави неща сме взели. Е, взели сме и някои лоши, но това си е характерно за комшии, да си се крадат взаимно.
Не е лошо да се смесват нещата, особено хубавите неща. Ако смесиш лошо с лошо, хубаво не може да излезе. Ако смесиш хубаво с хубаво, лошо не може да стане. А ако смесиш лошо с хубаво, само може да стане хубаво, стига лошото да не е много лошо. Ако пък нищо не стане, поне си опитал и нещо си научил.
Мислъта ми е, че национализма не е лошо нещо, но затваря мозъците на хората и ги прави лесно управляеми. Нашето няма да избяга, а чуждото е друдно да се разбере.
Възпитахме нашето дете като интернационално, и не съжалявам за това. Научи се от малък бързо да открива лошите и хубавите неща и да остава само с хубавите. А на лошите им се ядосва много! Нищо, ще порасне и ще му мине. А може би и по-добре да не му минава...
