2 юни, 2012
Днес мъжът
има рожден ден. И въпреки вчерашните промблеми, знаех, че го обичам достатъчно,
за да превъртя на бързи обороти процеса на сдобряване и да отпразнуваме
празника, както правят хора, които обичат.
Стоях в
леглото и се чудех с какво да го изненадам, с нещо, което да ми помогне да
преглътна горчилката от вчера и да ме разсея.
Сетих се, че
имаме буквички. Помня ги от както бях малка, много ги обичах и с часове си
редях думички и цели изречения с тях.
Извадих
пакетчето от шкафа и запощих дребните фигурки. На какъв език да му го напиша?
Даааа, за български липсваха много букви, за сръбски можеше да се преглътне
някоа липса, за испански беше тъпо, остана английския. Добро решение се оказа,
пощенето ме затвори в най-малкия ми кръг на внимаине и ме расзея от вчерашните главоболия.
Честит
рожден ден, мъже! Каквото и да е станало, каквото и да става, заедно сме и се
обичаме. Това е най-важното!
Тази мисъл
като че ли внесе лъч светлина в тъмното и сиво утро, със съвсем друго
настроение извадих зайчето, което купих вчера от немей къде.
Загледах го
и му се зачудих.
Не ми се
ровеше в интернет или по книгите за рецепти. Едно от мързел и друго от ... пак
от мързел.
Заека, както
и пилето, основно имат един проблем - бялото месо става сухо. Зайчето, за
разлика от пилето, има четири бутчета, така че се компенсира с количеството.
Замислих се сериозно. Исках да стане сочно, но пък добре препечено. Дали да го
напълня с ориз се чудех само или да го пека направо цяло. Сметнах колко време
ще ми трябва за едно и другото и взех решението
веднага. Не исках да прекарвам целия празник на печката, както
обикновено става. Значи печено и край!
Как обаче да
го направим сочно? Скоро си бях купила една спринцовка за кухненска употреба.
Прилича на най-обикновена спринцовка за медицинска употреба, само че има две
отвъстия в две ралични посоки, вместо едно отпред. Така течността, която излиза
се разпръсква настрани, а не само напред. Еми, да пробваме!
Разрових се
из "бункера" за забравени шишета алкохол. И попаднах на една сръбска
ракия с мед и орехи. Беше прекалено сладка за всекидневна употреба затова и
беше оцеляла на задния ред. По мириса ми изглеждаше подходяща. Нашприцовах зайчето от всички страни с 50
грама от тази течност. Докато й свикна на спинцовката малко имаше разпиляване
на материала, но бързо му хванах цаката. И така нашприцовано, зайчето постоя в
хладилника поне 5 часа. Рано станах, а късно обядваме, това е то.
Преди да го
мушна във фурната измислих следното нещо.
В една
купичка сложих всички миризми, които исках да се усещат - червен пипер,
джоджен, малко от една готова смес от кимьон, куркума и кориандър, сол, черен
пипер (много малко), масло (20 грама само) и зехтин (едно малко цръкване). И
стоплих всичко на микровълновата за 30 секунди, колкото да се стопи маслото.
Червения пипер си беше пуснал боята и от топлината подправките си разливаха
миризмите, всяка своята, че и на комшийката. Прибавих прясно наразян магданоз и
джоджен и намазах с тази кашотина заю.
Завих го с
фолио, за да не бягат сосчетата и го оставих на спокойствие и на топличко (180
С).
На финала
само отворих фолиото и го вдигнах нагоре да си хване коричка. Резултата беше
по-добър от колкото си го представях. Дължеше се на странния вкус и мирис на
домашната сръбска ракия с мед и черупки от орехи. Е па, като за сърбин! Като го
сервирах не спирах да ръся с пресен джоджен, магданоз и зелен лук от
градинката. Получи се лек и пролетно свеж обяд. Толкова вкусен, че с малко се
нахранихме.
Историята
около тортата обаче си беше истинска одисея!!!
Чак не ми се
описва!
Рецептата е
от проста по-проста. Отдавна съм й се заканила, но все не намирам сили и
мотивация.
Е, за
рожденния ден на мъжа се нагласих да го изненадам.
По рецепта
трябва да се използват бишкоти, натопени в прясно мляко с карамелизирана захар.
Нареждат се по стените на кръгла купа, после се пълни със сладолед и пос редата
се слагат или натрошени бисквити, или карамелизирани орехи или, или счукани
бонбонки. Всичко това се покрива с един ред бисквити. Това последното не си
спомням дали беше така, но все пак трябва да има някакво дъно, тъй като после
цялата торта се обръща наобратно и затова ги сложих.
До тук
рецептата изглеждаше лесна и проста. Само, че аз като добра домакиня, реших да
си усложня живота и се получи, каквото се получи.
Първо, не
обичам бишкоти. Нито намокрени, нито сухи. И формата им не ми харесва. Затова
реших да направя един бишкотен блат и докато е топъл да го пльосна в купата, за
да поеме формата й. Направих го шарен с какао, макар че нямаше нужда, защото
после го покрих с шоколад и шарките се скриха. Но така е, като не се мисли
навреме...
Другата ми
грешка беше, че прекалено дълго оставих сладоледа да се размръзне, уж за да се
манипулира по-лесно. Но той така се разкашна, че после дълго, много дълго време
не можа да се стегне. След обяд, след една дъждовна разходка се прибрахме
енрусиазирани да хапнем торта. НО само духнахме свещите, и още щом забих ножа и
разбрах, че няма да се яде торта тази вечер. Не беше се стегнала. Бързо я
прибрах, за да не се разпадне. Облизахме се и й казахме "довиждане"
до утре. Нямаше как! Рожденника поне имаше на какво да закачи свещичката и да
си чуе песничката. И толкоз!
Ето това е
пример как малките камъчета могат да обърнат колата и рожденника да остане без
торта.
Вечерта видях, че някой си беше играл с буквичкте от "Happy birthday" и беше зарязал на масата този надпис. Нямал е търпение явно да бърка в пакетчето за още буквички, затова зайчето е написано с едно "b", но беше от ясно по-ясно, че зайчето му е харесало :) Е, добре, че беше тоя "хепи" заю, та да си останем с добрър привкус от рождения ден!!!
