Излязохме на разходка с приятелите. И слава богу!
Малко въздух
ни дойде добре! И времето помогна.
Още снощи
извадих каквото имаше във фризера и днес само го наредих на плочата, после в
кутията и запрашихме по пътищата на Астурия. Хубава е! Много е хубава!
Спокойна, селска, по нашенски.
Седнахме си
на една масичка сред една полянка, извадихме кутиите, напълнихме чашите и
"Здравей, живот!" А времето се лъснало едно слънчево! Колко му трябва
на човек. Онзиденшните тревоги сякаш се изпариха. Но оставиха една следа,
невидима, но осезаема. За това колко е тънка границата между мъката и
сладостта, между омразата и обичта и между живота и смъртта. И колко не си
даваме сметка за това!
