22 февруари, 2012
Определено имам вегетариански наклонности напоследък. Видях едно брюкселско зеле в магазина и ми окапаха лигите. Купих го с мерак, направих го на пара и с мерак, но като го ядохме, мерака ми се изпари. Бях забравила как се приготвя и го бях объркала. Отдавна не бях купувала брюкселско зеле. Не му беше достатъчна парата, иска още. Или може би защото беше доста якичко в целулозата, не знам. Мъжът се оплака,че трудно се дъвче. е, какво да направя, няма да го връщам на котлона. Такива грешки стават и в най-добрите семейства.
Този начин на приготвяне на зеленчуците ми е любим. Минават се на пара за не повече от десетина минути. Всъщност зависи от зеленчуците. Карфиола например иска много по-малко, около 5. За да остане хрупкав, а не да се разкашка. После на тигана загрявам малко зехтин, 5 капки. И ги запичам, да хванат цвят, както казваше баба. После прибавям бучица масълце, черен пипер и лимонов сок, може и някоя и друга тревичка и бързо ги махам, за да не се прегрява маслото. Като починат малко, си пускат водичка и това, заедно със маслото и миризмите става едно сосче, направо фантазия! Ей, така исках да приготвя днес брюкселското зеле, ама забравих колко време му трябва под парата. Поне да го бях нарязала предварително, а не следварително!
Нищо. Ще гледам скоро пак да направя, за да си поправя грешката и да не забравя.
Това със забравянето ми е проблем от много отдавна. Мозъкът ми просто изстрива цели епизоди. Седя, гледам в една точка и се чудя какво беше. Понякога се притеснявам, но си мисля, че е просто защитна реакция. Не може човек всичко да помни! Какво ли му е на такъв, дето всичко помни! Има ли изобщо такива хора? По-добре да няма, че сигурно не им е лесно.
Аз съм си добре. Ако нещо не ми трябва, просто го забравям.
Затова започнах да си записвам неща, които са ми важни. Отнема време, но пък после като преглеждам какво съм записала ми става сладко и се забавлявам от сърце. И така всичко помня, но толкова, колкото ми е нужно, няма да се претоварваме, я!
