20 октомври
Пак мъжки манджи
Няма по-сладък момент от този да кажеш на някого, че сега е неговият момент. Особено когато дълго време е стоял в сянка. Моят мъж много обича леща и боб. Толкова ги обича, че се научи да си ги приготвя и дори да импровизира. Чудесно е да видиш как човек който се учи, открива нови вкусове и търси да се изрази чрез яденето.
Убедена съм, че ако някой казва, че не може да готви е или защото не иска да навлезе в техниката или защото се страхува да изрази чувствата си. НО веднъж започнеш ли, усетиш ли му сладкото да ядеш манджа, която ти си сготвил и се харесва на другите, няма спиране. Веднага изпъчваш гърди, че това което ти си сътворил е оценено от другите. Всички обичаме да ни казват "Браво!" Явно хората сме създадени да създаваме . И какъв по-директен начин от това да приготвиш едно ядене, да сготвиш. Много ни е хубава тази дума, да сготвя. Да направя нещо готово. Не знам в друг език дали има такава връзка между тези две думи. Готвя и готвя. Приготвям, сготвям, доготвям, наготвям, изготвям...
Та, да не се отклонявам от темата. Казах на мъжа ми: Айде утре да сготвиш една леща!
Веднага започна така да си планира времето, че да бъде готова навреме. Като че ли се събуди от дълбок сън, осефери се. Когато се усъмни дали ще успее навреме, му предложих да я започна и той само да я довърши. НЕ! Никакви такива! Като си ми казала да я готвя аз, остави ме да я направя, както аз си искам.
Бре! Е, помогнах малко, нарязах лука, морковите и чесъна. Това на него му отнема мнго повече време отколкото на мен и освен това го разконцентрира.
Днес си отделих време за това което ме интересува в момента, рисуването. Ще присъствам да една демонстрация на техниката на пастела. Но май ще успея да се върна за обяд.
...
Лещата беше чудесна. Само й липсваше малко сол и киселинка, но това е вече въпрос на личен вкус. Това става като оставиш инициативата изцяло на другия, чувства се свободен и горд. Нека!
